Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
10.02.2009 09:05 - Тази кучка любовта пак ме намери!
Автор: fenris Категория: Изкуство   
Прочетен: 7734 Коментари: 31 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Бягаше от толкова дълго време и сигурно щеше да продължи още толкова. Това градче обаче му харесваше. Бързо намери приятели. Хората го приеха без задни мисли. Намери си работа. Всъщност това никога не му беше проблем. Беше IT – специалист все пак. Такива винаги се търсеха, защото интернет се ползваше навсякъде, дори и в някои селца го имаше, е в тези срлучаи бе цифров, но това нямаше значение. Трябваше да бяга отново. Приближи се до гората и седна до едно дърво. Погледна надолу. Виждаше се църквата. Златистият и купол отразяваше слънчевите лъчи и отблясъците им святкаха весело. Свещеникът бе голям сипатяга. Един от малкото, които носеха Бог в сърцето си и не служеше на Манон или Мамон беше? Усмихна се винаги бъркаше това име. Вечерта с него и още двама младежи отиваха в кръчмата да пият по една бира. Градчето бе всъщност като село, но доста голямо. А най-странното бе, че нямаше празна къща или апартамент. Имаше няколко блока в центъра близо до църквата. Тук се правеха страхотни сватби. Целият град се събираше да гледа и да поздрави младите за решението им. Бе присъствал на две сватби и това беше една от причините да напусне. Бе започнал да се влюбва. Не само в това място, имаше и една девойка. Винаги ставаше така. Всеки един път. Щеше да се изнесе утре. Днес щеше да събере новите си бивши приятели за последен път в църквата. Днес бе взел първата заплата. Това щеше да е поводът за тях. А за него да се сбогува с новият си живот и да намери още по-нов. О като се случи онова винаги бягаше от любовта. Тя не бе за него. Не я искаше и нямаше да се възползва от услугите и. Едно врабче кацна пред него и прекъсна потока на мислите му. Горно вирна клюн и го изгледа. Сякаш го предизвикваше. Усмихна се и подхвърли парче хляб на малкият нахалник. Беше му останало от обяда. Винаги идваше да обядва тук. Беше спокойно и му даваше възможност да чува мислите си, не се налагаше да си говори на глас. Врабчето подскочи и отново изпъна шия. Приближи се до хлебчето и го клъвна внимантелно. Глътна го и отново изгледа подозрително после се наведе и изкълва и останалото. Когато се изправи вече не гледаше надменно.

- Чик, чирик.-каза птичето и хвръкна.

- Ако можех и аз като теб да си отлетя и да забравя за всичко и всички?

Обаче, не можеше. Този път щеше да му е много трудно. Щяха да му липсват споровете с отчето на библейска тематика. Особенно, по по-деликатните въпроси. Усмихна се, като си спомни как се изправяше косата на приятеля му когато отвореше дума за с поразяването на Онан от Господ и причината за това. Според отчето самозадаволяването бе грях. Според него обаче Онан бе поразен, защото не си бе свършил работа а се бе възползвал от братовата си жена. Имаше много такива въпроси. Накрая се почерпваха по едно тъмно пиво и забравяха за всичко.  Щеше да му липсва това. Във всеки следващ град или село, той оставяше частица от себе си. Тук парчето щеше да е голямо. Такъв беше. Сприятеляваше се лесно. Обаче бе решил да бяга от любовта. Този път обаче тя го бе сварила неподготвен. Бе го стиснала в хишните си прегрътки и не искаше да го пусне. Все пак решението си бе негово. Пак щеше да си тръгне. Щеше да разбие още няколко сърца. Бе свикнал с процедурата и щеше да я изпълни още веднъж. Свещеникът го усещаше  иведнъж го попита:

- Какво те мъчи тук приятелю?

- А нищо , нищо особенно, просто градчето е толкова хубаво, че не мога да повярвам.

- Нали? Е причината да има толкова хора вероятно е заради завода за дрехи, където повечето хора работят, но всъщност наистина никой не иска да го напуска след като пристигне. И с теб ще стане така.

Когато чу той да изрича думи сякаш го заля студен душ. Щеше да си тръгне още в края на месеца и тогава вече го знаеше. Сега просто усещаше, че ще му е много трудно.

Момичето го срешна, когато вървеше към хълма в обедната си почивка:

- Здрасти, ти си новият нали?

- Да, приятно ми викай ми Нов за по кратко.

Тя се разсмя. Естествено по детски. Сякаш смехът бе поток, който извираше от устата и. Беше заразителен и той също се присъедини към него. Шегата бе тъпа, обаче, тя я хареса.

- Отдавна не се бях смяла така. Благодаря ти. Как се казваш всъщност?

Той замълча за момент погледна към чистите и оч, които сякаш бяха създадени да се влюбиш в тях и изтърси истинското си име:

- Илиан.

- Хубаво име. И какво правиш тук Илиане?

- Не забравяш ли нещо?-повдигна вежда той.

- О извинявай, колко съм разсеяна. Казвам се Алисия, но не съм фолкпевица.

Това накара него да избухне в смях. Смехът продължи около три минутки приблизително. Никой не го засече обаче.

- Истинска сладурана си.

- Така е и аз го казвах на петимата ми бивши мъже, ама те ме зарязаха.

- Какво?-това го стресна.

- Не се стягай, гъбаркам те. Та какво правиш тук?

- Ами просто търсех дом и ето ме тук.

- Имаш късмет, че имаше свободно място.

- Да такъв съм си аз късметлия.-каза той и въздъхна.

- Да не казах нещо?

- Няма проблем, отивам да хапна ей там а ти?

- И аз съм обедна почивка, може ли да ти правя компания?

Той кимна.

