Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
18.08.2009 08:50 - До Черни връх и назад
Автор: mamkamu Категория: Туризъм   
Прочетен: 16095 Коментари: 17 Гласове:
17


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Къде обезпокоен от застрашително нарастващия ми бирен корем, къде обзет от някакво странно желание за движение, необичайно за мен,  взех, че се вдигнах преди две седмици в посока Черни връх. Не бях го правил досега, макар че, като всеки софиянец, силуетът на Витоша неизбежно ме е съпътствал през целият ми съзнателен живот. Стои си там планината и привлича като магнит хиляди мои съграждани, които в почивните дни на тумби се отправят към нея и с неистов хъс я обхождат, а нагоре, а надолу. Аз обаче не! Явно хич не съм я чувствал, като някакво предизвикателство, защото като ученик предпочитах да бродя из отдалечени безлюдни планини и пещери, а не да се забивам барабар с всичките тези тълпи туристи в някакво подобие на увеселителен парк. Да усетя природата с всичките си сетива дет` се вика! Последното ми „ходене” из столичната планина май беше преди около десетина години, когато с две приятелски семейства скочихме до Златните мостове. С коли! Горе повървяхме стотина двеста метра и разпънахме одеялата. Последва ядене и пиене и после обратно надолу. С коли!   Та реших да се реванширам пред себе си, ама не използвайки нечестните методи на кашкавал туристите, като леки автомобили и лифтове, а ей така пеша. Като съм се прежалил да го направя, поне да е като хората! Отправна точка –вилата на Бистрица. И понеже мразя ордите туристи си начертах маршрут, който максимално да ме отдалечи от досег с тях: Бистришка река - резерват Бистришко бранище – Алеко - Черни връх –паметника на Романски – Янчовска река – Бистрица. Малко заобиколен, но поне се надявах да вървя сред тишина. Само аз и Божието творение.   В събота направих куп непривични неща за мен в този ден: станах в 8.30, закусих, пих кафе и по живо здраво задвижих кракомобила. Внимавах да не събудя Петя, защото щяха да се почнат едни приготовления: топли дрехи, фланелки за преобличане, сандвичи и т.н. Явно бързо си възвърнах старите навици от далечното време, и подех равномерна крачка, която ми позволяваше да поддържам приемливо темпо. Поне в началото, де :)    image Началната точка в Бистрица. Който ходи на вилата си два пъти в годината, съвсем естествено е двора му да изглежда така.    image Бистришка река. Тръгнах по нея, защото явно не уцелих правилния изход от селото, а знаех, че тя ще ме изведе към резервата. Пък и по-диво и автентично е някак.    image Реката наистина е красива, нищо, че пътека няма.    image След почти два часа ходене и час и половина преминали в преодоляване на естествени препятствия, реших да почина тук. Т.е. да изпуша една цигара :) Тук се присъединих и по „официалната” пътека, защото като гледах темпото, с което вървя из тия храсталаци и камънаци покрай реката, сигурно щях да стигна на Черни връх привечер.    image Отново мини водопадче на Бистришка река.    image И все така нагоре...    image и нагоре.    image От пътеката понякога се откриваше синьото небе, покрито на места от приятелски облачета.    image Табелата ме известява, че навлизам в резервата.    image След мостчето вече съм на защитена територия :)    image Табелата ме уведомява, че обратното разстояние до Бистрица е 40 минути. Аз пък стигнах до тук за два часа :) Явно трябва да вървя само по маркираните пътеки. Никакви експерименти вече!    image Понякога пътечката ставаше доста тясна. Но пък красива!    