Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
24.09.2009 12:04 - Неудобни въпроси към Теодор Дечев
Автор: mamkamu Категория: Политика   
Прочетен: 33374 Коментари: 72 Гласове:
16

Последна промяна: 29.09.2009 18:40


imageПонеже не се съмнявам в диалогичността и отвореността на кандидата за кмет Теодор Дечев, когото подкрепям, си позволявам да му задам няколко въпроса, които да хвърлят повече светлина върху светогледа и политическите му възгледи. Въпросите могат да бъдат и една добра тренировка за него при бъдещите му диспути с опонентите, а на нас избирателите, да дадат една по-добра представа за човека Теодор Дечев, каквато автобиографичните му справки не могат.

1. Как се самоопределяте политически? Ляв, десен, по-скоро ляв, по-скоро десен или...? 2. Вашето отношение към Петър Дертлиев? Имали ли сте конфликти с него. 3. В какви политически организации сте членували и каква е причината да ги напуснете? В момента членувате ли в политическа партия? 4. Бихте ли премахнали паметника на Съветската армия? 5. Според вас КНСБ защитава ли истински правата на хората на наемния труд? 6. Ще отворите ли отново бул. „Витоша” за автомобилен трафик. 7. С кои политически партии в общинския съвет ще си сътрудничите с приоритет? 8. Способен ли е Мартин Димитров да спре разпада на СДС и постепенното му преливане в ГЕРБ? 9. Трябва ли вероучението да стане задължителен предмет в началното училище? 10. Необходимо ли е да се въведе задължителна униформа учениците във всички училища? 11. Обама или Маккейн? 12. Вашето отношение към Иван Костов?
13. Ще потърсите ли политическа подкрепа от РЗС или Атака и ако не, ще приемете ли такава, ако някоя от тези две партии ви предложи? -зададен от gantree
14. Как ще се финансира вашата кампания? Готов ли сте, по време на  нея, да публикувате актуална информация с даренията, които получавате и техния произход? - по идея на sowhat

Въпросите не са опит за заяждане, а сигнал от моя страна, че съм възприел кандидатурата на д-р Дечев насериозно! Пък и обичам да съм начисто с хората, на които гласувам доверие :) Въпросите са отправени и към привържениците на тази кандидатура, които са свободни да дискутират, каквото им падне тук или да ме охулят едно хубаво :)
  Искрено се надявам, че Теодор Дечев ще обърне внимание на горните въпроси и ще им отговори, за което предварително му благодаря! Разбира се, това не е задължително да става тук. Човекът си има блог.   Естествено, че питанията ще се доразвиват в течение на кампанията! Ако някой се сети за друг интересен въпрос, моля да помага! Сещам се поне за един :)

image


Тагове:   местни избори,


Гласувай:
16



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kobata - Одобрявам! Много даже! Досега само ...
24.09.2009 12:07
Одобрявам! Много даже! Досега само хвалби се чуваха, а в един нормален диалог трябва да има оглеждане от всички страни.
цитирай
2. pontis - Добре, даже много добре.
24.09.2009 12:23
:)
цитирай
3. gantree - :)))
24.09.2009 12:42
Направо бика за рогата, това ми харесва като подход :)))
На мен лично ми хрумва един, според мен добър въпрос - дали г-н Дечев е склонен да потърси политическа подкрепа за кандидатурата си, и по-конкретно от парламентарно представените групи РЗС и АТАКА. Ако не е склонен да потърси, тогава би ли приел предложение за подкрепа от РЗС и АТАКА.

Поздрави.
цитирай
4. mamkamu - И
24.09.2009 12:53
kobata написа:
Одобрявам! Много даже! Досега само хвалби се чуваха, а в един нормален диалог трябва да има оглеждане от всички страни.


И аз така си мисля :) Благодаря!
цитирай
5. mamkamu - :) Надявам се! Благодаря :)
24.09.2009 12:53
pontis написа:
:)


Надявам се! Благодаря :)
цитирай
6. mamkamu - Хм,
24.09.2009 12:56
gantree написа:
Направо бика за рогата, това ми харесва като подход :)))
На мен лично ми хрумва един, според мен добър въпрос - дали г-н Дечев е склонен да потърси политическа подкрепа за кандидатурата си, и по-конкретно от парламентарно представените групи РЗС и АТАКА. Ако не е склонен да потърси, тогава би ли приел предложение за подкрепа от РЗС и АТАКА.

Поздрави.


въпросът ти е наистина интересен. Ще взема да го вмъкна :)
цитирай
7. pontis - "Неудобни" въпроси? Колкото повече, толкова повече
24.09.2009 13:01
Удобните си ги задаваме и сами
цитирай
8. mamkamu - Удобните си ги задаваме и сами...
24.09.2009 13:08
pontis написа:
Удобните си ги задаваме и сами


Да, можеше спокойно да отпадне "неудобни", но се съгласи, че така е някак по крещящо ;)
цитирай
9. flyco - =
24.09.2009 13:27
Въпреки, че няма да гласувам за кмет на София, на мен също ми е интересно какви ще са отговорите на поставените въпроси. Между другото, има инициативен комитет по издигане на кандидатурата на г-н Дечев за кмет, хора от който също могат да се пробват с отговори. Според мен техните отговори дори ще са по-интересни, защото ще са свързани с очакванията им.
цитирай
10. tili - Ще чакам отговорите
24.09.2009 13:28
в блога на Теодор Дечев. Добре си ги формулирал!
цитирай
11. gantree - :))
24.09.2009 13:51
mamkamu написа:
въпросът ти е наистина интересен. Ще взема да го вмъкна :)

Твоето "или" във въпроса е като че ли по-добър вариант от моето "и" :))
Споменавам тези две групи по две официални причини - 1) още нямат кандидат и не се знае знае ли се, и 2) парламентарно представени са, което ги прави доста по-различни от едно НДСВ, например.

Поздрави.
цитирай
12. flyco - хм
24.09.2009 14:02
"Инвестбанк" АД на централно място сред спонсорите: http://www.youtube.com/watch?v=sLKk2WO6hL8&feature=player_embedded

интересни неща има около тая банка, някакъв Ершов, някакви Самоковски палати...
цитирай
13. teodordetchev - Отговор на първия въпрос:
24.09.2009 15:31

Блогърът мамкаму е отправил към мен тринадесет (13) въпроса, които със сигурност ще помогнат за изясняването на „кандидатския ми профил”.

1. Как се самоопределям политически ? Формално погледнато, в живота си съм членувал само в една партия – Българската социалдемократическа партия (БСДП). Не съм членувал нито в БКП, нито в казионното БЗНС, нито съм кандидатствал за някакъв партиен член преди 10 ноември 1989 г. Не съм бил и комсомолски секретар. Не съм бил подлаган на някакви преследвания и репресии, ако не броим разни неприятности, които отнасям към категорията на куриозите.

По времето, когато БСДП имаше обществена тежест и значение в политическия живот, тя се ръководеше от стандартите на европейската социалдемокрация от времето на студената война и от традициите на старите „широки социалисти”. (Между другото – знаменателно е, че през 1989 – 1991 г., точно лидерите на БСДП предлагаха и пропагандираха идеята в България да се приложат елементи от реформите, предприети в Западна Германия от християндемократа Лудвиг Ерхардт – особено т. нар. „стъпаловидна обмяна на парите”).

И двата стандарта са откровено антикомунистически и особено антиболшевишки. В книгата си „Големият провал”, Збигнев Бжежински е отделил доста страници на ролята на европейската социалдемокрация за неутрализирането на комунистическата опасност и на болшевишката инфилтрация. При възможност ще кача този текст в блога си – той представлява изключителен интерес и е признание за нещо, което в днешната политическа обстановка, хората са склонни да забравят.

Широките социалисти (познати в два отделени един от друг исторически периода от време и като БРСДП (обединена) ) са едни от ярките опоненти на болшевизма – особено в лицето на Кръстю Пастухов, на д-р Петър Джидров,, на Асен Цанков, на д-р Атанас Москов. Комунистите държат отговорни социалдемократите дори и за потушаването на т. нар. Септемврийско възстание.

Комунистите се отнасят с особена ненавист към опозиционните социалдемократи след 09 септември 1944 г. Има много избити социалдемократи, ликвидирани при различни обстоятелства. Два от тези случаи са особено зловещи по начина по който са извършени. Единият е удушаването на Кръстю Пастухов в Сливенския затвор, дни преди да изтече петгодишната му присъда, издадена за ... написването на две уводни статии. (В смъртният акт на Кръстю Пастухов е записано „починал от диагноза” !? ). Другият е убийството на Людмила Славова – сварена жива в банята на следствения арест.

През годините на студената война, съществува БСДП в изгнание, която дейно участва в „Движението на поробените народи”.

Никога не съм бил любител на крайностите, още по-малко на крясъците в политиката – физически и идеологически. Моето неприемане на комунистическите идеологии има достатъчно сериозна основа точно в социалдемократическата традиция, която уважавам. Разбира се, не е нужно човек да познава историята на социалдемокрацията, преди и след Бернщайн, Адлер и Вандервелд, за да не приема комунистическите утопии и сталинистките им метастази – дори и само здравият разум и елементарното зачитане на ближния са достатъчни основания за това.

От друга страна се отнасям с известно разбиране и дори със съчувствие към носителите на различни крайни увлечения – и в ляво и в дясно, особено сред по-младите хора, но това не означава, че ги одобрявам по какъвто и да е начин. Все пак съм политолог и се занимавам с рискови анализи, а разните екстремизми са забележителни носители на политически риск. Склонен съм да водя дълги дискусии с хора с крайни възгледи, с надеждата, че това може „да наведе на мисли” отсрещната страна. В редки случаи става така 

Може би нямам репутация на „голям” антикомунист, защото политическото ми говорене не преминава в крещене. Освен това, когато възникне опасност да повиша тон, пред очите ми винаги изплува образът на Георги Евдокиев Марков – една от най-крещящиге и едновременно с това - най-зловредни и разрушителни персони на прехода и желанието ми се тушира почти незабавно.

Притежавам репутация на толерантен човек и смятам, че има основание за това.

Днес, всички здравомислещи хора наблюдават с известен укор и с доста голямо безпокойство развитието на социалдемократическите и социалистическите партии – идейният им дефицит, липсата на ярки лидери, „униформеността” на политическите им ръководства. Но това не значи, че в малко по-далечното минало социалдемократите не са имали изключително славни страници.

Аз съм от тези социалдемократи, които знаят защо на времето Хелмут Шмидт е забранил на младежката организация на ГСДП да контактува с комунистите и аплодират подобен подход.

