Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Постинг
12.03.2013 15:33 - Месии, граждани и погребения
Автор: mamkamu Категория: Политика   
Прочетен: 3942 Коментари: 2 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

imageКогато тия дни прекарваха ковчега на починалия венецуелски президент Уго Чавес по улиците на Каракас, стотици хиляди венецуелци плачеха по улиците, показвайки по този начин най-искрената си скръб. И наистина, едва ли има трезв политически наблюдател, който би отрекъл, че Чавес бе обичан в родината си, та дори извън нея с обич, която човек обикновено отдава на някое близко до сърцето му същество. Такава обич можем често да срещнем из латиноамериканските страни, където емоцията влагана в политиката е съизмерима с чувствата изпитвани в религията, секса, спорта или просто всекидневието.

Такива сълзи обаче едва ли могат да бъдат видяни след кончината на някой съвременен западен държавник. Подобни страсти няма да се развихрят и на погребението на някой днешен български политик. Напротив, напоследък хората у нас показаха по недвусмислен начин, какво точно мислят за собствените си политици и това беше много далеч от изпитваното днес от венецуелците.

Разбира се, причина за безразличието ни и дори омразата към днешните ни политици е липсата на някаква радикална месианска идеология, която те да ни предложат, на нас, техните избиратели. Нещо, което да грабне сърцата ни с хубави обещания за по-добър живот, справедливост, взимане от богатите и раздаване на бедните, грижа на държавата за всекиго. Нещо, което да ни накара да ги заобичаме, като бащи, като отци на нацията. За това хората наизлезли по улиците последните седмици отправяха непрекъснати искания за национализация на частни фирми, за уравниловки, за забрана на партиите и въвеждане на „гражданско управление”, каквото и да значи това. За съжаление или по-скоро за радост обаятелен лидер, който да ги поведе към светли бъднини не се намери и те останаха да се лутат в исканията си, както се лутат из софийските улици всеки път щом излязат на протест.

20 век ни показа, че държавите изградени върху постановката за държавата-майка хранителка на всички нейни граждани се провалиха с гръм и трясък. Наличието на такава държава предполага и съществуването на баща-хранител, който във всички случай се оказваше някой диктатор, на чието погребение по-късно плачеха искрено хиляди поданици. Такива бяха Ленин, Георги Димитров, Сталин, Брежнев, Мао Дзедун, Франко, Ким Ир Сен, Тито та дори и Тодор Живков. Такива щяха да бъдат Хитлер и Мусолини, ако не бяха изгубили войната.

Човечеството обаче явно е обречено да повтаря грешките си, къде заради вечният стремеж да живеем в по-добър свят, къде заради просто невежество, незнание и неграмотност. Исканията за повече държава нарастват със задълбочаването на финансовата криза, отдавна прераснала в икономическа в държавите на европейския юг. Протестиращите днес в южна Европа искат по-голяма намеса на държавата в икономиката, забравяйки, че ефективността на държавата зависи от качеството на нейните граждани, а не обратното и че един шведски или германски модел тук може да заработи поне след стотина години на упорит труд, образование и възпитание. Но дори и тогава той едва ли ще бъде полезен за всички нас...

Днес на повечето хора в нормално функциониращите демокрации не би им минало през ума да плачат на погребението на някой свой министър председател или президент. Има страни, в които политиците са възприемани просто като чиновници, слуги на народа, избрани да поддържат нормалното функциониране на държавния апарат в полза на гражданите. Те не са смятани за бащици, отци или спасители на нацията. От тях никой не иска да водят народа към „светли бъднини”, нито да бъдат обичани и боготворени, като християнски светци. От тях се иска просто да работят на „полза роду”.

Основен градивен елемент в латиноамериканската държавност обаче е наличието на обаятелен лидер около когото се надгражда държавността. Това в съчетание с радикални идеологии може да доведе до потресаващи обществени трусове, на каквито сме били свидетели последните 50-60 години в целия район. Венецуела не беше изключение от цялата схема, като там, трябва да признаем, тоталитаризма не стигна до такива крайности, като в Куба. Въпреки това днес страната, без да се отрича направения напредък, е показателен пример, как поредният баща на нацията си отиде, като остави след себе си разбита икономика, неработещи държавни монополи, потресаваща престъпност, висока инфлация и все още ширеща се бедност. Въпреки огромните приходи от петрол... Разбра се, че какъвто им капитализма, такъв и социализма на латиноамериканците. Нещо, което, между впрочем, важи и в пълна сила за България.

image


Статията е публикувана във в. "Репортер" в броя му от 12.03.2013 г.




Гласувай:
9
0



Спечели и ти от своя блог!
1. kass - mamkamu
12.03.2013 16:09
Добре си го казал. Бая зор видях да обясня на сина си онзи ден какво значи "власт на народа", понеже и той реши барабар Петко с мъжете да цъфне на един протест поне да види що животно е това. Та трябваше да му обясня, че власт на народа значи, че чиновника трябва да обслужва интересите на хората, а не хората интересите на чиновника... и тъй като чиновниците злоупотребяват със служебно положение някак трябва да ги подсещаме как точно се сдобиват със служебното си положение и последвалите облаги от това... Лично аз смятам, че политикът не е месия, а назначен от нас човек на служба, която трябва да върши съвестно и да дава отчет на работодателя си, демек народа си... Политиците у нас,(а самия народ) имат твърде ниска оценка за населението на бг и по принципа на много родители смятат, че не са нужни обяснения... аз знам, аз имам властта, от мен зависи и т.н. и щом казвам, значи така трябва да бъде, а народеца досущ като послушно дете изпълнява без много да пита, че да не отнесе някое наказание... :))))...
цитирай
2. syrmaepon - Слава богу, смятам, че българите по ...
13.03.2013 09:35
Слава богу,смятам,че българите по някакъв странен начин са лишени от тази ненужна черта,да обожествяват някой измежду тях - щом го поставят на високия връх,мигом откриват всичките му недостатъци и не спират да ги подчертават.С тази привилегия - да са божествени - са удостоени само обесените,чийто гроб е неизвестен и по тази причина и невъзможно да съхраняваме костите им в мавзолей.))
Преди месеци една руска журналистка,от Левия фронт,беше дошла в България,София и се случило точно в момента ,когато Плевленлиев излизал от президентството,с почуда пишеше в блога си ,че край него профучала циганска каруца,едва не го ударила,а охранителите нищо не направили.
Да ,наистина,президентът е просто един от нас,най-висшия чиновник и нищо повече.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mamkamu
Категория: Политика
Прочетен: 6349284
Постинги: 493
Коментари: 13612
Гласове: 20272
Блогрол