image Още едно сладурско мостче. Тук Петя ми звънна, да ме пита как ми понася катереното нагоре. Боже, какво щеше да прави това момиче, ако не живееше в ерата на мобилните телефони :)   image  Когато отворих тази аптечка, предвидливо прикрепена за едно дърво, скептицизмът ми по отношение цивилизоваността на българина се изпари за миг. Не бях подготвен да видя вътрешността заредена и необрана от някой балкански хитрец. Или пък може би хитреците хич не си дават зор да ходят из тези места? Или пък планината облагородява? Знае ли човек...    image Вече във вътрешността на резервата реших да се снимам. И понеже наоколо не се мяркаше живо пиле, запечатих моя неизбежен спътник –сянката. Е, след малко срещнах една баба със своя дядо, които лакомо ядяха малини сред храсталаците, но реших да не ги отделям от заниманието им. Толкова съсредоточени изглеждаха.    image Не, не е сечище на бракониери! Преди четири години голям смерч унищожава голяма част от гората. В унищожените дървета започва да се развива вредителят корояд, който скоро напада и здравите. Явно парковите власти взимат някакви мерки, защото на места видях примамки-капани за дървесната напаст и санитарни изсичания. Когато реши природата може да бъде по-опустошителна дори от човека. Питайте хората от ледената епоха :)   image  Сигурно вечер тази гора изглежда доста страшничка, щом и през деня може да предизвика тръпки.    image Между красивите дървета се подава родният ми грозен град.    image Не са морени, колкото и да приличат на тях.    image Пак София, обвита в лек смог.    image Тук излизам от резервата и след малко ще потъна сред пълчища „туристи”. Преди „Алеко” пътеката се разширява и за мой ужас накрая се превръща в асфалтов път, по който щъкат наляво надясно разнородни индивиди на всякаква възраст, някои от тях облечени с празничните си дрехи и обути с лъскави обувки, подходящи по-скоро за „Графа”, отколкото за планината. Обзет от лека клаустрофобия, аз забравям да снимам. Минавам "транзит" покрай Алеко и бързо продължавам нагоре по една козя пътека към Черни връх.    image Вече съм спокоен. Покатерил съм се нагоре и съм далеч от народа. Май трябва да ида на психоаналитик, да ми разшифрова тая моя фобия от тълпи.    image Постепенно растителността започва да става по-ниска, а склонът по-стръмен. Почивките ми зачестяват. Дробовете ми жадно се мъчат да поемат по-голямо количество кислород. Май не трябваше да пиша оня пост „Цигарите –едно безкрайно удоволствие” :)    image Ей там долу се вижда Бистрица, откъдето тръгнах. Леле!    image И отново София. Не мога обаче да зърна родния си дом. Малко по-на запад е.    image Как им завиждах на тия гадове, удобно настанили се на лифта и движещи се със свръх светлинна скорост нагоре. А аз долу плезех език :)    image Най сетне Върхът се показа. Но предвид разстоянието това хич не ме успокои. След половин час ще се присъединя към „официалната” пътека.    image Вече съм на Черни връх. Гледам  към топлия юг. Не към София. Потърсих си самотно място и се отдадох на гледката. Чувствах се някак по-близо до Създателя. Добър повод да си поговоря насаме с Него, че иначе хич не ми се отдава. Хубаво е! И удовлетворяващо! И пречистващо! И...      За връщането? По-нататък, че май попрекалих...

image



Гласувай:
17
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ka4ak - Поздравления!
18.08.2009 09:17
Страхотно!!!Чак ме хвана срам,щото ей го къде е,знам за какво говориш,а от соца не съм се качвал пеша!!!Взимам си бележка и ще повторя твоето упражнение!!!Благодаря и усмихнат ден!!!
цитирай
2. miralyub - Неокрадената аптечка е направо ...
18.08.2009 09:39
Неокрадената аптечка е направо върхът!


цитирай
3. анонимен - Bravo!
18.08.2009 09:50
Ama mnogo dobre e opisano...chak naistina da poiska chovek da povtori uprajnenieto....A za aptechkata- bih q pratila tazi snimka nasam natam, da pokajem, che sme pochnali da se civilizovame...
