Прочетен: 9606 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 25.12.2010 15:12
Та седим си ние с Пешо Гаргата и Мишо в нас и си поркаме кротко и последователно. Годината е 88-ма или 89-та. Аз още съм ученик 10 или 11 клас, те вече не. По едно време, късно вечерта Пешо изчезва. Ние пък с Мишо решаваме отведнъж, че трябва да опаковаме багажа и да заминаваме за Лакатник. Допиваме си пиенето и скокваме до Михаил да вземем палатката. После спомените ми, някак се провалят в небитието.
Помня прекрасната пролетна утрин, в която ние с Мишо спяхме кротко в палатката, а незнайни птиченца чуруликаха нейде над нас, създавайки у мен прекрасното чувство, че няма нищо по-хубаво от това, да се събудиш сред природата, нейде далеч от София. И въздухът... беше един такъв чист и ухаещ на прясна трева. Унесох се отново доволен, докато не подскочих изведнъж с препускащо сърце от един до болка познат за всеки софиянец шум...
-Мишо, копеле, ставай –крещя му аз. –Или сме опънали палатката до влаковата линия или си еба майката направо...
Мишо измрънка нещо от сорта „ Майната ти” и продължи да спи. Побутах го още малко, но ефект нямаше никакъв. Отворих бързо ципа на палатката и видях това, от което се притеснявах най-много. Зелената трева, стволовете на дърветата... и жилищните блокове отсреща.... Разположени от другата страна на трамвайната линия. Веднага познах мястото. Беше една поляна в градинката „Св. Троица”, близо до мястото, където често се събирахме с тайфата вечер след като посетителите намалееха
Погледах, погледах облещен и къде заради ранния час, къде заради махмурлука се зарових обратно в спалния чувал и се отдадох на непробуден сън. Какво пък толкова, може и да сънувам. Шумът на трамваите вече не ме притесняваше, а действителността постепенно се омеша със сладка омая.
Събудих се от някакви забиващи се мъчително в мозъка ми викове:
- ... не е истина! Ставайте бе, простаци! Леле майко... Егати и...
Беше Коцето Зъба. Минавал случайно през градинката и като зърнал палатката, опъната сред множеството разхождащ се народ, решил в началото, че има халюцинации. После си помислил, че са някои чуждестранни битници. И понеже не можел да си даде смислен отговор, любопитството му надделяло и той се приближил и внимателно отворил ципа, за да види... познатите му до болка физиономии.
-Стига си крещял бе! –скастрих го аз, след, като го погледах тъпо минута-две. -`Кво толкова! Не си ли виждал палатка?
-Абе аз съм виждал, ама по други места –намали той тона до поносими величини. –Знаете ли, че отвънка се разхождат майки с деца и само един милиционер ви липсва, да ви окошари.
-Ние пък ще му кажеме, че сме с теб –обади се изненадващо Мишо с дрезгав глас. Айде бегай и донеси по една бира... –и като каза това, се обърна на другата страна и заспа непробудно отново.
Докато не дойде бирата... А с нея и още посетители...
Така де, мълвата беше плъзнала из квартала мълниеносно. Нищо, че джиесеми по това време нямаше.
Безкрайни благодарности на Пешо Гаргата, който преди часове ми припомни тази случка, заровена нейде из дебрите на гузния ми мозък :)
25.12.2010 10:55
25.12.2010 13:21
Гената
И аз `тва си викам :)
Казват че човек е живял толкова, колкото си спомня (монотонното ежедневие не се смята) В този смисъл ти пожелавам много случки.
Благодаря! Много точно си го казал...
Нека добротата и съпричасността не ни напускат. Бъди жив и здрав, ти, и твойте любими хора! Аз съм израснал близо до мястото, където ти сега живееш. До църквата св. Параскева, една от най-хубавите църкви в София!
Благодаря ти за пожеланията! Да ти се връщат стократно :)
Гената
Абе нали ти казвам, че някои моменти ми се губят :)))
Весела Коледа и на теб и семейството ти!
Та значи, едни вазовци решават, че на другия ден ще ходят да ловят риба на река Искър. Затова тази вечер няма да пият много, ще си легнат рано, за да се събудят в 4 сутринта и в 5 да са вече на Искъра.
Речено-сторено. Събуждат се в 4, приготвят се, палят колата и в 5 са на уреченото място. Паркират колата, почват да вадят от багажника бира, наденици и сгъваеми столчета... и констатират, че са забравили въдиците. След което приготвят скарата, изпичат и изяждат надениците, изпиват бирата и се връщат в София.
Ей на това му се вика "риболов по вазовски":)))
Айде весела Коледа и щастлива Нова година - на теб и на семейството ти!
Весели празници и на теб!
25.12.2010 15:26
08.01.2011 16:53
Хубава Нова година желая, а пък на долупишещия коментаросъставител Гената пожелавам четвърто място на ФК "Левски-1914".
Коце
(участник в тихата предколедна сбирка в "Сам дойдох")