Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
07.10.2010 19:12 - Това моят живот ли е?
Автор: mamkamu Категория: Други   
Прочетен: 17405 Коментари: 36 Гласове:
40


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Тихо е! Необикновено тихо! Стоя в тъмната стая, загледан в множеството картини, появяващи се безредно в ума ми. Ето виждам се –онова усмихнато и лъчезарно момченце, гонещо топката из зелените и тихи улици на квартала.

Ами тук?! Аз ли съм това хлапе, което всячески се мъчи да запази равновесие на първия си „Школник”?! Пада, ожулва си коляното, но веднага се изправя и яха отново колелото. А онзи петокласник, отварящ с трепет книгите, които винаги го отвеждаха в един друг, по-интересен и някак опияняващ свят. Аз ли съм отвеяния тийнейджър, който мечтае ту да покори света като Александър Велики, ту да се впусне в морски приключения като сър Френсис Дрейк.

Книгите! Да, книгите ме караха да мечтая, да фантазирам, да летя! Те винаги са били моята слабост, моят наркотик, моята любов! С тях съм изживял хиляди човешки съдби, видял съм  безброй чудни места, летял съм из далечни галактики. Книгите бяха моята машина на времето, транспортираща ме мигновено из градовете на Древен Египет, Елада, Римската империя и къде ли и кога ли още не. Те ме запознаваха с интересни хора, които иначе никога не бих срещнал, защото просто отдавна са отишли в небитието. Те бяха моят любим заместител на действителността.

Имах отворен ум и знаех, че приключението наречено „живот” е пред мен... Бях уверен, че все някога ще зърна на живо светлините на Фамагуста, скалите на Тортуга, белите плажове на Таити, зелените планини на Нова Зеландия...

Не ги зърнах!

Поглеждам назад, и както сигурно милиони преди мен, се удивявам от бързия ход на времето. Като шепа вода изтичат годините, а моите пръсти бяха широко разтворени и живителната течност бързо изчезна. Мислех, че съм господар на времето, а излезе, че съм негов най-обикновен слуга. Не! Затворник! И като такъв съм заключен в тясната килия, наречена ежедневие и съм зает единствено с рутинни тривиални неща. С дребностите на един живот, които правят от него не невероятно приключение, а едно досадно и глупаво безсмислие.

А аз дори и не се опитвам да го променя. Имам ключ от килията (всеки има) и стига да поискам винаги мога да прекрача прага. Но не смея! Може би нямам куража да оставя зад себе си всички удобства, които ми осигурява моят затвор. В моменти на безумна храброст, когато съм правил две-три крачки навън, съм се оглеждал наоколо –килиите продължават наляво и дясно в един безкраен низ. И всичките са населени с хора, които дори и не осъзнават, че са там, в тях. Този факт ме е успокоявал някак и бързо-бързо съм се връщал обратно.

И всичко това ме кара да се питам: Какво по дяволите направих с живота си? Това ли е животът, който искаше да изживее онова малко момченце? Това ли са неговите смели мечти и въжделения? Знам отговора, но какво от това.

Постойте в тъмната и тиха стая! След час-два станете и светнете лампата! Огледайте се! Ако видите една килия...

Вижте номера й! Може и да сме съседи :)


09.04.2009 г.
София



image




Тагове:   Моят,   мечти,


Гласувай:
43



1. cefulesteven - На това мога да ти отговоря само с ...
07.10.2010 19:20
На това мога да ти отговоря само с разказ. И само с един разказ, който съм писал в живота си. Отдавна. "Стрелочникът". Ако го публикувам, ще е като отговор на този твой постинг.

Незадоволителен отговор, но отговор.