Аз съм от тези социалдемократи, които знаят под чие идейно ръководство и при какви обстоятелства е приета Бад-Годесбергската програма на ГСДП, с нейното пълно дистанциране от марксизма и стъпването й на принципите на това, което тогава са наричали „етически реализъм”. Чел съм много работи на Вили Айхлер (идеологът на Бад-Годесбергската програма) и смятам, че той е еталон за хората, които отричат кухото левичарство и примитивния класов подход.

Аз съм от тези социалдемократи, които харесват Тони Блеър и не харесват Кен Ливингстън. Също така, аз съм социолог, който чете работите на Антъни Гидънс изключително внимателно.

Като цяло не вярвам в „осовата координатна система” в политиката – така близкото на сърцата на журналистите „ляво - дясно”. С особено удоволствие правя така наречените „равнинни тестове” за политическа принадлежност. (При тях политическите партии заемат пространства върху равнината, а не върху линия - ос). Обикновено излизам социалдемократ, но мното близо до границата с християндемократите (понякога близо до границата с либералите в зависимост от вида на теста). Между другото в момента Вие ме подлагате на нещо подобно на тези „равнинни тестове”, макар и с друга цел .. Веднъж пък излязох ... консерватор, но това е по-скоро изключение.

Разбира се, със сигурност с времето ще се появят и тримерни модели на позициониране на политическите партии, но това едва ли е от значение за кметските избори през 2009 г.

Политическите ми възгледи никога не са ми пречили да общувам с хората от партиите, които някои хора упорито наричат „десни”, а аз предпочитам да наричам „демократични”. По отношение на понятията реформизъм, реформаторство, възгледите ни с Радан Кънев са сякаш доста сходни, без да го ангажирам с каквото и да е. Затова и нямах никакви особени проблеми, докато работих три години в правителството на Иван Костов.
цитирай
14. kobata - Добре си отговорил, адаш. . . но ми се ...
24.09.2009 15:34
Добре си отговорил, адаш... но ми се струва, че за една кампания трябва малко за излезеш от академичната стилистика. Ако искаш повече хора да те разберат. Защото какъв е смисълът от добрите аргументи, ако не са поднесени смилаемо.
цитирай
15. flyco - :)
24.09.2009 16:14
Аз благодаря за отговора! Много допирателни :) да видим другите.
цитирай
16. gantree - @ коба
24.09.2009 17:00
Много си му е добре стилистиката.
цитирай
17. mamkamu - Благодаря, г-н Дечев
24.09.2009 18:27
Добро начало! Не се и съмнавах, че ще ми отговорите, но признавам си, не очаквах отговорът ви да е толкова изчерпателен!

Донякъде обаче съм съгласен с kobata по отношение на стилистиката ви! Личи си, че посланието ви е отправено към високоерудирани и интелигентни избиратели, което по принцип е добре, но за съжаление те са мнооого малка част от целокупното електорално тяло. Задължително е вие и вашия щаб да дефинирате целевата си група избиратели още преди началото на кампанията! Което не значи, че трябва да ползвате неповторимия стил на Бойко, де :)

От друга страна изпитвам известно задоволство, защото от отговора ви личи, че смятате нас -блогърите именно за такива високоерудирани и взискателни избиратели!

Е, може и да не съм прав да давам съвети, знам ли, но поне ставам за едно: да убеждавам всичките си приятели, че засега вие сте най-достойният кандидат! Надявам се да не ме изложите, защото съм заложил името си. Така де ;) Да не ме замерят утре с камъни по улиците :)))
цитирай
18. gantree - хахах
24.09.2009 20:50
Оставете човека на мира, момчета.
Нищо му няма на стилистиката, един Бойко не ви ли стига? :)))
Как изобщо си представяте Теодор Дечев да се изкаже в стил "евалата баце"? :)))))))))
цитирай
19. petdoshkov - Напротив
24.09.2009 21:10
Стилистиката в отговора на нашия кандидат за кмет на София трябва да се запази.
Отговорите трябва да продължат. Въпросите не са един.
Специфика на тази кандидатура е в това, че става дума за блогър, издигнат и приет от интернет общност (частично). (Не сме авантюристи - нито сме наивни или безотговорни.)
Това е едно реално ВИСОКО равнище за интернет (родово понятие). Не е необходимо нищо от отговора да се превежда разбираемо, защото въпросът е от т.нар. сложни/интелектуални въпроси. По друг начин казано - светът на интернет, издигнал Теодор Дечев, е на относително високо равнище.
(Знаменателно е, че в момента се прави история. Досега не е имало такова чудо и аз се гордея с този факт.)
Аз ще поставя и линк към този блог (ако неговият домакин ми разреши), за да мога да насочвам към отговорите на Теодор Дечев. Това е част от доказателството за взаимодействието на блогърите, подкрепящи кандидата ни Теодор Дечев.
Когато - продължава теорията на Крипке - Теодор Дечев влезе в друг реален свят, при новосъздадения локус ще говори по друг начин и този друг начин ще се сложи естествено (Витгенщайн). Казано е от Исус Христос по смисъл "Не се притеснявай за думите, те ще дойдат сами" .
Що се отнася до равнището на битово съзерцание (оня/онези от "нашия вход на блока ни" и т-н.) - не може да няма и такива неща в интернет. Задължение в нета е да си анонимен, а право е да си с името си. Ще си понесе.
Знам, че съм за онези, които смятат, че добросъвестността в нета е вън от коментар, но хората сме и деликтоспособни.
С уважение към домакина: ще е интересен терминалният резултат от Вашата обобщена оценка на въпросите, презумиращ актуален психологически портрет на кандидата за кмет на София Теодор Дечев.
Това също е част от спецификата на интернет обществото, издигнало Теодор Дечев за кмет на София.
Нали , уважаеми, няма да спорим за това, че досега няма в извън интернет (политическата и изборната ) историята подход на привърженик, аналогичен на Вашия с въпросите към Теодор Дечев в блога Ви.
Всичко хубаво.
Петър Дошков
цитирай
20. flyco - Re: 17.
24.09.2009 21:31
Ако позволиш, г-н Дечев се дефинира точно определено в политическия спектър, което е много далеч от дефинирането "по принцип". Точно това налага използването на сравнителни понятия, като един вид координати. Още малко и ще изляза негов защитник, не не съм, не и докато не отговори на всичките ти въпроси. Много добре си направил, че първият от тях е за политическото му самоопределяне. Сега отговорът на всеки следващ е длъжен да кореспондира с него.
цитирай
21. kobata - Аз пък да попитам едно такова нещичко
24.09.2009 23:23
Ако на уважаемия Теодор Дечев му предложат, да речем, да стане заместник на г-жата Фандъкова - дали ще приеме?
цитирай
22. teodordetchev - Ако истинският въпрос е дали бих се отказал от ...
25.09.2009 00:15
.. състезанието срещу заместник кметски стол - отговорът категорично е НЕ. Твърдо НЕ ...
цитирай
23. teodordetchev - Отговор на втория въпрос.
25.09.2009 00:16

2. Имал ли съм конфликти с д-р Петър Дертлиев.

Много пъти и на най-различни места съм отговарял доста подробно за отношенията ми с д-р Петър Дертлиев, но в момента не успявам да открия подходящ линк. Затова ще отговоря отново, макар и на кратко.

Д-р Дертлиев не беше от политиците, които следват някаква абсолютно праволинейна траектория. По начало, за партия, в чиято идеология компромисът заема почетно място (ако не друго, то поне „класовият компромис”, както се гневят ортодоксалните комунисти), политическата праволинейност трудно може да бъде постоянен модел на поведение, но преобладаващата част от членовете на БСДП искахме партията да е праволинейна поне по един въпрос – въпросът за категоричния отказ от сътрудничество с БСП.

Нашето дълбоко убеждение беше, че всички анонси на БСП за дружба, сътрудничество, идейна близост и прочее са единствено и само римейк на песента на сирените, които примамвали моряците да проверят от близо твърдостта на скалите и силата на прибоя. Тук не става дума да обявяваме социалистите за втора категория хора или за престъпници, носещи колективна вина. Ни най-малко. Просто смятахме, че БСП не е изяснила сама за себе си отговора на въпроса за отговорността й за исторически период, доста по-дълъг от тоталитарния, че не е осъдила актове от типа на атентата в църквата „Света Неделя” и че функционерите й изобщо не подхождат с необходимото смирение, когато става дума за трагични събития, инициирани от българските комунисти.

Съвсем основателно, преобладаващата част от членовете на БСДП съвсем еднозначно смятахме, че „песента на сирените” в изпълнение на БСП, цели единствено отчуждаването на БСДП от общността на останалите демократични партии. Това целеше двоен ефект – да се отслаби демократичната общност като цяло и да се доведе БСДП до политическа нищета и самоликвидация, чрез поглъщането й от БСП.

Със съжаление трябва да отбележа, че подобни щения имаха под една или друга форма редица лидери на тогавашния СДС, на които се зловидеха така наречените „партии - гръбнаци” – БСДП и БЗНС „Никола Петков”. Но това е друга история, за която ще говорим друг път. Ще изброя само някои ревностни противници на БСДП, намиращи се на ключови позиции в СДС през 1991 г. : Стоян Ганев, Венцислав Димитров, Георги Евдокиев Марков, Асен Мичковски, Волен Сидеров (в битността му на главен редактор на в. „Демокрация”) и още много други герои на своето време.

Д-р Дертлиев подценяваше опасността от набезите на социалистите, макар че за тяхната стратегия имаше даже писмени материали. Той винаги повтаряше, че ще дойде ден, когато отново ще бъде поставен въпросът „монархия или република ?”. Според него, при такъв развой на събитията, мнозинството от лидерите на СДС биха застанали на монархически позиции и тогава социалистите биха били съюзници по неволя на социалдемократите в републиканския лагер. От къде да знае човекът, че хем аха – аха да се окаже пророк, хем социалистите с охота ще партнират на главния носител на монархизма, който пък ще се преобрази в министър председател ... на Републиката.

Прескачам един доста дълъг период (1990 – 1994 г.), защото ще стане докторат по история на прехода, а и различните тълкувания на събитията едва ли биха допринесли за демократичното единство в блог.бг ... 

Заради посочените по-горе причини, спорът за отношението към БСП постоянно тлееше под разни форми в БСДП. През април 1995 г., БСП и нейното лоби в БСДП опитаха да направят преврат и да вземат ръководството на партията. Д-р Дертлиев беше набелязан за смяна и отстраняване. Про-бесеписткото течение в партията беше оглавено от Стефан Радославов, Стефан Златев, Захари Карамфилов и Стефан Нешев. Поведението на двамата Стефановци и досега е загадка за мен. Те никога не са преливали от любов към комунистите / социалистите, но очевидно бяха подмамени по някакъв много велзевулски начин.

