Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
22.03.2013 16:29 - Българинът и все по-убягващото му щастие
Автор: mamkamu Категория: Политика   
Прочетен: 6646 Коментари: 6 Гласове:
11

Последна промяна: 10.04.2013 10:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Наскоро в една от многото непрекъснато заливащи ни класации България се оказа на 57-мо място по индекс на човешкото развитие сред 187 държави. Друга пък, измерваща „човешкото щастие” преди време ни пращаше някъде в дъното наред със страни като Чад, Конго и Танзания. Естествено, колкото и да са неточни и измислени тези класации, те ни дават някаква представа за състоянието на дадена държава и народ, особено като се има предвид, че години наред потвърждават едни и същи тенденции.

Защо обаче в класациите по жизнен стандарт попадаме по-скоро в графите на развитите държави, а когато стане дума за щастие и удовлетвореност отстъпваме дори на най-бедните? Нима има нещо в българина, което го кара да бъде винаги недоволен от окръжаващия го свят, да разглежда живота в черни краски и винаги да се самосъжалява в поредния пристъп на справедлив патос, насочен винаги извън него, към другите? Търсим ли нещо, което непрекъснато не намираме или просто не можем да открием себе си сред наслоенията от история, възпитание, масова култура и чиста инфантилност?

imageДържавата Чад, например, е поставена две места по-напред от България по щастие на нейните граждани. Става дума за петата най-бедна държава в света, където само около 2% от населението има канализация и електричество в домовете си, а достъп до питейна вода едва половината. 5% пък живеят със СПИН, а през 2010 г. 17 000 души са заразени с холера.

image43 места нагоре в класацията е Бангладеш –страната, където на територия малко по-голяма от българската, са се натъпкали 150 милиона души и където ежегодните наводнения заливат почти цялата територия, унищожавайки реколта, добитък и хора.

Цели 90 места пред нас пък е Боливия –най-бедната южноамериканска държава.


В списъка на по-щастливите от българите народи може да бъде удължен със страни като Ангола, Афганистан, Уганда, Судан, Палестина, Ботсвана, Сомалия, Ирак, Албания и още и още страни, които по-стандарт на живот, по образованост, по инфраструктура, по доходи, по социални придобивки, по сигурност и по какво ли още не са далеч след българите.

imageРезултатите от такива изследвания обаче не са никак изненадващи, ако вземем предвид характера на т.нар. среден българин –един вечно недоволстващ от заобикалящото го индивиз. Разбира се обобщението едва ли е удачно –има много достойни българи, които се опитват да направят нещо за себе си, а от там и за тая окаяна страна, но масата от народа, като че ли не е мръднала от времето, когато дедите ни са пасели овци в Балкана. От куртоазия ли, от национално съмолюбие ли, от прост национализъм ли ние винаги премълчаваме това, сякаш не се сблъскваме всеки ден с представители на това мнозинство. От улицата до входа на панелния ни апартамент, от мястото, където работим до пазара, от градския транспорт до магазина. Подобни екземпляри виждаме и в близката ни история, когато не можахме, като нация да вдигнем едно свястно въстание и срещу османското владичество, и срещу комунистическата власт, и дори срещу днешната мафия, която през последните 20 години постепенно ни обхващаше в задушлива прегръдка.

imageРазбира се за това е виновен средният български гражданин. Няма просто кой друг да е, защото ние сме градивната клетка на всичко, с което се сблъскваме ежедневно. От стотици години, в османски времена, когато българската нация е изтикана от големите градове в планинските райони, ние предпочитаме сигурността пред отговорността и пълния стомах пред свободата. Лесно се подаваме на манипулации, доказателство, за което са почти всички свободни избори у нас през последните години. В началото българинът избираше бившите си душмани, страхувайки се да избере новото, както направи цяла Източна Европа. После започна да се лута между тях, и други изскачащи от нищото политически формирования, като накрая слагаше на власт винаги този, който му обещаваше реки от мед и масло, а не този, който му заявяваше, че трябва да си наляга парцалите и да работи. Естествено след това гражданинът винаги разбираше, че за пореден път е изигран и е гласувал отново за някое от поредните превъплъщения на българската олигархия. Това естествено го натъжаваше през целия т.нар. преход, натъжава го и днес, когато протестира по улиците. Прави го озлобен, недоволстващ от действителността, търсещ причината за собствените си неудачи винаги извън себе си –все неща типични за един нещастен човек.

