Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
29.01.2010 12:31 - Почина Спасителят в ръжта
Автор: mamkamu Категория: Новини   
Прочетен: 18000 Коментари: 33 Гласове:
28

Последна промяна: 29.01.2010 12:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
imageПоколението на родителите ми, че и моето, израсна с тази запомняща се книга, четена на един дъх и по няколко пъти в ония славни времена. Бунтарският и дух промени много хора тогава, други не успя. Някои пък се промениха за малко, но след като навършиха двадесетина отново заприличаха на същите дресирани мазници, каквито всъщност винаги са били. Нее, ако досега не сте чели тая книга и сте над 25, хич и не посягайте към нея. Минал сте препоръчителната възраст. Ако пък сте под 25, а годината е вече 2010-та не я и отваряйте –минал сте препоръчителната епоха.

Не, не искам да кажа, че книгата не е вече, както някои казват, „актуална”. Просто това е такъв сорт четиво, което изисква определено състояние на духа и една нормална нагласа към ставащото наоколо, все неща които притежават повечето от 15-16 годишните хлапаци от онова време и за съжаление малка част от възрастните в настоящето. За съвременния тинейджър пък книгата ще е, като древен апокрив –неразбираем и годен единствено за извличане на историческа информация. Гадна работа, за която Селинджър хич не е виновен, ами самите ние, че я докарахме до точката, в която никой ученик не иска да е спасител в ръжта, а я някоя дебела мутра, я арогантен банкер, я прост футболист.

Явно нещо подобно е прозрял и самият Джеръм Селинджър преди време, когато след написването на книгата, която му донася световна слава, се оттегля в своя дом и прекъсва всякакви контакти с външния свят.

Едва ли мога да добавя нещо повече от това, което главния герой Холдън казва :“Падам си по книга, дето след като си я прочел, ти се ще авторът, който я е написал, да ти е страшно близък приятел, та да можеш да му се обадиш по телефона когато ти се поиска”.

Е, макар да чувствам Селинджър страшно близък, вече не мога да му звънна. Освен на онзи свят.

Мир на праха му!

image



Гласувай:
28
0



1. bamby13 - RIP!
29.01.2010 12:36
RIP!
цитирай
2. haralanov - Аз я прочетох на 26
29.01.2010 12:42
Прочетох ,,Спасителят в ръжта,,когато бях на 26 години.Така се случи.Все отлагах,появяваха се нови и нови книги...Обаче и тогава не смятах,че съм ,,прехвърлил възрастта,,.По същото това време,прочетох и ,,По пътя,,на Керуак.Безспорно и двете книги са в графата ,,задължителни,,.
цитирай
3. анонимен - Невероятен пистаел.
29.01.2010 13:55
Невероятен пистаел.
цитирай
4. mamkamu - Е
29.01.2010 13:59
haralanov написа:
Аз я прочетох на 26
Прочетох ,,Спасителят в ръжта,,когато бях на 26 години.Така се случи.Все отлагах,появяваха се нови и нови книги...Обаче и тогава не смятах,че съм ,,прехвърлил възрастта,,.По същото това време,прочетох и ,,По пътя,,на Керуак.Безспорно и двете книги са в графата ,,задължителни,,.


Е, разбира се, аз не казвам, че трябва да я прочетеш на 13 :)
цитирай
5. swan16 - Аз я прочетох на 13, но тогава мисля, ...
29.01.2010 14:22
Аз я прочетох на 13, но тогава мисля, че не я разбрах добре или поне не по същия начин, по който я прочетох на 19.Май всяко нещо е с времето си....
цитирай
6. tit - Светла му памет!
29.01.2010 14:37
Но е бива да обобщаваме "на ангро"!
Всеки би могъл да намери приятел, четейки една книга!:)
Във всяка възраст и във всяка епоха!
Зависи от читателя...
цитирай
7. mamkamu - :)
29.01.2010 15:21
swan16 написа:
Аз я прочетох на 13, но тогава мисля, че не я разбрах добре или поне не по същия начин, по който я прочетох на 19.Май всяко нещо е с времето си....