Влиянието на про-бесепистите в Изпълнителното бюро беше достигнало критична точка и в един момент против дружбата с Позитано 20 останахме само трима души – Ангел Ахрянов (Бог да го прости), Йордан Нихризов и аз. По-късно към нас се присъедини и Григор Шишков, който първоначално не беше взел достатъчно ясна позиция. „Превратаджиите” обаче си бяха направили сметката без кръчмаря, тоест без членовете на БСДП. През април 1995 г. се проведе извънреден конгрес, на който тяхната политика беше отхвърлена така оглушително, че повечето то тях дори не попаднаха в Националния комитет на БСДП, броящ 101 души.

Тогава, през април 1995 г., аз бях избран за заместник на Петър Дертлиев, като винаги го замествах при многобройните му отсъствия от България. Работихме доста добре заедно – мегду нас винаги е имало уважение, дори и когато отношенията ни са се разваляли, както ще видим по чисто принципни причини.

Няма да разказвам безкрайно интересната история на сътрудничеството на БСДП със СДС при избирането на Петър Стоянов за президент, само ще напомня отдаван забравения факт, че тогава Социнтернът подкрепи официално Петър Стоянов, а не Иван Маразов и подгласничката му Ирина Бокова. Решението за тази подкрепа успях да издействам аз с мощната подкрепа на британските лейбъристи. Това стана през юли 1996 г. на заседание на Комитета на СИ за Централна и Източна Европа в Братислава. Няма да описвам цялата истерия, която предизвика това решение тук в София сред определени среди ...

БСДП участва изключително дейно и в протестите през януари – февруари 1997 г., които доведоха до предсрочните парламентарни избори от април 1997 г. и избора на парламент, доминиран от ОДС. Регистрацията на ОДС тогава беше – ОДС (СДС, ДП, БЗНС, БСДП). Това бяха официално регистрираните партии в коалицията. По време на зимните протести Дертлиев беше извън България и отговорността за участието в тях поех аз, подкрепен най-силно от Йордан Нихризов.

Така през април 1997 г. осъмнахме с парламент доминиран от ОДС, с БСДП – ужким управляваща партия и с един доста нервиран партиен председател. По-наблюдателните са забелязали може би, че на пресконференцията на победата, д-р Дертлиев отсъстваше. На масата на нощната пресконференция, редом с другите лидери на ОДС седях аз ... Д-р Дертлиев отказа да дойде на пресконференцията, защото не успя да се разбере с Иван Костов относно личното си участие като депутат в Народното събрание. За да се подпише коалиционното споразумение се наложи и аз да се откажа от участие в изборите и така БСДП остана с двама депутати – Йордан Нихризов и Григор Шишков. Д-р Дертлиев се опита да ни убеди да участваме в коалицията ОНС, водена от ДПС и Ахмед Доган, но Националният комитет пресече в корен тази идея.

Всички тези събития бяха съпътствани с редица неприятни събития, които прескачам не защото биха ме злепоставили, колкото защото биха разводнили повествуванието до безобразие.

Така се стигна до извънреден конгрес през есента на 1997 г., на който един срещу друг застанахме аз и д-р Дертлиев. Стана нещо много смешно – конгресът гласува „моя” пакет от резолюции и политически решения (най-вече за оставането в ОДС), но преизбра с малка разлика д-р Дертлиев за председател.

Тогава все пак бяха джентълменски времена в сравнение с днешните. Аз бях избран в състава на Изпълнителното бюро и заседавахме на една маса с д-р Дертлиев още цяла година. През 1998 г., д-р Дертлиев реши, че решенията на конгреса не се отнасят повече за него и подхвана създаването на така наречената „Нова левица” в рамките на така наречения „Лесидренски процес”. Тогава се наложи отново да се изправя срещу него. Беше свикан извънреден конгрес в Пловдив, на който беше избрано ново ръководство, като за председател беше избран Йордан Нихризов. Аз оттеглих кандидатурата си, защото смятах, че е по-добре депутат да оглавява партията. Бях назначен съвсем скоро за заместник министър и знаех, че ще имам страшно много ангажименти, затова подкрепих кандидатурата на народния представител Нихризов.

Това са двата случая, когато с д-р Дертлиев влязохме в пряка конфронтация. И в двата случая, причината бяха принципни политически спорове, а не някакви вътрешнопартийни битовизми. За съжаление, през 2000 г. д-р Дертлиев почина от рак, иначе съм сигурен, че в един момент той отново щеше да се върне на нашите позиции. |Има достатъчно свидетели, които приднават, че през 2000 г., идеята за „единство на левицата” напълно беше компрометирана в очите му, но не остана време за да се разберем. Жалко. Казвам това не от куртоазия, а защото наистина трябва да се съжалява за това.

Иначе, ако трябва да се събират хвалебствия за мен, би могло да се използват думите, казани за работата ми с него по най-различни поводи. Но това ще го прескоча, защото тук се пита само за конфликтите ни ...

Излишно е да обяснявам, че това изложение е доста схематично, но алтернативата е да напиша история на ролята на БСДП в периода 1989 – 2000 г.,което очевидно няма да е по силите ми за една нощ.
цитирай
24. kobata - Въпросът ми беше по-скоро за пре...
25.09.2009 01:07
Въпросът ми беше по-скоро за предлагане на пост срещу подкрепа на евенуален балотаж.
цитирай
25. gantree - :))
25.09.2009 07:33
Все по-интересно.
цитирай
26. flyco - Re: 23.
25.09.2009 09:03
бива
цитирай
27. анонимен - ***
25.09.2009 10:10
kobata написа:
Добре си отговорил, адаш... но ми се струва, че за една кампания трябва малко за излезеш от академичната стилистика. Ако искаш повече хора да те разберат. Защото какъв е смисълът от добрите аргументи, ако не са поднесени смилаемо.

kobata, толкова добре и на ниво е казано, при това на абсолютно достъпен и хубав език. Ако ти идва несмилаемо, човече, ти имаш сериозни проблеми!
цитирай
28. mamkamu - +
25.09.2009 11:48
Още един откровен отговор, който ме задоволява напълно! Без уточняващи въпроси :)

Но взе да ми става малко притеснително, след като прочетох това:

http://bulgaria-news.bg/category/bulgaria/politics/article/post8056.html

Яне Янев щял да подкрепи д-р Дечев. Леле! Аз и тоя смешник в един отбор!!! Как ли ще го преглътна :)

Дано е само слух, де!
цитирай
29. kobata - Ехх, приятели анонимни, никого не ...
25.09.2009 12:16
Ехх, приятели анонимни, никого не подценявам... вие все избивате на лични епитети, но от това само става ясно, че не разбирате нищо от избори.
цитирай
30. анонимен - :(
25.09.2009 12:20
Пази Боже!
Ама се почна - какво ли не е оцапано у нас.Стратегия за общински съветници имал Яне!Ми да си стратегства - що стъпва върху чужди камъни!Няма отърване от хлебарки, ей!
цитирай
31. gantree - @
25.09.2009 13:38
mamkamu написа:
... взе да ми става малко притеснително, след като прочетох това:

http://bulgaria-news.bg/category/bulgaria/politics/article/post8056.html

Яне Янев щял да подкрепи д-р Дечев. Леле! Аз и тоя смешник в един отбор!!! Как ли ще го преглътна :)

Дано е само слух, де!

Здрасти :)))
Въпросът ми от коментар 3 най-неочаквано придоби "плът и кръв" :))
"Най-неочаквано", в смисъл, че не го очаквах да стане чак толкова бързо, макар и под формата на "слух". За евентуалните ти притеснения - не се шашкай. При цялото ми уважение към г-н Дечев, той няма никакви шансове на тия избори. Ще бъде голям личен успех за него, ако поне влезе в социологическите проучвания.

Поздрави.


kobata написа:
Ехх, приятели анонимни, никого не подценявам... вие все избивате на лични епитети, но от това само става ясно, че не разбирате нищо от избори.

Стегни се, пич. Ясно е вече на всички, че ти си най-големия разбирач тук. Щом и трети човек ти казва същото като в коментари 16 и 19, при това без никакви лични епитети към теб, можеш поне да се позамислиш и да си позамълчиш точно по тоя "стилистически" въпрос, вместо още да разводняваш темата с него.

Поздрави.
цитирай
32. tili - За какво мъчим тук
25.09.2009 14:29
човека ако смятаме работата за предварително обречена!
Не искам Фандъкова за кмет!!!
Хайде малко по-позитивно, моля. Какво може да се направи на практика? И - няма чисти банки, но там са нашите пари - откъдето може да се получи помощ - от там!
цитирай
33. gantree - @ tili
25.09.2009 15:05
tili написа:
За какво мъчим тук човека ако смятаме работата за предварително обречена!
Не искам Фандъкова за кмет!!!

И аз не искам Фандъкова за кмет. Ставаме двама, а с домакина и с г-н Дечев ставаме четирима.

Колкото до кандидатурата му - кой казва, че е обречена? Може и да не спечели, но да каже неща, които трябва да се кажат и следващия кмет много повече да внимава в картинката. Една кампания не е само и единствено, за да се спечели, това именно би трябвало да е предварително ясно. Пиша ти това само защото смятам, че коментарът ти е следствие от моя 31-ви.

Поздрави.
цитирай
34. tili - Да, gantree
25.09.2009 15:09
И решението ми за подкрепа е вследствие и на един твой пост за неразбориите в ДСБ! Отчаяна съм, а като се съберат много отчаяни хора - могат и да срутят Бастилията за една нощ.
Прав си - трябва да им дишаме във врата!!! Привет!
цитирай
35. gantree - @ tili
25.09.2009 15:30
И решението ми за подкрепа е вследствие и на един твой пост за неразбориите в ДСБ! Отчаяна съм

Е не, недей така. По-леко трябва с емоциите. Вземай като ориентир в избора си други неща, но не и емоции.

В ДСБ няма неразбории. Може и да има прибързано вземане на решения, но не и неразбории. Неразбориите, доколкото ги има, са в СДС-София, а не в ДСБ-София.

Поздрави.
цитирай
36. kobata - gantree
25.09.2009 15:39
ако някой трябва да замълчи, нали се сещаш кой е... чета твоята всезнайковщина и в главата ми тече водопад от поговорки.
цитирай
37. gantree - @ кобата
25.09.2009 17:05
Защо си толкова досаден?
Дечев няма да си смени стилистиката заради теб, точка. И това е положението.
Някакви други тъпанарски претенции имаш ли, или да сменим темата с другата ти любима тема - за личните нападки, дето уж теб те били нападали лично, а пък ти не нападаш лично никого?
цитирай
38. анонимен - Woody (анонимен)
25.09.2009 17:59
Разбира се, че е смешно да се помисли г-н Дечев да смени стила си на говорене. Особено на фона на очертаващата се конкуренция - Фандъкова и Кадиев, все пак културни хора. Някакси ми се струва много тъпо Дечев да почне да хвърля обещания наляво и надясно, при това в кресчендо... Гарантирано с това няма да спечели абсолютно нищо, защото нито ще се справи със задачата си, нито ще бъде оставен сам в надвикването!
цитирай
39. flyco - Яне Янев щял да подкрепи д-р Дечев. ...
25.09.2009 22:19
mamkamu написа:
Яне Янев щял да подкрепи д-р Дечев.