Добър е на Албер Камю, с цял "Мътът за Сизиф"

и май на Док Холидей от "Тумбстоун"

"Няма нормален живот. Няма добър и лош живот, има просто живот.":)
цитирай
2. анонимен - Много сме!
07.10.2010 19:24
От графитите на Белград:
"Някой друг да плати сметката. Аз този живот не съм си го поръчвал!"
цитирай
3. mamkamu - :)
07.10.2010 19:29
cefulesteven написа:
На това мога да ти отговоря само с разказ. И само с един разказ, който съм писал в живота си. Отдавна. "Стрелочникът". Ако го публикувам, ще е като отговор на този твой постинг.

Незадоволителен отговор, но отговор.

Добър е на Албер Камю, с цял "Мътът за Сизиф"

и май на Док Холидей от "Тумбстоун"

"Няма нормален живот. Няма добър и лош живот, има просто живот.":)


Ще ми е интересно да прочета разказа ти. Ти винаги си ме изненадвал :)

А това от Тумбстоун си е направо класика :)
цитирай
4. mamkamu - .
07.10.2010 19:30
анонимен написа:
Много сме!
От графитите на Белград:
"Някой друг да плати сметката. Аз този живот не съм си го поръчвал!"


Смех ти казвам!
цитирай
5. eli23 - Да!
07.10.2010 20:04
За да вкусим от собствената си свобода е нужно да се върнем при детските мечти.Там е разковничето...а волята е в настоящето.:)
цитирай
6. edinman - Не сме съседи,
07.10.2010 20:20
но си задаваме близки въпроси.
Махнем ли клишетата,отговорите ни са без настроение и все в тази минорна гама.
Дано утре е малко по-светло...
цитирай
7. deleted-4udovi6teto - Книгата, която си нося на пазвица
07.10.2010 20:22
Книгата, сине! Хващай дебелата книга, сядай и чети! Този глас чувам от дъжд на вятър, колчем си смислям тати и мама, или в гнусното време, което свише ни натресоха да живеем, блажено си викам на помощ своите чисти детски дни. Те останаха там, разпилени с хедонистично и невинно момчешко разточителство, изтървани, заровени, изпотъпкани от безметежните пети на други момчета по дългите и рижи като гърбове на лисици плажове под Варна. Сякаш от дълбините на същото това детство, преминало на бос крак по кривите и загадъчни в своята тайнственост детински пътеки между нос Галата и Франга баир, извират, изправят се като сенки на отдавна напуснали белия свят мъдреци и тръгват към мен безплътните и безсмъртни бащини послания: "Книгата, сине, чети книгата!" Извъртат се тези почти старозаветни думи в насечените ми от ялови безсъници нощи, а денем, къде прочетени, къде не, хилядите прашасали томове в домашната ми библиотека пълнят тишината на стаята с мълчаливи, недокоснати дори и от мен, което ще рече непостигнати, светове и значения.
Едва днес, пораснал тридесет и пет диви лета и овършал още толкова плешиви есени над своето детство, най-сетне смирено прекрачил в по-смислената и по-горчивата половина на живота, разбирам бавната тежест на бащините думи. И ето ме. Насмел остатъците нежност и вродена деликатност от кьошетата на душата си, същите благи думи, изречени тихо, незлобливо, неназидателно, се опитвам да кажа и казвам сегиз-тогиз на разигралите се върху клавиатурата на компютъра мои синове. И ги повтарям, после ги потретвам, защото двоен и троен дикиш яко държи. Друг е въпросът, че такъв дикиш държи кратко и стине твърде бързо – хвърлена в снега опалена февруарска лопатка живи въглени до дворния оджак. Защото и триста жежки мехури на езика ми да цвръкнат от повтаряне, дори с фуния през лявото ухо мощно да го налея това скъпо на душата ми "Книгата, сине, чети книгата!", да го натъпча с теслата през дясното в главите им, файда няма.
Благодаря, Мамка му!
Чудовище
цитирай
8. haralanov - Здрасти!
07.10.2010 20:28
Едни и същи книги сме чели приятелю!
цитирай
9. mamkamu - :)
07.10.2010 20:43
eli23 написа:
Да!
За да вкусим от собствената си свобода е нужно да се върнем при детските мечти.Там е разковничето...а волята е в настоящето.:)


