Прочетен: 10560 Коментари: 34 Гласове:
Последна промяна: 22.09.2010 17:28
Докато завивах поредния винт на поредното разнебитено детско легло, не усетих как наоколо ме бяха наобиколили малчуганите от дома.
-Какво правиш? –попита ме едно около петгодишно момиченце.
Кривогледите му очички се опитваха да ме фокусират и май успяваше.
-Ами, оправям леглата, за да можете да спите по-удобно. Да не вземете да паднете някой ден. Ти представяш ли си, както си спиш и изведнъж да се пльоснеш долу! Пляяянк! Май ще се изплашиш, а?
Звънчев детски смях се разнесе в стаята и ме накара да спра работа. Не мога да се съсредоточа в това, което правя, когато някой, макар и дете, ме зяпа в ръцете.
-Абе вие нямате ли си друга работа?- попита аз, сложил заплашително ръцете си върху кръста във формата на буква Ф.
- Не, не! –разпищяха се децата, без въобще да обръщат внимание на позата ми. Едно отракано десетина годишно момиче добави: -Искаме при теб!
-Ами стоите тогава, но мълчете! –категорично се произнесох аз.
Мълчанието естествено продължи точно минута, през която завих точно един винт.
-Ти защо идваш тук и все нищо не ни носиш?
Не можах да видя източника на въпроса, но отново спрях работа и се изправих.
-Ами не всички хора имат пари! Но затова пък ще ви оправя леглата.
Въпросите, естествено след това заваляха, както и моите изтръгнати отговори:
-А защо нямаш пари?
-Нали ви казах, не всички имат достатъчно пари.
-Защо? –последва логичния детски въпрос.
-Защото всички хора са различни. Едни имат, други нямат.
-А защо се различни, а не еднакви?
-Ами сигурно Бог ги прави различни.
-Значи тоя Бог е несправедлив!
Тук спрях да гледам в дъската, която се опитвах да прикрепя към рамката. Въобще не трябваше да споменавам Създателя.
- Не, Бог не е несправедлив. Той се грижи за всички нас –многознайно и малко по инерция отговорих аз.
-Кой пък е тоя? Като се грижи толкова за всички, защо ни е оставил тука? –с равен глас ме попита едно 10-11 годишно момче
-Не са ли ви обяснили кой е Бог?
-Неее! –последва дружен отговор.
-Той, Бог не ви е оставил тука –усещах как темата става все по-философска. -За всичко се виновни хората, които си мислят, че са като него. А ние трябва да Му благодарим и за това което имаме.Знаете ли, че има деца в Африка, които умират, защото нямат какво да ядят? Вода нямат даже.
-А те благодарят ли му, когато умират? -онова момченце упорстваше с въпросите си, на които дори в Богословския факултет не бях подлаган. -Аз пък няма да му благодаря! И кой е този Бог? Да не е Бойко Борисов?
-Неее! Бог не е човек, макар че...Той е този, който е създал целия свят и хората. Той обаче ни е оставил свободна воля, за да избираме, какво да правим. И от всеки от нас зависи, как му протича живота. За това хората са различни. Едни се трудят, други не. Ако учите повече...
-Да, бе да! –обади се отраканото момиченце. –Мене кой ме е питал, дали искам да съм тук. Ако майка не ме е оставила тука, сега щях да имам джиесем и компютър, а тука...
-Чакай, чакай! –прекъсна я момчето. –Той как се казва? Бог ли му е името...
-Просто Господ –отговорих аз. –Някой го наричат Буда, други Аллах, трети Маниту. Четвърти пък Христос или Яхве. Но той е все един и същ. Той винаги ни казва да обичаме другите хора, и добрите и лошите...
-Аз пък не обичам госпожите! Те са лоши! –провикна се гласче отзад.
Последваха го други:
–И аз! И аз!
-Аааа, не така! –скарах им се аз. –Госпожите се грижат за вас...
-Неее! Много са лоши! Ако тоя Бута им казваше какво да правят...
-Хааааайде на обяд! –достигна от коридора провлаченият глас на една от лелките.
Децата се изнесоха мълниеносно от стаята, сякаш сам Господ ги викаше, а аз започнах да прибирам инструментите.
На другия ден сутринта, паркирах колата отпред и уверено се отправих към сградата на дома, за да си довърша работата. На входа и ме чакаше директорката.
-Господине –рече ми нахакано тя, още докато изкачвах стъпалата, –аз оценявам това, което правите за нас, но съжалявам! Не мога да ви допусна в дома! Вчера сте разпространявали сред децата религиозни възгледи, които не отговарят на православната ни традиция и светския характер на нашето образование! Знаете ли ако дойдат на проверка? Ние не можем да позволим разни секти...
Учудих се как тази жена успява да вмести Православието със светското начало, после се сетих за вчерашния разговор с малчуганите, теглих и една майна и си тръгнах.
И докато се опитвах да шофирам в натоварения трафик, се усетих, че неволно се усмихвам.
Поне децата разбраха за наличието на Бог. И то от мен, атеиста!
А това май беше по-добре от няколко ремонтирани креватчета.
Нека не коментирам, а не мога да оставя без коментар!
С възхита!
И колко будни дечица има там. И какви въпроси само са ти задавали. Но ти си намирал точните отговори.
Беше интересно за мен да прочета постинга.
Поздрави и хубав ден ти желая!
22.09.2010 16:48
Браво за хубавата постъпка! Най-добре е всеки да помага лично с каквото може, а не да пращаме удобни смс-и и да не знаем къде отиват.
Браво за хубавата постъпка! Най-добре е всеки да помага лично с каквото може, а не да пращаме удобни смс-и и да не знаем къде отиват.
22.09.2010 17:00
22.09.2010 17:23
22.09.2010 17:50
22.09.2010 19:42
Има отговори...някъде.
:)))
23.09.2010 02:00
23.09.2010 08:04
23.09.2010 09:07
Хубаво си го казал " Поне децата разбраха за наличието на Бог. "
И докато поне повечето не повярват...май все ще сме така ...:)
23.09.2010 11:23
23.09.2010 12:15
Хареса ми човека отишъл да помогне с труда си
Поздрави го ! ;)
Горките деца, дето им се е стоварил такъв наставник като теб на главите :))
Xubavo e,ako e istina...
Браво още веднъж!!! :)))))
23.09.2010 15:24
23.09.2010 15:30
23.09.2010 22:59
23.09.2010 23:18
Персонала няма голяма вина , просто децата са им задали същите въпроси като на "чичкото" и те са се намерили в небрано лозе , предпочитайки да изолират децата вместо да им се обясни с техния педагогически подход !!!