Самоопределянето на РЗС като консервативна дясна партия не кореспондира с подкрепа на социалдемократа Дечев през главата на дясната /по ЕНП стандарт/ Фандъкова.
Лично аз не смятам партията на Янето нито за дясна нито за консервативна, но все пак като е решил да си играе на сериозна политика поне да го прави по правилата.
цитирай
40. teodordetchev - Преди да продължа да отговарям, ще помоля да погледнете ...
25.09.2009 23:24
... тук.

http://teodordetchev.blog.bg/drugi/2009/09/25/teodor-dechev-blogyrite-iskat-normalnost-v-politikata.404202

"Копи - пейстнал" съм стенограмата на тази сутрешното ми участие в "Денят започва" на БНТ. Най-смирено ще помоля да изгледате и филмчето, защото то дава по-добра представа от хода на разговора в сравнение със стенограмата, която не отчита динамиката на диалога по никакъв начин.

Ще съм признателен за всякакви коментари - тук или в блога ми. Или пък в сайта на БНТ - защо не ?!
цитирай
41. teodordetchev - Отговор на третия въпрос:
28.09.2009 01:47

3. В какви политически организации сте членували и каква е причината да ги напуснете? В момента членувате ли в политическа партия?

В живота си съм членувал само в една партия – Българската социалдемократическа партия (БСДП). Влязох в нея на 01 февруари 1990 г. – знаменателна за мен дата, защото в същия ден излезе брой първи на възстановения вестник „Свободен народ”. Както съм писал и на други места, „Свободен народ” беше първия опозиционен вестник след 10 ноември 1989 г., отпечатан на ротомашина, а не на ксерокс, на матричен принтер или на каквото друго дал Бог ... За мен, това издание носи много сентименти, изобщо не мога, а и не искам да крия това. За „Свободен народ” вижте какво съм писал тук:
http://www.bsdp.bg/document/?document_id=221

и тук:

http://www.bsdp.bg/document/?document_id=220

За съжаление, този текст така и остана недовършен. Не знам, кога ще успея да седна и да напиша продължението на тази история. Макар че, за съжаление, едва ли ще я публикуват в сайта на БСДП ...

Да се запиша в БСДП ме проагитира един от колегите – инвеститори, с които работех като проектант в КИПП „Електропроект”. (По времето на късния социализъм, „инвеститор” означаваше по-различно нещо от днес). Спомням си, че се казваше Смилянков и напусна БСДП, заедно с Янко Янков, когато създадоха СДП (немарксисти), която впоследствие се преименува на Партия „Либерален конгрес”. Това стана, както казах на 01 февруари 1990 г. Купих си брой първи на „Свободен народ”, след като постоях на опашка, както си му беше ред и отидох на уреченото място – в мазето на старата сграда на ВМЕИ на площада, където е паметникът на Васил Левски. Така започна политическата ми кариера.

Преди 10 ноември 1989 г., не съм членувал в никакви политически партии – БКП или БЗНС. Естествено, бил съм член на ДКМС, както огромната част от хората на моята възраст по онова време. (Роден съм на 08 ноември 1962 г. – през 1989 г. съм бил на 27 години).

В БСДП преминах през всички възможни нива на партийната йерархия – бил съм редови член; председател на общинската организация в район „Витоша”; един от създателите съм на вторично възстановения младежки съюз на БСДП – СДМС; заедно с Юри Корнилев създадохме пресцентърът на БСДП през 1991 г. (няма грешка – до тогава БСДП нямаше пресцентър, а тази функция се изпълняваше спорадично от редакцията на „Свободен народ”, от Руен Крумов като едноличен „пресцентър” или от самите членове на Изпълнителното бюро на БСДП); през 1992 г. ме поканиха да стана „колумнист”във вестник „Свободен народ”; през 1993 г. бях назначен за главен редактор на вестник „Свободен народ”; през 1994 г. бях избран за член на Националния комитет и на Изпълнителното бюро; през април 1995 г. бях избран за заместник председател на партията и за заместник на председателя в негово отсъствие; през 1997 г., след като се състезавахме с д-р Дертлиев за председателското място, останах член на Изпълнителното бюро; през 1998 г. бях избран за заместник председател, след като се отказах от номинацията си за председател в полза на Йордан Нихризов.

Проведеният през 1998 г. Извънреден конгрес в Пловдив, на който беше избрано ново ръководство, вкара БСДП в дълго, сложно и пренеприятно дело за регистрация на новото ръководство. Про-бесепистки настроените в БСДП проведоха един доста бутафорен конгрес във Варна, където за председател беше избран Петър Агов. Ние се опитахме да създадем една „по-интегрирана” формация, заедно с част от Нова СДП (с председател Красимир Пухтев) и така на сцената се появи другото „легално проявление” на синята социаледмокрация – Българският социалдемократически съюз (БСДС), на който също бях избран за заместник – председател. Честно казано, особена разлика между БСДП и БСДС нямаше и аз продължавам да ги третирам като практически една и съща формация.

БСДС се представи доста прилично на местните избори през 1999 г., макар че голяма част от избирателния й корпус остана „непреброим” – БСДС имаше над 80 участия в рамките на различни формати на ОДС по места. Интересното е, че бяхме доста критикувани от Иван Костов, Христо Бисеров и Екатерина Михайлова за това, че сме „създали нов субект”, а не сме си останали да се явяваме с листите на СДС – както писах по-горе, по това време се водеше дело за лидерството в БСДП, което приключи едва след смъртта на д-р Дертлиев, който почина през 2000 г.

На изборите през 2001 г., БСДП беше пак една от партиите, регистрирала коалицията ОДС, а за депутат беше избран председателят й – Йордан Нихризов. Загубихме изборите и аз тихо и без шум си събрах пъртушините от кабинета в Министерството на труда и социалната политика (МТСП), където бях назначен за заместник министър на 08 юни 1998 г. (една година след историческите избори от април 2007 г.). След като „сдадох” поста на наследника си – Валери Апостолов от НДСВ, някъде през август 2001 г., записах магистърския курс по политология в СУ „Св. Климент Охридски” и започнах да създавам система в знанията си по политическите науки.

През 2002 - 2003 г. бяха някои от последните ми прояви като активен член на БСДП – това бяха последните, отчаяни опити да предотвратя изличаването на БСДП от списъка на членовете на Социалистическия интернационал.
http://www.bsdp.bg/document/?document_id=10
(Обръщение на 44-тия конгрес на БСДП, състоял се на 08 – 09 юни 2002 г. в град София към Генералния секретар на Социалистическия интернационал и към партиите от Социалистическия интернационал)

http://www.bsdp.bg/document/?document_id=54
(БСДП в Рим – 20 януари 2003 г.)

За съжаление тези опити не завършиха с успех. Под натиска на аритметичните аргументи (кой колко евродепутати може да донесе на ПЕС) и на постоянните доноси за нашето „нечестиво общуване” с „десницана”, БСДП беше почти конспилративно заменена в списъка на пълните членове на Социнтерна с Партия „Български социалдемократи”, а БСП надлежно придоби качеството на пълен член. На международното представителство на традиционните социалдемократи беше сложен край.
http://www.bsdp.bg/document/?document_id=43
(Какво мислят в Социнтерна за БСДП ? – 20 юли 2003 г.)

По тази причина, когато днес някои наивни приятели от СДС и ДСБ се чудят защо така лековато беше приета партията ГЕРБ за член на ЕНП, аз им отговарям, че се вращам от там, за където те са тръгнали. Трите линка, които предлагам по-горе са изключително поучителни, когато става дума за мотивацията на лидерите на съвременни наднационални политически обединения за избор на политически партньори.

Между другото, името БСДП изобщо не предизвиква никакви негативни реакции сред европейските дясно центристи. На 45-ия си конгрес на 16 декември 2005 г., партията е приветствана писмено от д-р Карстен Хопенщедт, член на Европейския парламент от фракцията на Европейската народна партия / Европейски демократи със следните благи думи:

„Многоуважаеми г-да Нихризов и Чешмеджиев,
При нашата последна среща се запознах с високопоставените цели на Вашата партия. Затова пожелавам на Вас лично и на всички делегати и членове на Вашата партия много успехи на предстоящия конгрес!
В Брюксел и Страсбург се следи с голям интерес политическото развитие на демократичните сили във вашата страна.
Предвид встъпването на вашата страна в Европейския съюз, една стабилна партия в десния политически център е абсолютно необходима за стабилността и укрепването на демокрацията.
В този смисъл Ви поздравявам сърдечно и се надявам от вашия партиен конгрес да произлязат решителни импулси”.
http://www.bsdp.bg/document/?document_id=266
(Приветствие от д-р Карстен Хопенщедт – 16. 12. 2005 г.)

Малко хора знаят, че в историята на европейските партийни семейства има поне няколко преселения на социалдемократи при християндемократите. Най-очебийно е членството на Португалската социалдемократическа партия в ЕНП, която напуска Социалистическия интернационал, след като на времето е отдадено по-голямо предпочитание на социалистите на Мариу Соариш.

Още по-интересен е случаят с партията на доскорошния министър – председател на Словения – Янез Янша (между другото – човек с който доста време поддържах лична връзка). До 1996 г., партията се нарича Социалдемократска странка (СДС). Днес тя е Словенска демократска странка – пак СДС. Така де, няма да сменят хората лога, печати, бланки и всякаква бумажнина и символика. До 1996 г., СДС на Янез Янша членуваше в Социнтерна със съвещателен глас и беше в постоянно сътрудничество с ... християндемократите в Словения. (Също като БСДП в България). През 1996 г., на конгрес в Ню Йорк, въпреки яростната съпротива на няколко партии, между които и нашата БСДП, за пълни членове бяха приети останките на някогашния Съюз на комунистите в Югославия – словенска секция. Партията на Янша незабавно напусна Социнтерна, след което беше припозната от ЕНП и ... направи малка корекция на името си, но не и на абревиатурата си ...

Така че, няма да се изненадам ако лидерът на БСДП – г-н Нихризов съобщи някъде, че БСДП е дясно центристка партия. За съжаление, нямам възможност да го попитам, защото по причини, които ще спомена по-долу, от известно време ние не си приказваме.

През 2003 г. същото време бях поканен да участвам от името на Съюза за стопанска инициатива (ССИ) в изготвянето на един проект за изменение на начина на застраховане срещу трудова злополука. Успоредно с това, започнах разширяването на мрежата от браншови организации на ССИ и за два – три месеца от 4 те станаха 14 (днес в ССИ има 25 браншови организации, отговарящи на всички изисквания на Кодекса на труда). Това очевидно се оказа факторът, който накара членовете на ССИ да ме изберат за заместник председател на конгрес в края на 2003 г.

