Прочетен: 2789 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 30.09.2010 21:43
Втора нощ подред сънувам Насо (Бог да го прости). Вече знам, какво се опитваше да ми каже. И някак си ми олекна. Но спомените остават...
Спомням си, как веднъж с Митко Малкия избягахме от училище (трябва да сме били 10-11 клас) и то точно в часа, в който Атанас ни преподаваше (преподаваше ни по литература и ни беше класен ръководител плюс това). И понеже Насо ми беше дал ключ от тях (предвид предстоящия купон), решихме да отидем в дома му рано-рано и да върнем натрупаните празни бутилки там в някой пункт. За тяхното количество се носеха вече легенди из целия квартал! Ние обаче щяхме да свършим благородно дело -хем да допринесем за оформящия се вечерта „терен”, хем да почистим. Когато излязохме на балкона, свят ни се изви –пред нас стоеше едно неизброимо море от шишета, които аха, аха и щяха да прелеят от парапета. И те никак не бяха от „Швепс" или лимонада :) Неее! Тогава разбрахме, че митовете в човешката история винаги почиват на някаква реална истина! Е, с цената на много пот и мъки върнахме амбалажа на няколко пъти и с парите купихме доволно количество алкохол, което в последствие не можахме да изпием в продължение на дни.
Преди това обаче аз мернах една военна униформа окачена на закачалка в стаята и тя, кой знае защо, мигновено ме привлече, като магнит. Атанас тогава тъкмо се беше върнал от „запас”(или щеше тепърва да заминава, не помня) и току-що беше издигнат във внушаващия за нас чин „старши- лейтенант от запаса”, придружен от съответните пагони. със зведички. Аз набързо нахлузих униформата, повъртях се доволно пред огледалото и накрая с Митака се отправихме към най близкия пункт помъкнали огромните тежести. После се чудех, защо приемача в пункта ме гледаше така уважително. И как няма, като пред него стоеше цял старши лейтенант, връщаш чували с празни бутилки...После Атанас , като разбра, щеше да ме бие. За малко!....Нататък няма да разправям :)
Ще добавя само, че Насо беше човекът, който създаде у мен вкус към литературата, философията и хубавата музика. В това време бях във онази възраст, която те кара да попиваш всичко като сюнгер и благодаря на Бога, че попаднах на него. Той ми показа нагледно, че човек може да е свободен дори в онова време, когато да си личност със собствено мнение си беше чист лукс.
Айде и вие послушайте заедно с мен една от изпените от Атанас песни, станала символ на загубеното младо поколение от 80-те и 90-те години на 20 век.
Насам натам ме влачи днес съдбата
Участвувам ли със нещо във това,
Внимавам много гледам си в краката
И нямам пръст във никаква игра
Но нещо ми става, нещо пак ме нервира
Гложди ме грозен червей на съвестта
В съня ми влиза навсякъде ме намира
Усмивка злобна с образа на змия
Дали да бягам защото
Длъжен ли съм
Не съм задължен
Гледам „Блейк”, обличам се прилично
Не лягам късно, пия джин във шест,
И винаги по зебрите пресичам
И винаги ме гази самолет
Но нищо ми няма - на тъмно ще те понасям
Ще крача като спънат вол в нощта
И всяка сутрин три яйца ще снасям
Но моля те не казвай за това
Макар че
Длъжен ли съм не съм задължен...
Изпълнение: група „Джендема”
Вокал: Атанас Цанков
ЛЮЛЯЦИТЕ ЦЪФНАХА, ДЖЕНДЕМА СЕ РАЗЛИСТИ.....
Забраняват строителството на Джендема