Така е, ама някой и на 30 няма да разберат за какво става дума :)

Никак не изключвам себе си ;)
цитирай
8. swan16 - Аз я прочетох на 13, но тогава мисля, ...
29.01.2010 15:25
mamkamu написа:
swan16 написа:
Аз я прочетох на 13, но тогава мисля, че не я разбрах добре или поне не по същия начин, по който я прочетох на 19.Май всяко нещо е с времето си....


Така е, ама някой и на 30 няма да разберат за какво става дума :)

Никак не изключвам себе си ;)


Сигурно защото имаш още доста време до 30-те :)
цитирай
9. mamkamu - :)
29.01.2010 15:34
tit написа:
Но е бива да обобщаваме "на ангро"!
Всеки би могъл да намери приятел, четейки една книга!:)
Във всяка възраст и във всяка епоха!
Зависи от читателя...


Разбира се, че на първо място зависи от читателя!
Но на второ си зависи и от епохата :) Щото тези хлапаци, които днес ще разберат Селинджър, са по-малко от онези през 50-те, 60-те... Ама айде, че пак тръгнах да обобщавам ;) И да говоря за разбирането, сякаш е нещо универсално при всички.


цитирай
10. zahariada - zahariada Да почива в мир!
29.01.2010 15:45
Когато аз ячетох /сега съм на 58 / след това се използваше думата, всъщност фамилията на този голям писател, като обидна дума. "Селинджър!" Т.е. селянин! И преди и сега, който е чел само Винету и тя му е любима, защото не е прочел друга т.е. няма конкуренция......абе!
цитирай
11. mamkamu - Да!
29.01.2010 16:05
zahariada написа:
Когато аз ячетох /сега съм на 58 / след това се използваше думата, всъщност фамилията на този голям писател, като обидна дума. "Селинджър!" Т.е. селянин! И преди и сега, който е чел само Винету и тя му е любима, защото не е прочел друга т.е. няма конкуренция......абе!


Сега се сещам, че и по мое време използваха тая дума вместо селянин. Тогава ми беше доста чудно, макар че, да си призная, ползвал съм я и аз. Модата е по-велика дори от най-великия писател ;) Какво да се прави!
цитирай
12. анонимен - Ние даже имахме съсед,
29.01.2010 16:11
на който му лепнахме прякора Селинджър.
Но това не намалява достойнствата на писателя и на романа ;)))
Юрий, прав си - не я прочетеш навреме, не можеш да я почувстваш.
Освен това следващите издания на романа излизаха в поредицата "Юношески романи", което донякъде я олекотява. "Кога "Кентавърът" на Ъпдайк ще излезе в такава поредица?!
цитирай
13. tit - Не искам да досаждам,
29.01.2010 17:02
но има значение на колко години четеш една книга, и на колко я препрочиташ. Не бихме могли да знаем как един двадесетина годишен младеж вижда днешния свят, които ние гледаме през четиридесетгодишните си очи /примерно/. Вярвам, че и днес има млади хора, които биха открили в Селинджър приятел.
Не си ли искал да се обадиш на Марк Твен, примерно, или на Джером...
цитирай
14. mamkamu - :)
29.01.2010 17:35
tit написа:
Не искам да досаждам
но има значение на колко години четеш една книга, и на колко я препрочиташ. Не бихме могли да знаем как един двадесетина годишен младеж вижда днешния свят, които ние гледаме през четиридесетгодишните си очи /примерно/. Вярвам, че и днес има млади хора, които биха открили в Селинджър приятел.
Не си ли искал да се обадиш на Марк Твен, примерно, или на Джером...


Не знам, сигурно всичко идва от безкрайния ми песимизъм по отношение на бъдещето на нашата цивилизация.

Но да, права си! Искало ми се е да им се обадя, но навремето не всички имахме телефони по домовете. Сега с тия джиесеми тинейджърите.... :)
цитирай
15. mamkamu - Ние даже имахме съсед, на който му ...
29.01.2010 17:41
parasol написа:
Ние даже имахме съсед,
на който му лепнахме прякора Селинджър.
Но това не намалява достойнствата на писателя и на романа ;)))
Юрий, прав си - не я прочетеш навреме, не можеш да я почувстваш.
Освен това следващите издания на романа излизаха в поредицата "Юношески романи", което донякъде я олекотява. "Кога "Кентавърът" на Ъпдайк ще излезе в такава поредица?!