Пак по същото време беше най-после конституиран Икономическият и социален съвет на Р. България (ИСС), законът за който беше приет още по време на правителството на ОДС. Бях номиниран от ССИ за член на ИСС. Законът за ИСС изключва възможността членове на националните ръководства на политически партии или депутати да бъдат негови членове. Затова, се наложи да подам оставка от Изпълнителното бюро и от Националния комитет на БСДП. Останах редови член на партията.

През следващите години се занимавах с ангажиментите си към ССИ и пишех разни материали за бюлетина на БСДП. Спокойствието продължи до 2005 г., когато бях въвлечен в „кухненски конфликт” с председателя на партията – Йордан Нихризов. Целта на този текст не е да злепоставям г-н Нихризов, затова ще се огранича с това, че той беше заподозрян, че се опитва да прехвърли твърде скъп партиен имот на частната фондация на съпругата си. Няколко души пресякохме всякаква възможност за това по доста груб начин. В резултат на това, имотът си остана в партията, но нас ни изключиха на 45-ия конгрес на БСДП, без да ни допуснат до заседанието и без да ни изслушат преди да се вземе решението. Така станах „социалдемократ на свободна практика”, както се изразяваше покойният ми приятел Добромир Рачев, който също имаше такъв период в кариерата.

Така че, аз не съм напускал БСДП – делегатите на конгреса през декември 2005 г. ме изключиха „за уронване на престижа на партията”. Може и да са били прави хората, но те дори и не публикуваха решението за моето и на още известен брой хора изключване. Заедно с моето изключване, под разни „уставни” предлози от типа на неплатен членски внос (или дори – неплатен на време !) бяха разтурени повечето организации, за които имаше съмнение, че може да имат някаква симпатия към личността ми. Това решение също не беше обнародвано. Едни от разтурените организации се разпаднаха, а други ... влязоха в ДСБ. Аз поне знам за две от тях, които и да ден днешен се представят добре.

Всичко това беше напълно излишно, защото аз отдавна сам се бях „понижил” в йерархията на партията до редови член и изобщо не съм мислил да оспорвам стола на председателя или офиса му в злополучния партиен имот. Както се вижда, след събитията от 2005 г., аз не хукнах да правя поредната политическа партия в България, нито ревнах да се жаля пред медиите, а просто си продължих научните занимания. През 2003 г. бях завършил магистърския курс по политология в СУ „Св. Климент Охридски”, през 2005 г. бях зачислен като докторант на свободна подготовка в Института по социология при БАН, а през 2007 г. защитих докторската си дисертация.

Не съжалявам за времето и усилията, което съм хвърлил, докато съм бил член на БСДП, нито пък изпитвам някаква злоба или лошо чувство към сегашното й ръководство. Времето лекува всичко, та и „партийните рани” ...

В момента не членувам в никаква политическа партия.

цитирай
42. galinabg - Да попитам и аз,
28.09.2009 09:25
защото не обичам да разсъждавам върху слухове, а един ми се наби в главата и ме размисли доста:

Г-н Дечев, вярно ли е, че сте "тайната" кандидатура на Алексей Петров?
цитирай
43. teodordetchev - До Галинабг.
28.09.2009 09:38
Не, не съм тайна кандидатура на никого. Начинът на кандидатирането ми е добре известен на всички. Тук давам линк към разпита, на който бях подложен от една наша сънародничка, живееща в Нидерландия:

http://www.de-zorata.de/forum/index.php/topic,1053.msg27646.html#msg27646

Безспорен факт е, че каквото и да направя, все ще се намери някой, който да попита каква е връзката на стореното с Алексей Петров. Така че отдавна съм престанал да изпитвам особени емоции при този въпрос ипросто отговарям. И пускам линкове. Като примерно този:

http://teodordetchev.blog.bg/drugi/2009/02/17/za-tyrseniiata-na-vestnik-quot-kapital-quot-okolo-zadniia-vh.292064

Предлагам Ви да поразсъждавате над следните две неща:

- Масово се твърди, че нямам особени шансове;
- Алексей Петров е човек, който не обича да губи.

Как се съвместяват тези две неща ако съм тайна, явна или някаква друга кандидатура на Алексей Петров ? Или не съм загубена кауза ?
цитирай
44. mamkamu - +
28.09.2009 11:09
Значи или Социнтерна все повече се олевява или БСДП все повече се одеснява ;)
цитирай
45. lion1234 - Доколкото доверието...
28.09.2009 13:44
е тънка, деликатна материя, определено считам повдигнатите от автора въпроси не само за напълно уместни, но и за ползотворни. Хубавото е, че редом с преобладаващите въпроси от политическо естество/съвсем нормално в случая/, са налице и въпроси, касаещи образованието, бита/транспорта/, синдикалната ориентация на кандидата. Тази тематична пъстрота на въпросите дава възможност на всеки от нас да види г-н Дечев под различни ъгли, да си изгради по-пълна представа за личността му и да прецени дали да му гласува доверие или не.
Представените от г-н Дечев отговори на първите три въпроса демонстрират впечатляващата политическа култура на кандидата, както и безупрчната му политическа етика. Колкото до стилистиката, да, може би строго академичният стил би могъл да бъде леко посмекчен, но в никакъв случай, според мен, не следва да пада до нивото на махленския популизъм.
Тъй като ,,ляво'' и ,,дясно'' у нас практически не са строго детерминирани, споделям тезата на г-н Дечев, че партиите биват демократични и недемократични/ тоталитарни/. В този ред на мисли, за мен лично, БСДП е демократична, некомунистическа партия. Един бегъл поглед назад в историята би илюстрирал факта, че за такива отявлени диктатори като Ленин и Сталин тъкмо социалдемократите, уж ,,най-близките'' им, всъщност са в графата на най-върлите им врагове.
Г-н Дечев допълнително демонстрира това обстоятелство и чрез примери от родната ни история. Сещам се и за следния момент: ако д-р П. Дертлиев е бил толкова близо до БСП/БКП/, защо последните на времето не си дадоха гласа за него, а подкрепиха д-р Желев за президент?
Последният 13-ти въпрос/ то и числото му е ,,специално''/, и то във втората му част, поне според мен, се очертава като най-неудобен.
С интерес ще продължавам да следя дискусията!
цитирай
46. emilrogov - Чудесна идея
28.09.2009 23:53
Благодаря на Юрий за чудесната идея да създаде този вариант на интервю с"нашия" кандидат за кмет. Очевидно е, че спонтанното участие на всички желаещи и искрените и подробни отговори на г-н Дечев водят до резултат, който в искреността си и реалността си е на светлинни години пред редактирания и напудрен вариант на г-н Костов от седмиците преди парламентарните избори - otgovori.eu.
Благодаря и на Теодор Дечев за ясните, макар и дълги и сложни за някои хора отговори на първите поставени въпроси.
Познавам го лично от около 4 години и знам, че не разполага с почти никакво физическо време в светлата част на денонощието.
Мисля, че всеки от нас трябва да оцени подобаващо нощните му усилия да изясни кой е, какъв е, какви са идеите и позициите му за София ... и най-вече какъв не е.
В заключение - заставам твърдо зад кандидатирата на Теодор Дечев за кмет на София! Заради неговия характер, знания, умения и чувство на отговорност. И против синьото безсилие, червената наглост и бойковото насаждане на усещането за "уговорен мач".
цитирай
47. mamkamu - Агенция Фокус:
29.09.2009 11:01
Теодор Дечев: Не кмет, а кметски наместник с разширени правомощия ще има София, ако бъде избран кандидат на ГЕРБ

http://www.focus-news.net/?id=f13028
цитирай
48. teodordetchev - Това интервю беше дадено преди два - три дни.
29.09.2009 12:10
Радвам се, че са го поместили тази сутрин в Агенция "Фокус". Има някои подробности, които изискват допълнително изясняване, което ще направя в блога си.
цитирай
49. evrazol - За стилистиката и подкрепата
29.09.2009 21:52
Мисля си че идеята за тази кандидатура не бива да се разглежда само в тесен прагматичен смисъл. Както вече се изказаха журналистите - това е явление. Подкрепям аргумента за високия стил, като контра пункт на Бойковата непосредственост. /То двете неща не са непременно несъвместими. Могат и се съчетават/ Та според мен трябва явлението да си остане явление и да не се съобразява с клишето. Идеята, представянето, организацията на кампанията, агитацията трябва да бъдат нестандартни и оригинални както до сега. Стилът "бика за рогата" достатъчно добре компенсира ниското ниво на масовия избирател. Колкото до подкрепата на партиите, мисля че тя не бива да се търси, приема, или отхвърля. Ако някой ти помага да се качиш в трамвая, не ти пука дали е циганин, монархист или какъвто щете. Особено ако не си го молил за това. Да не забравяме как Симеон подкрепи Костов и как Доган подкрепи Станишев.
Независимо от крайния резултат кандидатурата е алтернатива на статуквото, стандарта и клишираните представи за "месията". Ако си остане преди всичко алтернатива, успехът ще е въпрос на време. Все пак от доста време интелигентните хора не бяха поемали инициативата за обществения ни живот. Кампанията е възможност те да получат заслужено уважение и да наложат нов стил в общуването.
цитирай
50. flyco - ...
29.09.2009 23:42
предполагам ще се стигне до 14...
цитирай
51. анонимен - Каквото и да си говорим по-добре да ...
29.09.2009 23:47
Каквото и да си говорим по-добре да дадем гласа си за Дечев, отколкото за БКП и ГЕРБ... а причините са ясни ... добра концентрация на власт би се получила ако Фандъкова стане, а БСП - само стълкновения и препирни с ГЕРБ, а работа никаква няма да се върши ... Определено мисля да си дам гласа за Дечев !
цитирай
52. анонимен - burborkov
29.09.2009 23:57
Писна ми вече от някакви надути и нахални политици, които се мислят че ще оправят България с щракване на пръстите, трябва дисциплина и аналитичен ум и според мен това е Дечев! Успех
цитирай
53. krasunata - не съм против никоя кандидатура, но
02.10.2009 09:39
за мен БСДП е политически експеримент за декреонизация на една социалдемократическа идея, която се оказа съчетание от два партийни каламбура - БСП и ДС (погледнато отзад нанапред).
От прочетеното по-горе оставам с впечатлението, че твърде много пише, вместо да бъде кратък, точен и ясен - стил на политическо мислене, в което трябва да търсиш същественото с лупа.
Подобни кандидатури, като тази на Теодор Дечев още един път доказват на самия мен, че схемата през последните 20 години - кандидати-дистрактори на гласове продължава да работи за затвърждаване на status quo - за да спечели слабия кон залаганията, дай да пуснем още по-слаб. Има разни филмчета как по-слабия кон със сетни сили спечелил и станал любимец на народа, но в България тази фантастика не е възможна.
Аз лично ще остана аполитичен на тези избори. След две години ще преценя - достатъчно кратък срок за един кмет да не се издъни много, но пък достатъчно дълго време за наблюдение на политическото му поведение.
цитирай
54. teodordetchev - Красуната, при цялото ми уважение ...
02.10.2009 15:30
... "декреонизация", "дистрактори" ... Защо не почнете да се изразявате малко по-ясно, че и аз с "високия си стил" започвам да се затруднявам от терминологията Ви ?