цитирай
4. sowhat - в най скоро време
18.08.2009 10:06
мисля да последвам светлият ти пример. е не знам дали ще кача снимки , но поне ще го направя за себе си :)
цитирай
5. damnation - Супер :)
18.08.2009 10:06
Супер :)
цитирай
6. eien - По-хубаво е от Фуджияма!
18.08.2009 12:05
Заявявам го без сантименти и носталгия.
Поздрави и следващия път атакувайте Мусала.
цитирай
7. gamina - :)
18.08.2009 12:16
Много хубаво :) Вече знам следвщия път откъде ще се кача на Черни връх ;)
цитирай
8. dorichela - еееее, на час по лъжичка ще ни дава ...
18.08.2009 12:58
еееее,на час по лъжичка ще ни дава :):):) Айде чакаме за връщането ;)
цитирай
9. анонимен - Ха-така
18.08.2009 15:42
Малко като шега, но всъщност не съвсем - в този резерват е строго забранено вървенето на туристи извън маркираните пътеки - не случайно!
цитирай
10. анонимен - и аз така веднъж
18.08.2009 17:09
Както си пиех кафето един слънчев септемврийски ден, когато живеех по студентските сезони на годината и септември си беше ваканция и си спях до обяд, та така към 11 часа от белкона в Младост 3 гледах замечтано към черни връх и изведнъж скочих и рекох ами да, ей го де е! Имам пред вид, не пеш разбира се. А че с 305 до центъра, после с 5 и т. н. с лифт до Копитото съм си почти на върха. И така по чехли се юрнах по маркировките, които реших че не е кой знай какво да следваш. При това повлекох и майка ми - тоже по чехли. Стигнахме - държа да отбележа - около 18 и 30. точно на време да вземе последния лифт с работещите по него към симеоново. Луда работа. Ама така действа Витоша - гледаш си я така като декор N години, а тя току те всмукала. Добре че ме изплю таман навреме за последния лифт!
На това му се вика авантюра
alekovnuk
цитирай
11. inel379 - Невероятно преживяване!
18.08.2009 17:44
Едно виртуално пътешествие за мене, което няма да забравя! Благодаря!
Идеята със сянката е страхотна! Даже много оригинално се е получило!
Лек ден, изпълнен с вдъхновение! Няма да си затруднен, след това докосване до толкова много красота!
цитирай
12. cefulesteven - И аз от повече от десет години не съм ...
18.08.2009 17:55
И аз от повече от десет години не съм се изкачвал по Витоша, а ми харесва. Аптечката и на мен ме накара да се усмихна. Слава Богу, има още хора и най-често се срещат из планинарите. Хубава разходка!
цитирай
13. mamkamu - Благодаря за отзивите, хора! Ама ...
18.08.2009 17:55
Благодаря за отзивите, хора!
Ама няма ли някой да каже нещо напреки ;)
цитирай
14. mamkamu - @ анонимен 10
18.08.2009 17:56
Аз за това вървях извън пътеките до резервата. След това, като съвестен гражданин си спазвах "инструкциите" от табелите :)
цитирай
15. zezo - Не са много хората, които просто се ...
18.08.2009 22:29
Не са много хората, които просто се разхождат извън пътеките :) Гъбари разни и това е. Поздравления, че си го направил. Показваш нещо по-различно и истинско :)
Аз също бях изненадан като видях снимката на аптечката. Не, че е непокътната, а че изобщо я има. А това, че не е обрана... аз лично залагам на "Или пък планината облагородява?" :)
цитирай
16. анонимен - Много добре
05.09.2010 08:50
най ме израдва часът на снимките по което човек мое да прецени колко време отнема на средно шкембест индивид да стигне черни връх от бистрица :)
цитирай
17. анонимен - всъщност..
05.09.2010 08:52
странно е как "два часа ходене " са равни на час и нещо астронимически :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mamkamu
Категория: Политика
Прочетен: 7996100
Постинги: 527
Коментари: 13769
Гласове: 20407
Блогрол