Оказва се, че стандарта на живот ни е над средния за планетата Земя, а черногледството ни е по-черно от кожата на африканец. Спомням си, как след наводненията миналата година, една възрастна българка се тръшкаше и плачеше истерично пред камерата, разправяйки, как придошлата вода й унищожила чушките в двора. Тогава неволно пред мен изникна образа на оня бангладешец, който стоеше пред камерите ,след като Ганг беше унищожила реколтата му от ориз, на която той и семейството му разчитаха да се прехранват през годината. Зад него пък се виждаха многобройното му семейство и порутения му дом. Помня усмивката му. Малко тъжна, но усмивка... Този жител на Бангладеш винаги изниква пред мен, когато се натъкна на пресилено недоволстване, несправедливо оплакване или просто обикновено мрънкане.

Робуването на вкоренени митове допринася навярно също доста за общото ни нещастие. Мислим, че сме работливи, а всъщност ни мързи да облагородим дори двора си, казваме че сме толерантни, а одобряваме откровено Възродителния процес, претендираме да сме весел народ, но по улиците срещаме главно сухарски физиономии, тупаме се в гърдите, че сме православни, а всъщност не знаем и „Отче наш”, заявяваме, че сме патриоти, а всъщност изхвърляме боклуците си, където ни падне по земите на Родината си. Казваме, че обичаме България, но всъщност мразим съседите си. Така изпаднали в едно шизофренично раздвоение, където хем сме едни, хем други, търсим себе си и обикновено нищо не намираме. Това естествено ни прави нещастни.

Голяма тежест в приноса към общото ни нещастие има и ширещото се обществено чувство за несправедливост. Още по време на комунизма, имаше една група от Недосегаеми, наречена Номенклатура, за която всички знаеха, че законите за нея не важат. По време на прехода пък се явиха други Недосегаеми, често свързани с първите –кредитни милионери, мутри, „бизнесмени”, олигарси, местни феодали –все категории, за които народа казва: „закон не ги лови”. Огромната част от престъпленията извършени от тези елементи така и си остават ненаказани, а обикновения човек се почувства незащитен от държавата, което естествено допринася още повече за негово нещастие и несигурност. Това някой ден може да доведе до разпад на обществените структури, както е ставало не един път през историята. Тази липса на справедливост от страна на държавата изкара тия дни най-отчаяните слоеве от населението на улицата, където протестираха без да знаят срещу кого и без да могат да предложат смислен изход от безпътието, в което всички ние живеем.

Социалната справедливост е друг аспект, който е доста спорен, защото зависи от чувствителността на всеки отделен човек. Нарастващото социално неравенство през последните години разстрои големи маси хора и то не само от най-бедните слоеве, но и от т.нар „средна класа”. Това допринася много към нещастието на българина, защото завистта е вкоренена у него от поколения наред, предавана не само чрез възпитание, а като че ли генетично :) Интересното обаче е, че страни с по-голяма социална диференциация от България, като латиноамериканските, са всичките до една по-напред в класациите по щастие от България. Явно там не са чували за поговорката: „По-добре Вуте да е зле, отколкото аз да съм добре”.