А що се отнася за подмятането Ви за БСП и ДС, нали знаете какво да направите с него ? :)
цитирай
55. krasunata - каквото повикало, такова отговорило
02.10.2009 16:28
teodordetchev написа:
... "декреонизация", "дистрактори" ... Защо не почнете да се изразявате малко по-ясно, че и аз с "високия си стил" започвам да се затруднявам от терминологията Ви ?

А що се отнася за подмятането Ви за БСП и ДС, нали знаете какво да направите с него ? :)

Речник на krasunata:
Политическата декреонизация: "Размразяване" на стари политически модели от архивите на ДС и БКП, особено популярна стратегия за добро представяне пред евроатлантическите партньори след 1989 година; пректикува се масовото им "притопляне" из историята преди 1944 година, за да бъдат сервирани на обеднелите духовно и политически след 45 години тоталитарен режим български избиратели - 330 партии се явяват на изборите 1991 година иполучават над 30 млн. държавни субсидии за да имитират електорална демокрация.
"Дистрактор": Разсейвач на политически идеи и образи. Особено популярни по време на всякакви избори. Обикновено играят в негласен тандем с някоя по-голяма партия, като негласно изказват тези от лагера на противника, за да привличат случайно залутали се, неориентирани, разочаровани, заблудени, решили да упражнят негативен вот избиратели.

А с производните на ДС мога да допълня един много дълъг списък като започна от зората на демокрацията и стигна до днешните смутни и безлични времена... Може и сам да си направите този списък, виждам, че имате необходимата политическа култура и историческата памет за това...
цитирай
56. teodordetchev - krasunata, понеже говорите за историческа памет ...
02.10.2009 20:36
... ще се наложи да Ви напомня, че големите скупчвания на зависими по ДС линия народни представители и други подобни функционери съвсем не бяха в БСДП. Парламентарната група на БСДП във Великото народно събрание се отличи само с двама души - клиенти на Комисията по досиетата, като единият с голямо извинение впоследствие премина към групата на 39-те. Същата тази група, където откриваме едни от най-характерните екземпляри слред клиентите на Комисията по досиетата - Георги Евдокиев Марков, Венцислав Димитров, Стоян Ганев ... Ах пардон, Стоян Ганев го няма в списъка, защото най-вероятно го има в друг един - чуждестранен.

Така че, каквито и сложни термини да въвеждате, статистиката сочи друго. За "разсейването" на гласовете няма да говоря - не е сериозно. Хората, които евентуално биха гласували за мен, ще го направят абсолютно мотивирано, след много внимателна преценка на всички "за" и "против". Сам виждате на какъв разпит съм подложен и тук в блог.бг и във форума "Де зората".

Ако съм Ви обидил с нещо - извинявайте, но не мога до безкрайност да доказвам, че нямам сестра ...
цитирай
57. teodordetchev - И от Америка задават същите въпроси.
02.10.2009 22:56
Оказа се, че въпросът кого предпочитам – Обама или Маккейн, вълнува не само изпитната комисия в блог.бг , но и хора пребиваващи оттатък Атлантика. Същият въпрос ми зададе Огнян Дъскарев, изпращайки го чак от Ню Йорк. (Това дава основание да не му се сърдим за написаното на Балдуиница ...). Ето какво му отговорих, макар и набързо. За сметка на това в отговора няма никакво притворство или опит да дам „приемлив отговор в рамките на общността” – на синята общност де ... Мисля, че то може спокойно да послужи като отговор на въпрос № 11. Разбира се, давам си сметка, че в момента е много по-важно да отговоря на въпрос № 13 и ще се постарая да отговора до полунощ ...

http://www.de-zorata.de/forum/index.php/topic,1054.msg27810.html#msg27810

Септември 27, 2009, 13:30

Privet ot New York. Imam vapros kam g-n Dechev. Kakvo misli za upravlenieto na Obama dosega? Kakvo misli za upravlenieto na Bush kato zialo i voinata mu s isliamistkia terorizam?
Blagodaria.


Септември 27, 2009, 21:18

Може би Огнян Дъскарев ще се изненада, но аз подкрепях действията на Буш срещу "Ал Кайда" и Саддам Хюсеин от самото начало. Джордж Буш беше принуден да започне тези действия - ако си спомним първата му кампания, тя беше даже доста изолационистка, като контрапункт на намесите на Клинтън на Балканите (на Клинтън и на сегашният вицепрезидент Байдън), които също съм подкрепял публично - включително и на контрамитинг в София пред Народното събрание, насочен срещу антинатовските изстъпления на БСП.

Смятам, че ако в онази инфарктна кампания беше избран Ал Гор, той щеше да предприеме същите или много подобни мерки на взетите от Буш.

За Обама не мога да кажа много. Вижда ми се някак си "пластмасов" - премного медиен продукт. За мен беше огромно разочарование победата на Обама над Хилари Клинтън - оказа се, че демократите са достатъчно либерални за да изберат афроамериканец, но и достатъчно консервативни за да не изберат жена. Всъщност, наскоро стана ясно, че и Джордж У. Буш, подобно на мен се е заблуждавал, че Хилари Клинтън ще седне в неговото кресло. Блогърите в "блог.бг" ме питаха кого предпочитам:

Маккейн или Обама ? Ако трябва да съм честен - Маккейн, макар че подобно на моята кампания (Боже, вижте колко съм скромен и с кого се сравнявам ...) и на него не му даваха никакви шансове.

Бих добавил, че ако състезанието беше между Хилари и Маккейн, тогава симпатията ми към г-жа Клинтън щеше да надделее. Харесвам го това семейство - те са политици от кариерата до мозъка на костите. Ако сравняваме Хилари и Обама в интелектуален план - г-жа Клинтън води с два мегапарсека преднина на Барак Обама.

Смятам, че Обама има много добър вицепрезидент, кален в балканските баталии, смятам и че Хилари Клинтън внася сериозност в администрацията му. Смятам също, че оставането на стария военен министър беше един от най-далновидните и разумни негови президентски ходове. Смятам, че можеше да ни спести поне част от анти-военната си риторика, след като знаеше, че тя е 95 процента демагогия, както и че част от войските от Ирак действително ще бъдат изтеглени, защото ... са нужни в Афганистан.


Септември 28, 2009, 00:09

G-n Dechev, blagodaria za otgovorite. Prav ste, che H. Clinton e za predochitane pred Obama, no tia e izklyuchitelno sporna lichnost. Biden sashto e ne po-malko sporna lichnost, no i nesamneno opiten politik, osobeno vav vanshnata politika. Gates se okaza pokoren izpalnitel na dvama prezidenti (Bush i Obama), bez sobstveno mnenie. Obama uspia da uvelichi voiskite v Afg., no samo blagadarenie na Bush, koito specheli voinata v Iraq i taka stana vazmojno da badat izprateni 17 hil dushi v Afg. Za Obama pisah kakvo mislia v mnogo statii,kakto i tuk: http://tull.blog.bg/politika/2009/09/18/thank-you-mr-president.399525
Nadiavam se, che ne razvodnih temata vi. Jelaya vi uspeh na kmetskite izbori.


Септември 29, 2009, 12:47

До г-н Огнян Дъскарев:

Изобщо не сте разводнил дискусията. Очевидно е, че хората си правят изводи за политическия профил на кандидатите за кметове на София и по отношението им към президентските избори в САЩ. Пиша това без всякаква ирония, защото на друго място - в дискутирания вече във форума блог "мамкаму.блог.бг" ми бяха зададени 13 въпроса, един от които е пак Вашият ! Така че, не само Вие по отделно, но май и цялата публика се интересува от тези неща.

Така че - благодаря Ви за въпроса и за това, че се обаждате чак от Ню Йорк.

Познавам блога Ви, но влизам относително рядко, защото чета текстовете Ви във вестниците, където излизат. Сега като се замислям се сещам, че не съм прав - текстовете в блога Ви със сигурност са по-автентични от тези минали през редакторска намеса в "Седем" или някъде другаде.
цитирай
58. krasunata - . . . ще се наложи да Ви напомня, че ...
04.10.2009 18:27
teodordetchev написа:
... ще се наложи да Ви напомня, че големите скупчвания на зависими по ДС линия народни представители и други подобни функционери съвсем не бяха в БСДП. Парламентарната група на БСДП във Великото народно събрание се отличи само с двама души - клиенти на Комисията по досиетата, като единият с голямо извинение впоследствие премина към групата на 39-те. Същата тази група, където откриваме едни от най-характерните екземпляри слред клиентите на Комисията по досиетата - Георги Евдокиев Марков, Венцислав Димитров, Стоян Ганев ... Ах пардон, Стоян Ганев го няма в списъка, защото най-вероятно го има в друг един - чуждестранен.

Така че, каквито и сложни термини да въвеждате, статистиката сочи друго. За "разсейването" на гласовете няма да говоря - не е сериозно. Хората, които евентуално биха гласували за мен, ще го направят абсолютно мотивирано, след много внимателна преценка на всички "за" и "против". Сам виждате на какъв разпит съм подложен и тук в блог.бг и във форума "Де зората".

Ако съм Ви обидил с нещо - извинявайте, но не мога до безкрайност да доказвам, че нямам сестра ...

Няма за какво да се извинявате. По-скоро подсказахте почтеността си. В твърденията Ви няма нещо, което да доказва "сестрата"... Приемам реакцията Ви на моите 'измишльотини' като напълно адекватна.
Спор няма за ДС принадлежността, надявам се да сте доказал пред себе си дистанцията от подобни бивши сътрудници. Лично за мен това е първият и като че ли най-важен критерии - отношението към принадлежността към ДС. От този крайъгълен камък започва и моята преценка за нещата. Имам основания да мисля така, надявам се да разбирате много добре защо... Самият Вие сте патил от подобни политически навлеци и във вашата бивша партия. Какво да се прави - присъствието им във всяко политическо пространство е добре изпълнено поръчение на БКП и ДС, историческа повеля някак си :)))~
цитирай
59. mamkamu - И аз определено щях да гласувам за ...
05.10.2009 10:35
И аз определено щях да гласувам за Маккейн, ако бях американски гражданин! Но понеже не съм...
цитирай
60. krasunata - а аз не бих
05.10.2009 18:44
ако бях африканец от булгарски произход :)
Мак Кейн си е само за американците, доморасъл човек, бивш ветеран, културен, с обноски, миролюбив...
Обама е пример за целия свят, новото начало на демокрацията на Луната, богърче, любимец на изнурена Африка, обединител на всички въжделеия. Какаото в тирамисуто :)
Поздрави, мамкаму (как само изглежда на кирилица, mamkamu:)!
цитирай
61. teodordetchev - За паметника на НЕсвободата ...
08.10.2009 23:53
4. Бихте ли премахнали паметника на Съветската армия ?