Ха-ха!

Да, понякога изпускаш влака, сменяш гледната точка и вече е късно!
Де да знам, само си мисля :)))
цитирай
16. kasnaprolet9999 - Мир на праха му.
29.01.2010 17:58
Когато бяхме ученици в трети курс на техникума направихме пиеса по тази книга. В нашият курс се учеше сегашниа директор на ВИТИС-Здравко Митов. Той по-късно стана известен режисьор, беше и директор на Народния театър по едно време. Та това беше първата му постановка като режисура, пък и изпълняваше главната роля. Моята най-добра приятелка изпълняваше ролята на Сали. Беше голяма тръпка, представихме я на годишния фестивал, където от всички курсове имаше подготвени различни програми. нашата пиеса обаче беше върха, няма да забравя колко вълнения бяха свързани с нея. Бях написала и стихотворение по тази книга, но за съжаление не си го спомням, освен неговия край:
"Ела спасителю на своя пост,
спаси нас жертвите от участта,
която ни подготвят днес,
пазителите черни на ръжта."
Това стихотворение, както и много други останаха в една тетрадка, която подарих на учителката си по литература, когато завършвах.Поздрави!!!
цитирай
17. mamkamu - @ kasnaprolet9999
29.01.2010 18:20
Хубави спомени :)
цитирай
18. анонимен - читател
29.01.2010 19:08
Моето скромно мнение е , че който все още чете книги, независимо на колко години е трябва да я отвори за първи път или да я препрочете.
цитирай
19. eien - Отиде си още един от СЪРДИТЕ МЛАДИ ХОРА,
30.01.2010 11:12
цяло едно поколение бяхме луднали по духа и посланието на неповторимата му книга "Спасителят в ръжта". Възприемаше се като противоотрова срещу властващия комунистически морал...а и днес продължава да е отрова срещу разюзданата чалгаджийница.
цитирай
20. mamkamu - Все
30.01.2010 11:41
eien написа:
Отиде си още един от СЪРДИТЕ МЛАДИ ХОРА,
цяло едно поколение бяхме луднали по духа и посланието на неповторимата му книга "Спасителят в ръжта". Възприемаше се като противоотрова срещу властващия комунистически морал...а и днес продължава да е отрова срещу разюзданата чалгаджийница.


Все си мисля, че тия сърдити млади хора са вече на изчезване. Не знам просто мое усещане :)
цитирай
21. mamkamu - :)
30.01.2010 11:43
bogoizbrania написа:
Започнах да я чета точно на 14
годишна възразт, стигнах до първата третина и установих, че това е най безмисленната книга от библиотеката на баща ми. Даже започнах да го подозирам, че не е такъв специалист по литература, колото го смятах тогава точно заради тази книга, за която той каза че е добра.
Само това си спомням за нея. Може би съм като днешните младежи, искал съм да бъда bogoizbrania още на 14 :-)


Баща ти май е разбирал от литература :)
цитирай
22. mamkamu - До анонимен 18
30.01.2010 11:44
Да де! Който ВСЕ ОЩЕ чете :)
цитирай
23. gkowachew - Поздравления!
30.01.2010 11:56
Хубав ден!
цитирай
24. sphinx - Когато научих за кончината на Се...
31.01.2010 14:10
Когато научих за кончината на Селинджър, почувствах огромна тъга! Съзнавах, че изгубих приятел!
"Спасителят в ръжта", "Били лъжецът", "Щастливецът Джим", "Начин да се обичаме", "Самотният бегач" - тези книги преобърнаха светоусещането на мен и приятелите ми! Мисля, че може и трябва да бъдат прочетени от всеки, независимо от възрастта! Никога не е късно да прогледне човек! Надежда има! Винаги!!!
Бъди жив и здрав! :)
цитирай
25. mamkamu - :)
01.02.2010 13:44
gkowachew написа:
Поздравления!
Хубав ден!


