Втора нощ подред сънувам Насо (Бог да го прости). Вече знам, какво се опитваше да ми каже. И някак си ми олекна. Но спомените остават...
Спомням си, как веднъж с Митко Малкия избягахме от училище (трябва да сме били 10-11 клас) и то точно...

Търсим себе си! Затова непрекъснато говорим какви сме. Непрекъснато обобщаваме що за птица е българинът и къде стои той между другите народи. Непрекъснато търсим корените си, определяйки се, ту като арийци, ту като тюрки, ту като славяни...