По този ужким труден и неудобен въпрос се надявах да ми бъде зачетена служебна победа над всички останали кандидати, включително и над тези, които обещават да отстранят паметника на Съветската армия на часа. Все пак, събарял съм цял мавзолей – другите, какво са събаряли ?

По мавзолейския сюжет са изписани огромно количество глупости (аз си имам архив още от 1999 г., който се съхранява в поне четири стандартни архивни кутии), а темата и до ден днешен храни в някаква степен журналистическата колегия. Тук привеждам линкове към три последни публикации, които са достъпни он-лайн. Първата е на границата на халюцинациите, във втората има тук – таме по някой бисер, а по третата е работено доста сериозно. Ето ги и трите:

Взривиха мавзолея, срутиха двореца !
Автор: Петър Бойчев, 08 юни 2008 г., неделя.
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-06-08&article=235439

Саркофагът на Димитров – в казарма в Ихтиман.
Автор: Мила Вачева, 01 юли 2009 г., сряда.
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=166699

Домът на най-скъпия покойник.
Екип на „24 часа”, 26 август 2009 г., сряда.
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=213007

Моето собствено мнение по случая с мавзолея, което не съм променил вече години на ред, може да се прочете тук:

За бозата и мавзолея или викане на политически призраци и духове.
30 март 2007 г., 23:38 часа.
http://teodordetchev.blog.bg/politika/2007/03/30/za-bozata-i-mavzoleia-ili-vikane-na-politicheski-prizraci-i-.56494

Нямам какво да добавя към написаното, поне на този етап. Не съм се натискал да попадна в работната група за разрушаването на мавзолея, но не изпитвам каквито и да са угризения на съвестта или неудобство от свършената работа. Просто ние отстранихме от центъра на София една сграда, която беше загубила функцията си изцяло, на която за съжаление не можеше да се придаде каквато и да е нова функция (ако можеше – правителството на Жан Виденов щеше да го направи) и която се беше превърнала в посмешище на хората, като „най-луксозният кенеф в Югоизточна Европа”. Последното е цитат от графит върху фасадата на мавзолея.

Отправеният към мен въпрос е свързан разбира се не с разрушаването на мавзолея, а с отношението ми към паметника на Съветската армия. Отношението ми към този паметник, като политически символ е изцяло негативно – това е паметник на НЕсвободата, паметник на зависимостта от вече несъществуващия СССР – или ако предпочитате „паметник на ограничения суверенитет по доктрината Брежнев”, паметник издигнат за да плаши жителите на София и България.

Като произведение на изкуството, паметникът е значително по-стойностен от мавзолея, даже несравнимо по-стойностен. Паметникът може да се приеме за „върхово постижение” на социалистическия реализъм от всякаква гледна точка. Дело е на колектив с ръководител Иван Фунев, в който участват скулпторите Мара Георгиева, Васка Емануилова, Любомир Далчев, Васил Зидаров, Петър Дойчинов, художникът Борис Ангелушев и арх. Любен Нейков. Странното е, че има данни за участие и на други архитекти (някои източници сочат за ръководител на колектива арх. Димитър Митов), но това не е темата на нашия постинг. Същественото е, че паметникът е художествена илюстрация, както на верноподанническите плонжове пред Съветския съюз, така и съхранява важна историческа памет за това, до каква степен една политическа сила (БКП) е готова да плаши собствения си народ с чужда въоръжена сила - Съветската армия.

Всъщност, тази година се навършват 55 години от откриването на паметника на Съветската армия в София през 1954 г.. На 04 октомври 1949 г. Министерският съвет приема решение за издигане на паметник на Съветската армия. Първата копка е направена на 05 юли 1952 г. При откриването присъства маршал Бирюзов.

Както пише в един от справочниците за „социалистическа София” (актуализирал съм само някои имена на улици и паркове), паметникът се намира в идеалния център на града, на булевард "Цар Освободител", между Орлов мост и Софийския университет, в началото на Борисовата градина. Започва с две скулптурни композиции откъм булеварда и преминава през гранитен плочник, ограден с метални отливки на големи дъбови венци. Постаментът е обграден с бронзови барелефи от трите страни. (Бел. авт.: Всъщност, това в никакъв случай не са барелефи, не са дори и орелефи, а са си скулптурни групи – бронзови пластики). Скулптурната група (Бел. авт.: на върхе на паметника), включва ликуващ съветски войник с вдигнат автомат, от двете страни на когото са застанали жена и мъж - селянка и работник от България.

Някой може да каже, че обсъждането на този въпрос е „поредното разпалване на анти-руска истерия”. Това разбира се не е вярно – паметникът на Царя Освободител все така си гледа към сградата на Народното събрание, Руският паметник си стои като перфектен ориентир на възлово място в столицата и на никой не му минава през ума да предложи преименуването на улица „Московска” или на булевард „Цар Освободител”.
Още стотици руски паметници из страната се съхраняват с цялото дължимо уважение, пазят се и руските военни гробища, доколкото ги има. Ако някой иска да види кампания срещу руското наследство в къде по-близка (поне географски) до Русия страна, може да прочете този линк:

http://nezavisim.net/2008-04-26-11-14-22/7770-2009-05-18-15-28-39

Без да обсъждаме коментара на фактите даден в постинга, самите факти говорят сами за себе си. Дискусията за съдбата на паметника на Съветската армия не е резултат на омраза към руснаците или дори към Русия с цялото историческо наследство, което империята носи. Дискусията е предизвикана отдавна, поради факта на изчезването на СССР от картата на света и поради крайно негативната оценка за тоталитарния период в историята на България, който безспорно дължим в най-голяма степен на „Съветската армия - освободителка”.

Тук стигаме до личното ми мнение по проблема. С моята „градоустройствена биография”, би могло много лесно да удовлетворя очакванията на най-радикалните представители на демократичните сили и да кажа, че „лесно ще го гътна”, стига да ме изберат за кмет. Проблемът е, че едно такова изявление би било на първо място ОПАШАТА ЛЪЖА. Паметникът на Съветската армия не е в „патримониума” на столичния кмет. Обитателят на голямата сграда на улица „Московска” няма разпоредителни функции по отношение на паметника. Тези функции са запазени за правителството на Р. България.

По тази причина, дори и да инициираме референдум за съдбата на паметника (да се абстрахираме за миг от това, че този референдум няма да има правна стойност), той ще трябва да бъде национален, а не общински. София, слава Богу е столица на цяла България, а не само на себе си. Какви ще са резултатите от подобен референдум е повече от съмнително.

Самото правителство, дори и да бъде призовано от столичани, че и от техния кмет, ще мисли в други (така наречените прагматични) категории. Напълно основателно, то ще си спомни, че има подписано МЕЖДУДЪРЖАВНО СПОРАЗУМЕНИЕ между Русия и България за закрила на подобни артефакти. Лично аз с огромен интерес бих прочел пълния текст на това споразумение и бих се опитал да го получа въз основа на закона за достъп до информация от министъра на външните работи или още по-добре от заместник министъра Марин Райков, който ми беше колега още по времето на правителството на Иван Костов и за който публиката предполага (вероятно с някакво основание), че е номинация на ДСБ или на демократичните сили въобще.

Но дори и без да сме чели прословутото споразумение, можем да се догаждаме какви формулировки са заложени в него. Още повече, че то е подписано по време, когато с пълна сериозност се смяташе, че Русия е тръгнала към радикална демократизация, начело с Борис Елцин ... Най-важното е, че и в най-демократичния си формат, Руската федерация се смята за наследник на пасивите и активите на Съветския съюз и покрай това се грижи и за знаците на съветската военна слава.

Даже и въпросното междудържавно споразумение да отсъстваше, правителството (както казахме, водено от прагматични съображения) едва ли щеше да прегърне идеята да разруши, демонтира, разчлени (или нещо друго) този свой „имот”. В Министерския съвет ще започнат да се сещат за разни тръби с газ и нефт, за разни лицензи за специална продукция и категорично ще предпочетат да не дразнят бялата мечка, задавайки въпроса всичко друго ли ни е на ред, та сме опрели до паметника на Съветската армия.

Всъщност, цялата тази пиеска вече е играна на родна земя, пред софийска публика. По време на кметуването на Александър Янчулев, след изборите през 1991 г., въпросът за паметника на Съветската армия, както и за мавзолея на Георги Димитров е надлежно повдигнат в доминирания от СДС общински съвет и е взето решение за тяхното ДЕМОНТИРАНЕ. Колектив от ВИАС (ако не греша с ръководител проф. Киров от катедра „Технология и организация на строителството”) извършва архитектурно заснемане на двете крамолни съоръжения и разработва проект за демонтажа. Но докато трае творческият процес, правителството на Филип Димитров пада и столичните общинари бързо разбират значението на това, че с паметника (както и с мавзолея) се разпорежда правителството, а не кметът или общинският съвет.

От онова време остава споменът за един митинг, на който Георги Евдокиев Марков изковава термина „седесарски шут” (цитирам по памет: „затова – шут, шут, седесарски шут за Александър Владков”) и крещеше по възможно най-истеричен начин „долу мавзолея”. На споменатия исторически митинг, освен седесарски шутове, на публиката беше предложено взривяване на ... макет на мавзолея, качен високо на една БКС-ейска вишка. По-далече обаче тогава не се стигна. Мавзолеят беше съборен от съвсем друго правителство, по време когато и гаргите по корниза на Народната банка знаеха що за птица (с що за досие) е тогавашният депутат от СДС (Демократическа партия) и бъдещ конституционен съдия. Паметникът на Съветската армия оцеля, защитен от споразумението, до което се опитвам да се добера.

От всичко казано до тук, възниква въпросът: Дали си струва да се „вие срещу луната” с искания за събаряне на защитен обект или пък да се чака паметникът да падне от вибрациите на столичното метро (поредната медийна глупост в България – вестникарите охотно налапаха стръвта, която им пробута арх. Христо Генчев) ? Очевидно – не. Решението на проблема според мен не е в търсене на правна формула, която да позволи да се събори паметникът. Нито ще се намери формула, нито скоро ще се намери правителство, което да е приложи. Правилният подход е в ПРОМЯНАТА НА КОНТЕКСТА в който е поставен паметникът. В момента, паметникът просто доминира над чудесния парк около него и пъчи снага над Софийския университет, над мавзолея на княз Александър І-ви и над Спортната палата, която все пак е сграда на държавна институция. Паметникът доминира над всичко наоколо, макар че вече никой не му се плаши, а триенето на графитите по него става все по-трудна задача. Това положение трябва да се промени, като паметникът стане ЕКСПОНАТ № 1 в бъдещия Музей на тоталитаризма и на периода на комунистическо управление в България (1944 – 1989 г.).

