Сутринта (май вече вчера сутринта) слушам не`къв червен депутат по канал „Депресия” (Хоризонт, де). Около 8 без 5. Та питат го за мнението му относно промените в правителството. Той, горкият, мнение не изрази. Поне аз с такова впечатление останах. После го питаха за новия вътрешен министър. Тоя пак смотолеви нещо разтегливо, като носен секрет. В смисъл, че не можел да взема отношение и цитирам по памет : „Още повече, че господин Миков е все още мой началник.” Говореше сериозно, без капка хумор, както би си помислил някой. Ха!
Абе аз знам, че Михаил Миков е, т.е. сутринта все още беше, председател на червената парламентарна група, но не знаех, че бил и „началник” на същите тези народни избраници. Началник могат (и трябва) да имат наемните работници и служители, разни чиновници от държавния апарат, даже министрите, абе въобще хора, които са наети за да вършат дадена работа и за тази работа им се плаща. Ама народният представител не е наемник. Той е, както сочи названието на тази длъжност, представител на народа. И като такъв не може да има началници. Освен избирателите си! Дори и председателят на парламента е наречен по римски образец „пръв между равни”, а не „по-равен от равните”, както беше нормално да се шушука при социализма. Дори и той не е „началник” на депутатите, камо ли да говорим за някакъв си председател на парламентарна група.
Дразнят ме такива неволно хвърлени изречения, защото говорят за светогледа на една група от хора, които са изпратени в Народното събрание от своите избиратели с цел да служат на тях, а не на „началника”. И баба Донка от Волуяк, дето се хаби на всички избори да ходи до избирателната секция, би трябвало да е по-голям началник на този депутат отколкото председателя на групата му. Ама този депутат „слушка” и ще бъде избран отново при следващите избори. Тя и баба Донка слушка, ама кой й обръща внимание! Тя за депутата е електорална даденост.
А и самата дума „началник”. Не ви ли мирише на мухлясалите термини от едно така болезнено познато минало?! Кой нормален човек вика на шефа си „началник”, бе? По-нормално ми звучи началник гара, началник влак...Ама началник депутати!
Всичкото това може да се стори на някой малко идеалистично, но к`во пък, трябва ли да бъдем част от все същите обичайно заподозрени циници, които възприемат недостатъците на заобикалящата ги действителност за даденост и когато чуят някой да се възмущава, многозначително повтарят „Тоя пък на кой свят живее. К`во толкоз чудно”!
Кой е началника на г-н Борисов?
Доскоро Гоце само палеше свещи, ала сега...
25.04.2008 10:50
Е, не можах!
Дерзай!
Всъщност - остатъци от комунизма, дето все трябваше да се молиш за нещо и някой да ти позволява нещо... Тъжно, но факт.