2. Моите приятели тук
3. Друга моя страница
4. Името
5. абв.форум
6. Смях
7. Научих!
8. още един в абв
9. Нещо по-забавно от "Стани богат"
10. Може би най-верният хороскоп!
11. Вижте тази снимка!
12. За хората търсещи любовтта!
13. Едно приятно място за бъбрене!
14. За феновете на Бърнс
15. Дуетът!
16. Българският Взор
17. Гадания
18. Хороскопи
19. Криминално
20. За Апатията
21. Откровено
22. 10-те блогърски заповеди
23. Зороастрийски хороскоп
24. Приятелство
25. Японското ти име
Бягаше от толкова дълго време и сигурно щеше да продължи още толкова. Това градче обаче му харесваше. Бързо намери приятели. Хората го приеха без задни мисли. Намери си работа. Всъщност това никога не му беше проблем. Беше IT – специалист все пак. Такива винаги се търсеха, защото интернет се ползваше навсякъде, дори и в някои селца го имаше, е в тези срлучаи бе цифров, но това нямаше значение. Трябваше да бяга отново. Приближи се до гората и седна до едно дърво. Погледна надолу. Виждаше се църквата. Златистият и купол отразяваше слънчевите лъчи и отблясъците им святкаха весело. Свещеникът бе голям сипатяга. Един от малкото, които носеха Бог в сърцето си и не служеше на Манон или Мамон беше? Усмихна се винаги бъркаше това име. Вечерта с него и още двама младежи отиваха в кръчмата да пият по една бира. Градчето бе всъщност като село, но доста голямо. А най-странното бе, че нямаше празна къща или апартамент. Имаше няколко блока в центъра близо до църквата. Тук се правеха страхотни сватби. Целият град се събираше да гледа и да поздрави младите за решението им. Бе присъствал на две сватби и това беше една от причините да напусне. Бе започнал да се влюбва. Не само в това място, имаше и една девойка. Винаги ставаше така. Всеки един път. Щеше да се изнесе утре. Днес щеше да събере новите си бивши приятели за последен път в църквата. Днес бе взел първата заплата. Това щеше да е поводът за тях. А за него да се сбогува с новият си живот и да намери още по-нов. О като се случи онова винаги бягаше от любовта. Тя не бе за него. Не я искаше и нямаше да се възползва от услугите и. Едно врабче кацна пред него и прекъсна потока на мислите му. Горно вирна клюн и го изгледа. Сякаш го предизвикваше. Усмихна се и подхвърли парче хляб на малкият нахалник. Беше му останало от обяда. Винаги идваше да обядва тук. Беше спокойно и му даваше възможност да чува мислите си, не се налагаше да си говори на глас. Врабчето подскочи и отново изпъна шия. Приближи се до хлебчето и го клъвна внимантелно. Глътна го и отново изгледа подозрително после се наведе и изкълва и останалото. Когато се изправи вече не гледаше надменно.
- Чик, чирик.-каза птичето и хвръкна.
- Ако можех и аз като теб да си отлетя и да забравя за всичко и всички?
Обаче, не можеше. Този път щеше да му е много трудно. Щяха да му липсват споровете с отчето на библейска тематика. Особенно, по по-деликатните въпроси. Усмихна се, като си спомни как се изправяше косата на приятеля му когато отвореше дума за с поразяването на Онан от Господ и причината за това. Според отчето самозадаволяването бе грях. Според него обаче Онан бе поразен, защото не си бе свършил работа а се бе възползвал от братовата си жена. Имаше много такива въпроси. Накрая се почерпваха по едно тъмно пиво и забравяха за всичко. Щеше да му липсва това. Във всеки следващ град или село, той оставяше частица от себе си. Тук парчето щеше да е голямо. Такъв беше. Сприятеляваше се лесно. Обаче бе решил да бяга от любовта. Този път обаче тя го бе сварила неподготвен. Бе го стиснала в хишните си прегрътки и не искаше да го пусне. Все пак решението си бе негово. Пак щеше да си тръгне. Щеше да разбие още няколко сърца. Бе свикнал с процедурата и щеше да я изпълни още веднъж. Свещеникът го усещаше иведнъж го попита:
- Какво те мъчи тук приятелю?
- А нищо , нищо особенно, просто градчето е толкова хубаво, че не мога да повярвам.
- Нали? Е причината да има толкова хора вероятно е заради завода за дрехи, където повечето хора работят, но всъщност наистина никой не иска да го напуска след като пристигне. И с теб ще стане така.
Когато чу той да изрича думи сякаш го заля студен душ. Щеше да си тръгне още в края на месеца и тогава вече го знаеше. Сега просто усещаше, че ще му е много трудно.
Момичето го срешна, когато вървеше към хълма в обедната си почивка:
- Здрасти, ти си новият нали?
- Да, приятно ми викай ми Нов за по кратко.
Тя се разсмя. Естествено по детски. Сякаш смехът бе поток, който извираше от устата и. Беше заразителен и той също се присъедини към него. Шегата бе тъпа, обаче, тя я хареса.
- Отдавна не се бях смяла така. Благодаря ти. Как се казваш всъщност?
Той замълча за момент погледна към чистите и оч, които сякаш бяха създадени да се влюбиш в тях и изтърси истинското си име:
- Илиан.
- Хубаво име. И какво правиш тук Илиане?
- Не забравяш ли нещо?-повдигна вежда той.
- О извинявай, колко съм разсеяна. Казвам се Алисия, но не съм фолкпевица.
Това накара него да избухне в смях. Смехът продължи около три минутки приблизително. Никой не го засече обаче.
- Истинска сладурана си.