Задължително е да се връщаме към детските мечти! За да си правим съпоставка отвреме на време, какви сме ,аджеба сега :)
цитирай
10. kapito - Мдамммм :)
07.10.2010 20:44
Това си си го мислел миналата година. Щом го постваш сега, значи пак си почнал да си го мислиш. Сигурно ще си го мислиш и догодина. И аз така се връщам там често. Назад. Когато мама ми издърпваше книгата изпод учебника, въпреки, че толкова старателно я криех! И ако и да съм на хиляди километри, моята килия е с много близък номер до твоя.
Поздрави за постинга!
цитирай
11. mamkamu - :)
07.10.2010 20:46
edinman написа:
Не сме съседи,
но си задаваме близки въпроси.
Махнем ли клишетата,отговорите ни са без настроение и все в тази минорна гама.
Дано утре е малко по-светло...


Ооо, утрешния ден е винаги по-светъл от днешния. Поне в представите ни :)

Ако сме непоправими оптимисти, де :)
цитирай
12. mamkamu - @ 4udovi6teto
07.10.2010 20:49
Нееее! Аз ти благодаря за удоволствието да прочета коментара ти! `Бах ти и Чудовището :)))
цитирай
13. mamkamu - :)
07.10.2010 20:51
haralanov написа:
Едни и същи книги сме чели приятелю!


Естествено! Не се и учудвам :)
цитирай
14. mamkamu - :)
07.10.2010 20:59
kapito написа:
Това си си го мислел миналата година. Щом го постваш сега, значи пак си почнал да си го мислиш. Сигурно ще си го мислиш и догодина. И аз така се връщам там често. Назад. Когато мама ми издърпваше книгата изпод учебника, въпреки, че толкова старателно я криех! И ако и да съм на хиляди километри, моята килия е с много близък номер до твоя.
Поздрави за постинга!


Оооо, аз винаги си го мисля. Поне два пъти в годината :)

При мен, обаче никой не ми дърпаше книгата, сигурно защото знаеше, че онова там, под учебника, е нещото, което е по-ценно от назубрения урок. За което, естествено, трябва безкрайно да благодаря на майка ми!

А номерата на килиите те първа ще ги уточняваме :) Защото някои затворници са на облекчен режим :)))

цитирай
15. kapito - :))))))))))))))))))))))))))))))))
07.10.2010 21:22
Зависи от гледната точка обаче :)
цитирай
16. despinida - Летим във фантазиите си...търсим нови светове...
07.10.2010 21:59
в един момент, ги намираме...влизаме вътре и откриваме, че там е студено...влажно...мрачно...и ни хваща носталгията по малките, уродливи килийки, от които сме излетели преди фантазиите си...
Пожелавам ти още много мечти !
Те са тези, които радват...другото е проза.
цитирай
17. injir - Да-а-а. . . Някогашните деца с ма...
07.10.2010 23:52
Да-а-а... Някогашните деца с машината на времето - книгите - са мечтали. Днешните деца мечтаят пред компютъра. Каква ли ще е разликата?...
цитирай
18. dolsineq - :)))
08.10.2010 00:19
"Ах как искам

стените да разкъсам

и слънцето отвън да зърна

и ласкавия вятър да прегърна,

да метна раничката на гърба

и по пътя да се понеса...
Мамка му..."

“Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш. ... “ Оскар Уайлд
цитирай
19. author4fun - Две килии вдясно, от другата редица :)))
08.10.2010 09:15
Аз съм от онези, на облегчен режим :))) Доста места видях, вероятно и ще видя, но само за да съжаля, че не мога да остана и да усетя вкуса им. Дърпат ме обратно разни досадни задължения и условности, от които не мога да се оттърся. И се ядосвам, ядосвам....за чий ли се ядосвам? Мамка му, прав си!
И Чудовището е прав - колкото и да повтарям и аз "Книгата, сине, чети книгата!" файдата е никаква. Явно с всяко следващо поколение килиите стават все по-тъмни и по-обсебващи, та тия, дето след нас идват, няма и да осъзнаят къде се намират :(
цитирай
20. yuliya2006 - СЯКАШ СИ СВАЛИЛ МАСКАТА И ПРОСТО ...
08.10.2010 10:08
СЯКАШ СИ СВАЛИЛ МАСКАТА И ПРОСТО ДРУГ ЧОВЕК...МИЛ, НЕЖЕН И ОБИЧЕН!
И МНОГО ВЪПРОСИ...ЗАЩО И КАК...