И на теб! Благодаря!
цитирай
26. mamkamu - :)
01.02.2010 14:00
sphinx написа:
Когато научих за кончината на Се...
Когато научих за кончината на Селинджър, почувствах огромна тъга! Съзнавах, че изгубих приятел!
"Спасителят в ръжта", "Били лъжецът", "Щастливецът Джим", "Начин да се обичаме", "Самотният бегач" - тези книги преобърнаха светоусещането на мен и приятелите ми! Мисля, че може и трябва да бъдат прочетени от всеки, независимо от възрастта! Никога не е късно да прогледне човек! Надежда има! Винаги!!!
Бъди жив и здрав! :)


Да човек наистина се натъжава... Може би защото, когато четем нещо хубаво допускаме авторът му до сърцето си, както допускаме приятелите си.

Последно изпитах подобна тъга, когато си отиде Вонегът. Тогава се учудих от себе си. Казах си: Абе, к`во ти става? Нито го знаеш, нито го познаваш"! После се замислих, че всъщност много добре го знам, само дето не го познавам. Е, и годините също ми помогнаха. Колкото повече се доближавам към неизбежния край, който чака всички ни, толкова повече той ми прави все по-голямо впечатление :)
цитирай
27. pontis - ...
02.02.2010 12:08
колко тъжно ... и това, че малцина се сещат за тези книги...
цитирай
28. boku - da po4iva v mir
02.02.2010 23:31
Spomniam si "Na4in da se obi4ame", za dva dni ia pro4etox,kakvo neveroiatno vpe4atlenie mi napravi, s kon4inata na avtora si otide i 4astiza ot men....
mir a praxa my
цитирай
29. aqualia - В един единствен само час по литература
12.02.2010 23:10
"разгледахме" всички автори от вълната "Сърдитите млади хора"... Толкова ни беше отредено. Добре, че преподавателят ни Васил Пернишки, лека му пръст, ни накара да подготвим всеки по реферат, за автора, който най-много го е впечатлил. Аз писах за Селинджър. За прекрасните му разкази, за "Спасителят в ръжта". Така, той ни осмисли часа и успя да го превърне в трайна любов към новото течение в литературата. Цялото ни поколение беше дълбоко впечатлено. Поклон пред Селинджър. Той успя да изпълни със смисъл ония скучни години на тоталитаризма, беше като светъл лъч в тежкото сиво безвремие на застоя.
цитирай
30. анонимен - poklon
12.02.2010 23:24
dulbok poklon pred svetlata my pamet
цитирай
31. анонимен - Аз пък исках да видя рибка-бананка
18.03.2010 15:01
Напоследък не намирах време за забавната част от интернет, към която съм причислила този блог. Сега се радвам, че го отворих. Преди повече от 20 години Селинджър ми беше любим автор. Току що препрочетох накои от разказите му, за да тествам впечатлението от прочита в "новата ера" - 2010. За мен той е класика. Като се замисли човек сега с нови тухли, градим същото безвремие. Може би не е лошо и децата ни да се върнат към "сърдите млади хора", за да растат по-малко сърдити самите те.
цитирай
32. анонимен - Пейчев
15.12.2010 22:50
Аз определено не съм очарован от тази книга - годината наистина е 2010, а аз съм едва на 22. Може би по заглавието очаквах да става въпрос за някой романтичен, любовен роман и т.н.
Съгласен съм с идеята, че проблемите, поставени в романа, са изключително актуални.
цитирай
33. анонимен - Аз пък я прочетох на 31 и я намирам много актуална.
29.06.2011 22:19
Аз пък я прочетох на 31 и я намирам много актуална. Това е книга, която може да се чете от всяка възраст, има достатъчно дълбоки и зрели размисли, както и типично младежкия бунтарски дух. Прочетох я на един дъх и я препоръчвам!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mamkamu
Категория: Политика
Прочетен: 7285763
Постинги: 526
Коментари: 13765
Гласове: 20390
Блогрол