И като стана дума за възпитание, не мога да подмина чалга културата –фактор, който непрекъснато разяжда основите на българската държавност. Освен че беше масово разпространена още в комунистическа България, въпреки забраните, тя не е прекъсвала да захранва българското общество с огромно мнозинство от индивиди за които най-важните неща в живота са неистовата жажда за луксозен живот, изпразнен от дух и съдържание. Не всички обаче можем да имаме всичко и когато средният чалга фен се сблъска с този факт той се превръща в един нещастен човек, готов да извърши всичко, за да се сдобие с желаното. За него кумир е престъпникът-мачо или силиконовите певици. Такива се те и за децата му. Така българската чалга пасна съвсем точно на световната  култура на консуматорството, шестваща из континентите от десетилетия, че и повече.


Каква е рецепта за щастие, ще попита тогава някой? Сигурно има такава, но едва ли някой я е преоткрил след Буда и Христос. Аз знам само, че всички ние, българите, сме заразени с неизличима болест разяждаща ни отвътре, която в никакъв случай не бива да предадем на поколенията след нас...


Материалът е публикуван със съкращения във в-к "Репортер"

image



Тагове:   щастие,   чалга,   класация,


Гласувай:
11



1. blackpredator - На фона на тая фраза
22.03.2013 17:03
mamkamu написа:
Оказва се, че стандарта на живот ни е над средния за планетата Земя, а черногледството ни е по-черно от кожата на африканец.

и на останалото написано в това есе, оставам с чувството, че си живееш в свой социален и ментален хабитат, за който Ние българите извън него, трябва да сме щастливи, че имаме повече клетки от неблагодарните едноклетъчни...
цитирай
2. mamkamu - @blackpredator
22.03.2013 19:53
Добреее :) Това ми хареса :)
Всъщност аз и моите познати сме типични средни българи, че дори малко отдолу :) От там си вадя някои от изводите. Другите са от четене, гледане и посещение на място ;)
цитирай
3. syrmaepon - Според мен българинът е изключи...
23.03.2013 08:38
Според мен българинът е изключително критичен и никога няма да се сравнява с Чад и Боливия,макар,че в комунистическо време ни пробутваха подобни сравнения.Българинът иска да е пръв,добър и справедлив.И понеже по време на соц-а непрестанно ни уверяваха,че това е именно така,българинът в известна степен беше по-щастлив или онази част от народа за които материалния просперитет не е най-важния.Но и тогава имаше хора,които непрестанно се сравняваха със Запада и то точно от материална гледна точка,не в културна например.И когато истината излезе наяве,че материално сме никъде,българинът изпадна в депресия.Познавам много хора,които новите висоти на мат.стандарт ги убиха психически или по точно разбирането,че едва ли ще ги достигнат или най-малкото ще работят още петдесет години за това.
цитирай
4. vmir - Искаш рецепта за щастие? Ето ти Я:
24.03.2013 16:35
Много е просто: Очакваш най-лошото, но си готов да го посрещнеш подобаващо, каквото и да ти струва. Така винаги печелиш и си щастлив, стига да се въздържиш да на смачкаш някой мрънкащ досадник.
цитирай
5. анонимен - Най-големият проблем на българския народ
26.03.2013 11:12
е това, че остана и ще остане "народен".
цитирай
6. virginblack - От интернационална гледна точка ...
27.03.2013 07:40
От интернационална гледна точка българинът е недоволен навсякъде. Като де в чужбина и почне да пуши не Виктори и да пие само руска водка, щото няма българска, там пък е недовоелн, че не го посрещат с хляб и сол и че не одобряват незнанието му на език. Обаче навън не ходи да протестира за цената на тока и транспорта, щото няма кой да го чуе и ня тях не им минава "Ало, днес съм с хрема и не мога да дойда на работа" и тогава пак е недоволен. Недоволен е ако трябва да работи физически труд, недоволен е, ако намери работа в офис. Българинът обича да обвинява ТЯХ, като забрвя, че сред ТЯХ и е той. А реално колко по-нещастна нация са немци и австрийци. Доволно- да, но не и щастливи. А ние не сме нито доволни, нищо радостни. А има къде къде по-прецакани народи от нашия.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mamkamu
Категория: Политика
Прочетен: 9469205
Постинги: 527
Коментари: 13770
Гласове: 20435
Блогрол