И както обикновено ставам добър. Такъв ще съм до Възкресение и после пак ще оголя зъби. След това пък ще съм добър около Коледа.   Великденското ми настроение и доброта изчезват яко дим обаче от момента, в който в късната съботна вечер зървам кварталната църква с истерични тълпи отпред и се появяват отново в мига, в който победоносно се завръщаме с жена ми у дома, носейки плячката –две горящи свещи. Обръщам, запъхтян, една водка и всичко вече е наред. Отново съм добър. Преди това съм минал през ада за да се докопам до огънчето. И като всеки ад -и той пълен с дяволи. В човешки образ! И всеки от тях напредва с лакти, подсечки и прийоми от борбата към заветната цел. Накрая се добирам до бленувания огън, паля свещичката от някой свещеник, и започва “Мисията невъзможна” . Да се опази горяща свещ сред безумната тълпа. Някак си успявам. Накрая зървам жена си и радостно й подвиквам: “Ето, нося ти…”. Вятърът обаче не е на същото мнение и слага край на илюзиите ми. И продължавам с “Мисията невъзможна”, този път 2…И така всичко минава в борба и блъскане сред викове и стонове. Къде е духовното тук, че не мога да се сетя?   Възкресението е мистика, която не можеш да осъзнаеш сред тълпата. Христос е идея, за осмислянето, на която ти трябва поне мъничко самота. Празника на Възкресението е и празник на възкръсващата природа, на обсипаното с цветове дръвче отвън. Празник на надеждата и усмивките. Събитие, което вдъхва у човека успокоението, че не е сам, че има някой, който се грижи за него, че целият този несправедлив свят има някакъв смисъл. Че няма да изчезнем безследно от лицето на земята след края на дните си.   Огънят. Огънят е и символ. Символ на вечните човешки надежди, на топлотата, на изгарящата любов. От огнените слънчеви лъчи през свещения огън в храма до онази свещичка, която с упование внасяме в дома си. Всичко това е частица от цялото огнено мироздание. Частица от огъня в древните египетски, гръцки и зороастрийски храмове, стигнала до нас през превратностите на времето. Огъня е светлина, символ на закърнялото добро у всеки от нас. Нека си спомним за това, когато със горяща свещ в ръце прекрачваме прага на дома си във Великденската нощ и си кажем, че въпреки всичко можем да бъдем и по-добри.   Пък после можем и да пием по една ракия :)

Напълно съм съгласен с думите Ви:

"Възкресението е мистика, която не можеш да осъзнаеш сред тълпата. Христос е идея, за осмислянето, на която ти трябва поне мъничко самота"

Трудно схващам противоречието, което следва непосредствено след тези думи. Пишете възторжено и в същото време свидетелствате за душевен мрак у себе си или непълноценна пасхална радост. Благодарете на Бог, че поне около Празника на празниците и Тържеството на тържествата ставате добър, както Вие пишете. Има хора, които не различават духовното от светското в църковните празници.

Нека горящата свещ ни напомня евангелския призив да ходим в светлината на Христа и спасяваме душите си докато е ден!

Оставам с неизменно доброжелателство