Постойте в тъмната и тиха стая! След час-два станете и светнете лампата! Огледайте се! Ако видите една килия...

Вижте номера й! Може и да сме съседи :)
цитирай
21. flyco - ...
08.10.2010 10:12
тъжно
цитирай
22. анонимен - Браво! Такъв е живота. Такава е д...
08.10.2010 11:43
Браво! Такъв е живота. Такава е действителността. Да обиколиш света - колко добре звучи, но нямаш пари. Почваш да работиш - вземаш пари, но нито ти остават много, нито ти остава време. Ще станеш моряк - ще имаш много време и ще обикаляш света. Неможеш, защото здравето ти е разклатено от предишната работа и те късат още на 1-ия мед. преглед. Ти си иновативен, имаш добри бизнес планове - открадват ти ги, използват те, премахват те...

Човек неможе бе мечти, но за един миг трябва да ги забрави и да се огледа, да види и проумее, че живота му е мечта за други хора, че той всъщност би трябвало да е много щастлив човек, макар и да не може да обиколи света. Да се радва на дребните неща, да се радва на момента, когато е на работа да не мечтае да е вкъщи, а когато е вкъщи да мечтае да е на работа. Да прави всичко с любов.

Трудно е, но кой е казал, че животът е лесен? Животът е една мечта.
цитирай
23. osi4kata - може и да сме съседи :)
08.10.2010 11:49
аз съм в №77 б.