Внимателното разглеждане на паметника в план (препоръчвам и насърчавам ползуването на Google Earth – идеално е за случая), показва че има достатъчно площ на която да се проектира и построи един такъв музей. Музеят може да обгражда изцяло или частично „високия акцент” на паметника, като в архитектурните си фантазиите си представям котата на плоския покрив – тераса на музея да „равни” котата на постамента на който са стъпили „съветският гост” и българските му посрещачи – българските „рабочий и колхозница”.

Подобно преустройство на пространството около паметника, изграждането на музей на тоталитаризма и промяната на контекста, в който е поставен паметникът – „защитен обект”, могат да се превърнат в тема за изключително престижен архитектурен конкурс. Този конкурс трябва да бъде качествено различен от конкурса, организиран от правителството за така наречения „втори градски център” – иначе казано, изнасянето на цялата държавна администрация от центъра в нов комплекс на военния терен на 4-ти / 5-ти километър. До конкурса трябва да имат достъп не само свръхтитулувани чуждестранни архитекти, в него трябва да могат да участват и всички генерации български архитекти, за да се даде възможност за пълен полет на фантазията при търсенето на „нове контекст”, в който да бъде поставен „експонат номер едно”.

Не трябва да се допуска, конкурсът да има съдбата и на „състезанието” за проект на нова сграда на Художествената академия, който е на път да обезобрази архитектурния комплекс около храм паметника „Св. Александър Невски”. Заданието за конкурса трябва да е изключително премислено. В него изрично трябва да се указва, че целта на конкурса е да се стигне до архитектурно, планово и ландшафтно решение, което изцяло да промени внушението, идващо от паметника на Съветската армия, запазвайки го физически.

Под „физическо запазване”, разбирам запазването в първоначалния му вид на високия архитектурен акцент с емблематичната статуя на войника, работника и селянката, независимо то начина по който ще бъде вписан в новия архитектуран комплекс – заобиколен изцяло или частично от сгради, „опакован” по някакъв оригинален начин или нещо трето, което фантазията на архитектите роди.

Под „промяна на внушението” разбирам такова архитектурно и композиционно решение, което да излага (експонира) паметника като спомен от отминало време, което ние не трябва да забравяме, но и не искаме да се повтаря.

Останалата част от пространството и най-вече входната част откъм булевард „Цар Освободител”, където са двете „въвеждащи” скулптурни композиции и гранитният (или може би сиенитен ?) плочник, „ограден с метални отливки на големи дъбови венци”, може и според мен трябва да бъде „петното” на което да се развие проектът за музей на тоталитаризма. Работа на архитектите е да определят размерите и формата в план, етажността над и под земята. В един музей на тоталитаризма може да има дори и катакомби, Бога ми ...

Няма повече да разсъждавам над идеи за композиционното решение на бъдещия музей на тоталитаризма. Ако съдбата ни сподобие и с Институт за национална памет, там може да бъде настанен и той или негов филиал.

Въпросът е да успеем да изградим музей на тоталитаризма около паметника, така че „тройката с шмайзера” наистина да получи статут на „експонат номер едно” и Столицата да се сдобие с една наистина оригинална сграда, музеят в която да има огромна познавателна стойност, а самата сграда да представлява интерес дори и само като архитектурно решение. Да има какво да се научи за тоталитарното минало, а туристите да имат още нещо, което да ги впечатли истински по време на посещението им в София.

Тъй като сме демократи и се отнасяме с достатъчно уважение към малцинствата, в това число и към политическите такива, трябва да се гарантира възможността на почитателите на шмайзера и неговия носител да могат да поднасят цветя пред своя символ и да изпълняват религиозните си обряди. (Комунизмът в тоталитарния му вид си е своего рода „светска религия”, но в този постинг няма да се разпростираме по тази тема).

Тази идея за решаване на проблема с паметника на Съветската армия, може да не се хареса на най-радикалните привърженици на демократичните сили и на най-категоричните отрицатели на тоталитарното минало (по-точно - на най-гласовитите му отрицатели). Но трябва ясно да си даваме сметка, че голяма част от жителите на София биха приели без възражения преустройството на паметника, но категорично биха отхвърлили идеята за пълното му физическо ликвидиране. На хората им додея от рушене – те биха предпочели това, което аз наричам „промяна на контекста”.

В рамките на шегата, можем да приемем предположението на блогъра плъх.блог.бг , който изказва прадположението, че паметникът на съветската армия във Виена си стои в идеално състояние, в знак на признателност, че въпросната войска все пак ... си е отишла.

http://rat.blog.bg/politika/2009/10/05/pametnici.409984

В рамките на куриоза, ще отбележа, че дори и Румен Петков в качеството си на кмет на Плевен е „подстригал” един паметник и е отстранил от него статуите на съветските войници, за да бъде пригоден монументът към „новите условия”. Ето какво открих за този подвиг на социалистическия лидер в Плевен:

http://www.vmro.bg/forum/viewtopic.php?f=56&t=277&p=8759


Финансирането на подобен проект може да стане било под формата на културен проект с привлечено европейско финансиране, било като публично – частно партньорство. Ако проектът наистина е оригинален и смислен, финансиране ще се намери.

цитирай
62. teodordetchev - А, щях да забравя !
08.10.2009 23:54
Заданието на конкурса не трябва да допуска отсичането и на едно дърво в парка окоро паметника на Съветската армия.

Постингът с всичките му илюстрации, може да се види и на адрес:

http://teodordetchev.blog.bg/drugi/2009/10/09/za-sydbata-na-pametnika-na-nesvobodata.412462
цитирай
63. mamkamu - +
09.10.2009 13:57
Моето мнение е малко по-крайно, но явно няма да има шанс да се материализира някога!

Все пак в написаното виждам, вид компромисен вариант, който да примири и двете страни! Не знам само дали ще е траен, защото сега мавзолеят го няма и никой вече не спори за него :) Остане ли паметникът, той винаги ще ни напомня за началото на един мрачен период от нашата история, а на други ще припомня за славни времена!
цитирай
64. анонимен - и
09.10.2009 14:50
Моля, попитайте по тези въпроси и Фандъкова и Кадиев.
цитирай
65. flyco - Re: 61. :)
09.10.2009 15:07
Идеята може да събере толкова одобрение колкото и не одобрение. При условие, че няма пари за да се направи едното или законова уредба за да се направи другото всичко остава само на думи. България няма да просперира ако нещата остават само на думи. Решението е скъпо, при неотложните битови проблеми на столицата бих казал, че изглежда дори нереалистично за близките три или четири кметски мандата. Интересно ми е какво Ви е мнението относно идеята да се промени по някакъв начин паметника, така че да се промени символиката му? Това е по-евтино решение вместо да се изгражда цял комплекс около него. Да се пипа ли или не?
цитирай
66. evrazol - Ха-ха
09.10.2009 20:48
Тва с премахването на паметниците някакъв нов вид липосупция ли е ?
цитирай
67. teodordetchev - Малко късно но ВАЖНО съобщение:
14.10.2009 15:02
Днес, 14 октомври 2009 г., от 17:00 до 19:30 ще събираме подписи в сладкарница "Авенс". Намира се на много лесно място - на ъгъла на "новия булевард" - Тодор Александров и ул. Софроний Врачански.

Това е точно мястото между училище "Св. Климент Охридски" и хотел "АНЕЛ" - недалече от спирката на широкорелсовия трамвай за Дружба и от седалището на Лукойл.

Официалният адрес е ул. "Софроний Врачански" № 13.
цитирай
68. teodordetchev - Отговор на фаталния въпрос номер 13:
19.10.2009 00:19
Продължавам да отговарям на въпросите, зададени от MamkaMu, още повече че събитията ни пришпорват непрекъснато.

Поради важността на въпроса, избързвам и отговарям на въпрос № 13, свързан с евентуалната подкрепа от политически партии, които можем в някакъв смисъл да определим като антисистемни и боравещи с прилична доза политически популизъм.

Поради значителния обем на текста, Ви каня да прочетете отговора в блога ми:

http://teodordetchev.blog.bg/drugi/2009/10/18/podkrepa-ot-ataka-i-rzs-kak-li-pyk-ne.418415

Можете да коментирате, където поискате ...
цитирай
69. flyco - Re: 68.
21.10.2009 20:42
Благодаря за "чаршафа" :) много полезно четиво се оказа. Всъщност въпроса беше почти риторичен.
цитирай
70. анонимен - бут-бут
11.11.2009 07:43
Предложението ви за бъдещето на паметника ме радва. Премахването му ще (и е редно да бъде) голям проблем.
Само да кажа че премахването на мавзолея е голям срам и фактически представлява освидетелстване за диващина. Вашето участие в тази популистка и дребнава акцийка малко ме разочарова. (като написах това и се подсетих за мегапопулиста ББ и ми настръхна четината...)
Функцията на мавзолея никога не е била утилитарна а символична и мнението ви че сте премахнали една сграда, която нямала функция е, меко казано, комично...
...но, все пак, разбирам че отношението към Паметника е по-различно (еволюирало?), и с него съм 95% съгласен :)
както каза един приятел:
"Защо просто не се приеме че това е паметника на армията, която ни е победила във войната?!?"
...и стига сме се правили на ущипани и унижени госпожици...
Стига толкова за паметника :)
мандатът ще бъде кратък.
По-интересно би било ако дадете подробности за споменатата Градска железница
Поздрави!
цитирай
71. анонимен - Теди <--------> Алексей Петров
19.11.2009 18:21
Г-н Дечев,
НАЛИ НЕ СИ МИСЛИШ ЧЕ НЕ СЕ ЗНАЕ ЗА ТОВА ЧЕ ПРЕДСТАВЛЯВАШ ИНТЕРЕСИТЕ НА АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ ТАМ КЪДЕТО ГО СМЯТАТ ЗА МУТРА?!
НЕ ЗАБЛУЖДАВАЙ ХОРАТА!!!
цитирай
72. teodordetchev - 71-ят анонимен ни върна към началото на дебатите.
19.11.2009 23:51
Е, какво пък - пускам отново един от линковете по въпроса:

http://teodordetchev.blog.bg/drugi/2009/02/17/za-tyrseniiata-na-vestnik-quot-kapital-quot-okolo-zadniia-vh.292064
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mamkamu
Категория: Политика
Прочетен: 9460928
Постинги: 527
Коментари: 13770
Гласове: 20435
Блогрол