- Така е и аз го казвах на петимата ми бивши мъже, ама те ме зарязаха.
- Какво?-това го стресна.
- Не се стягай, гъбаркам те. Та какво правиш тук?
- Ами просто търсех дом и ето ме тук.
- Имаш късмет, че имаше свободно място.
- Да такъв съм си аз късметлия.-каза той и въздъхна.
- Да не казах нещо?
- Няма проблем, отивам да хапна ей там а ти?
- И аз съм обедна почивка, може ли да ти правя компания?
Той кимна.
Така започна истирията с Алис, както я наричаше той. Любовта беше гадна. Защо го преследваше и в това затънтено място. Бе преключил с нея, бе се развел с нея, беше я убил. Защо идваше отново и отново?
- Какво искаш от мен по-дяволите? Приключих с теб преди година. А, защо пак дойде? Не може дори в обикновените селца да те намирам, където по принцип има само бабички. Майната ти, защо пак ме намери?
Бе приключил, с любовта, когато любовта на живота му почина, от катастрофа и тъпото копеле дето я блъсна дори не отиде в затвора. Изпрати го в инвалидна количка до живот и от тогава пътуваше. Полицията не го преследваше. Той сам си наложи отшелничество. За известно време дори живя в Гърция, но в родната му страна му харесваше повече. Сценарият се повтаряше всеки път. Отиваше някъде завързваше приятелства и накрая се появяваше някое момиче и след няколко дни той се изнасяше рано сутринта. Сега обаче бе по-различно. Бе откликнал на чувствата и. Нейната емоция и веселост, живите и очи го бяха пленили. Бе си обещал обаче, че няма да погледне друга след Невена.
- Защо ме измъчваш?
- Чик –чирик.
Пред него бе спрял малкият му приятел. Гледаше го изпитателно. Подсочи и казна на коляното му. Отърка човката си в него.
- Ти пък какво искаш?
- Чик – Чирик!
- Хубаво де, няма да ти се карам, но миличък, по-добре да не се сприятеляваме, утре заминавам.
Врабчето подскочи и кацна на рамото му и го погледна право в очите.
- Не ме гледай така, ти си хваркато може да полетиш и да отидеш където си искаш, може пак да се видим някой ден. Не мога да остана. Любовта, тази кучка, пак ме намери. А си мислех, че мога да избягам от нея. За съжаление, не успях. Но пък не пречи утре да си тръгна. Нека ме гони отново, щом така се забавлява нали? Загубих най-скъпият за мен човек преди година и не искам да го заместя а ако го направя и загубя и нея? По-добе да избягам и да оставя миналото назад.
Той посегна и погали птичето. То примижа и леко го клъвна по пръста.
- Какво има?
- Чик-чирик!
Врбъчето гледаше зад него. Обърна се Алис беше там. По очите и се стичаха сълзи. Тя не отстъпи а продължи да го гледа с широко отворени очи и стичащи се сълзи.
- Видя ли какво направи.-обърна се той към врабчето.
Птичката го клъвна по носа и излетя, оставяйки госам да се оправя.
- Не исках да го научаваш.-просто такъв съм си.
- Този път, няма да-а-а-а избягаш.-изхлъца тя.
- Може би не утре, но някой ден.
Тя го прегърна и целуна а парещите и сълзи потекоха по бузите му. Нещо дълбоко насъбрало се в него започна да се надига.
- Знам, че не мога да я заместя, но-оооо...-тя отново изхълца.
Нещо се отприщи в него и за първи път от година той заплака. Сълзите им се смесиха и намокриха яката на ризата му. С тези сълзи една година сдържана болка започна да се оттича от него като поток. Никъде не е така хубаво като у дома. А той бе намерил дома си. Най-после щеше да остане, независимо дали бе за хубаво или не.
Врабчето направи един кръг горе нададе своя зов и полетя над полето:
- Чик-Чирик, Чик-Чирик!
Две засмени лица проследиха полета му.
бъди щастлив занапред!
вече не бягам и никога няма да го направя! Благодаря ти!:)
ВЕЛИК РАЗКАЗ ЗА СКРИТАТА ДУШЕВНОСТ, ЗА ПОТРЕБНОСТТА ОТ ЛЮБОВ...И ДРУГОТО НЯМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ
ВИНАГИ СЕ ВРЪЩАМЕ ТАМ КЪДЕТО Я УСЕЩАМЕ, ТАМ КЪДЕТО СЕ ЗАРЕЖДАМЕ И СЕ ЧУВСТВАМЕ ЖИВИ И НУЖНИ...
БЛАГОДАРЯ МАСТЕР, ОТНОВО И ОТНОВО И НЯМА ДА ПРЕСТАНА ДА ТВЪРДЯ ЧЕ СИ МОЯ ЛЮБИМ РАЗКАЗВАШ - АНДЕРСЕН
С ОБИЧ ТВОЙ ФЕН ДЖУЛИЯ БЕЛ
Метал.
Докоснат звъни.
любовта пее
странни песни
песни чудесни!
Благодаря ти!
10.02.2009 13:07
Enjoy your love !
Поздравления за вълнуващия разказ!
Поздрави! Бива те да омайваш и разказваш...
Би трябвало да са минали повечко години, според мен. Нали аз съм загубила близък, че даже не най- най- любимия.
ОСвен това за един ден тя да се разплаче за него. Дай й малко време да осъзнае, че той съществува, после, че не е като другите, а след това да започне да й липсва.
Много претупана любов.
Удължи сроковете, не разказа. Това не е проблем в писането. В живота е проблем.
Ако се съгласиш, разбира се.
Чудесна история, поздрави...
Благодаря ти! Не може да се избяга от нея!