Животът е чудо :)
цитирай
24. dorichela - Трябва да си в положение да няма к...
08.10.2010 13:08
Трябва да си в положение да няма какво да губиш, за да добиеш куража да строшиш решетките и да тръгнеш...
цитирай
25. dolsineq - Не мисля, че като обиколи човек с...
08.10.2010 13:45
Не мисля, че като обиколи човек света и ще му стане по-добре...
цитирай
26. semtomovi - И аз така съм заключена в ШВеция
08.10.2010 14:06
то дали е у дома или там където те заоберат насилствено си е се тая.
И си мечтая за същите работи като вас. Тука само платените психотерапевти дето ни боцкат насилствено ни се присмиват когато носим тениска със "Сахара" надпис на гърди. Нали само те с техните 100 000 на месец са днешните покорители на Сахара!? То сме си за смях!
цитирай
27. tili - Много кахърни размисли, Мамкаму:((
08.10.2010 14:11
Човек си поставя някакви цели още от детството и после си ги гони като периодично си прави корвкции на посоката, пътя или намеренията. Всичко това се залага несъзнателно още с детските мечти. Свободата е в духа и въображението. Аз също бях дете на книгите и репродукциите. И някак си стигнах до оригиналите в големите музеи. Дори започнах да забелязвам природата чрез живописта. Слънчев лъч, ракурс на тяло или перспектива - това те води към образи - съществуващи в някое произведение. И се усещаш част от света във всичките му проявления - естествени или сътворени.
Да тръгнеш - накъде? И с каква цел? За мен понякога дори самото пътуване е цел. Независимо до къде е. Ако си наясно - всичко се урежда по вълшебен начин. Докато си седиш в килията и се чудиш - как да ти се помогне? Той ни е дал свободна воля и ни чака да вземем решението си, за да ни помага всякак. Поне при мен е така. И в килията няма нищо лошо, стига да служи за ашрам за изчистване на мислите, чувствата и намеренията. Когато това стане - ставаш и тръгваш и се чудиш - ти ли си това! Лекота и детско удивление... И като се наскиташ - добре е да имаш място за завръщане. Килията. Отдих, зареждане и - така до края! И не ми говорете за политика и външни ограничения. Нямаш ли вътрешна свобода - нищо нямаш. Почти по ап.Павел. Защото свободата е и любов. Към всичко и всички! Безусловна. Съзнавам, че пиша на атеист, но това е личният ми опит. Работи.
Поздрави, Юри!
цитирай
28. mglishev - Много добро,
08.10.2010 15:53
поздравления. То май всеки се чувства така от време на време.
цитирай
29. izabelaswan - Погледни!
08.10.2010 16:40
Ти виж дали не съм ти и съкилийничка? Дали не живея някъде толкова около теб, та чак в теб - само това е единствения начин да излизаш навън - когато смисъла не е в собственото ти съществуване!
цитирай
30. internationalist - г-н Мамка му/Юрий/,
08.10.2010 17:29
напълно ви разбирам... знаейки основните ви убеждения, ви предлагам да ви помогна със съвет.
1.Отивате във най-близката Синагога и изявявате желание да приемете Юдаизма.
Знаете, че това е най-висшата религия.12 пъти ще ви връщат,след това ще ви вземат на обучение.Представятели си какви духовни хоризонти ще ви се открият, изучавайки Талмуда, особенно?!
2. След това заминавате за Израел.Най-висшата,демократична и хуманна държава в света.Поне, според вас!
3.Ще послужите в Армията някоя и друга година,е... ще се наложи да поизбиете 10 палестинеца.Но те са Чудовища, заслужават го!Особенно, малките палестински деца-чудовища.
4. След това, като се остановите в цивилният живот там,ще можете да се финансирате и да имате възможност за Тортуга и другите екзотични дестинации. Е пращайки сведения на Мосад постоянно,но това е в реда на нещата.
И сега ако не е ред да почерпите за този ценен съвет, здраве му кажи!
Ако сега не можете, ще чакам 32 сребърни шекела от Тел Авив. Аз ще се почерпя сам.
Айде, сполай ти! Шалом!Да, живей!
цитирай
31. marinovdm - 40
08.10.2010 19:06
Честита годишнина, мамкаму!
цитирай
32. eien - Тилииииии!
08.10.2010 19:26
Така е!!!!
цитирай
33. анонимен - mnogo pati mislya v sa6tiya duh
08.10.2010 22:04
sistemata ni napravi zare na sa6testvuvaneto si -ne na JIVOTA si.
Zatova neka si sa6testvuvame mirni4ko i krotko,za da ne ni boli glava.Vajnoto e da ne mislim i da ne razsajdavame,za6toto i bez tova ne mojem da dadem smisal na sa6testvuvaneto.
A kolkoto do tova da prekra4i6 praga-ne stava vapros za udobstva nyakakvi si,a za tova 4e posle ne znae6 kade ti e myastoto v tozi jivot i na tazi Zemya
цитирай
34. evrazol - +
09.10.2010 20:00
"Всички творим съдбата си, живеейки между стените оградени от времето"
Хенри Уодсуърт Лонгфелоу
цитирай
35. vandela007 - Но!
10.10.2010 11:30
Моля ви, тази килия е моя! И книгата! Книгата и тя е моя!
Моята книга. . .
цитирай
36. joysii - Мога да ти дам един съвсем елемен...
12.10.2010 23:44
Мога да ти дам един съвсем елементарен съвет.
През ваканциите пътувай много - разглеждай нови места, потапяй се в живота там. Но обезателно - в чужбина.
Така ще се почувстваш удовлетворен и свободен.Ще пребиваваш в твоя затвор, който ти предоставя средства за тези приключения, с кеф.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mamkamu
Категория: Политика
Прочетен: 9460909
Постинги: 527
Коментари: 13770
Гласове: 20435
Блогрол