Така започна истирията с Алис, както я наричаше той. Любовта беше гадна. Защо го преследваше и в това затънтено място. Бе преключил с нея, бе се развел с нея, беше я убил. Защо идваше отново и отново?

- Какво искаш от мен по-дяволите? Приключих с теб преди година. А, защо пак дойде? Не може дори в обикновените селца да те намирам, където по принцип има само бабички. Майната ти, защо пак ме намери?

Бе приключил, с любовта, когато любовта на живота му почина, от катастрофа и тъпото копеле дето я блъсна дори не отиде в затвора. Изпрати го в инвалидна количка до живот и от тогава пътуваше. Полицията не го преследваше. Той сам си наложи отшелничество. За известно време дори живя в Гърция, но в родната му страна му харесваше повече. Сценарият се повтаряше всеки път. Отиваше някъде завързваше приятелства и накрая се появяваше някое момиче и след няколко дни той  се изнасяше рано сутринта. Сега обаче бе по-различно. Бе откликнал на чувствата и. Нейната емоция и веселост, живите и очи го бяха пленили. Бе си обещал обаче, че няма да погледне друга след Невена.

- Защо ме измъчваш?

- Чик –чирик.

Пред него бе спрял малкият му приятел. Гледаше го изпитателно. Подсочи и казна на коляното му. Отърка човката си в него.

- Ти пък какво искаш?

- Чик – Чирик!

- Хубаво де, няма да ти се карам, но миличък, по-добре да не се сприятеляваме, утре заминавам.

Врабчето подскочи и кацна на рамото му и го погледна право в очите.

- Не ме гледай така, ти си хваркато може да полетиш и да отидеш където си искаш, може пак да се видим някой ден. Не мога да остана. Любовта, тази кучка, пак ме намери. А си мислех, че мога да избягам от нея. За съжаление, не успях. Но пък не пречи утре да си тръгна. Нека ме гони отново, щом така се забавлява нали? Загубих най-скъпият за мен човек преди година и не искам да го заместя а ако го направя и загубя и нея? По-добе да избягам и да оставя миналото назад.

Той посегна и погали птичето. То примижа и леко го клъвна по пръста.

- Какво има?

- Чик-чирик!

Врбъчето гледаше зад него. Обърна се Алис беше там. По очите и се стичаха сълзи. Тя не отстъпи а продължи да го гледа с широко отворени очи и стичащи се сълзи.

- Видя ли какво направи.-обърна се той към врабчето.

Птичката го клъвна по носа и излетя, оставяйки госам да се оправя.

- Не исках да го научаваш.-просто такъв съм си.

- Този път, няма да-а-а-а избягаш.-изхлъца тя.

- Може би не утре, но някой ден.

Тя го прегърна и целуна а парещите и сълзи потекоха по бузите му. Нещо дълбоко насъбрало се в него започна да се надига.

- Знам, че не мога да я заместя, но-оооо...-тя отново изхълца.

Нещо се отприщи в него и за първи път от година той заплака. Сълзите им се смесиха и намокриха яката на ризата му. С тези сълзи една година сдържана болка започна да се оттича от него като поток. Никъде не е така хубаво като у дома. А той бе намерил дома си. Най-после щеше да остане, независимо дали бе за хубаво или не.

Врабчето направи един кръг горе нададе своя зов и полетя над полето:

- Чик-Чирик, Чик-Чирик!

Две засмени лица проследиха полета му.





Тагове:   МЕ,   намери,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. basta - и мен ме разплака, не бягай от люб...
10.02.2009 09:44
и мен ме разплака, не бягай от любовта...просто без нея не може...така мисля...
бъди щастлив занапред!
цитирай
2. fenris - basta
10.02.2009 09:48
Аз съм влюбен и загубен
вече не бягам и никога няма да го направя! Благодаря ти!:)
цитирай
3. yuliya2006 - ФЕ, ЛЮБИМИЯ МИ РАЗКАЗ Е "ДА...
10.02.2009 10:45
ФЕ, ЛЮБИМИЯ МИ РАЗКАЗ Е "ДАМАТА С КУЧЕТО" ОТ ЧЕХОВ
ВЕЛИК РАЗКАЗ ЗА СКРИТАТА ДУШЕВНОСТ, ЗА ПОТРЕБНОСТТА ОТ ЛЮБОВ...И ДРУГОТО НЯМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ
ВИНАГИ СЕ ВРЪЩАМЕ ТАМ КЪДЕТО Я УСЕЩАМЕ, ТАМ КЪДЕТО СЕ ЗАРЕЖДАМЕ И СЕ ЧУВСТВАМЕ ЖИВИ И НУЖНИ...
БЛАГОДАРЯ МАСТЕР, ОТНОВО И ОТНОВО И НЯМА ДА ПРЕСТАНА ДА ТВЪРДЯ ЧЕ СИ МОЯ ЛЮБИМ РАЗКАЗВАШ - АНДЕРСЕН
С ОБИЧ ТВОЙ ФЕН ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
4. fenris - yuliya2006
10.02.2009 10:47
Благодаря ти, доставя ми удоволствие да докосвам тънката струна на хората, а нея всеки я има, във всеки звъни, само при някои трябва да се поутупа от прахта! Благодаря ти за прекрасният коментар!
цитирай
5. ligla78 - олллле,как успя да напишеш точно това!!!
10.02.2009 11:29
Как да работя сега!!!!Направо ме разцентрова!!!Единият да се разплаче,както й да е,ама и двамата,просто емоцията ме покоси!!!!Иди й не разсъждавай върху написаното!!!!
цитирай
6. fenris - ligla78
10.02.2009 11:32
Вече е обяд излизай в почивка!;) Благодаря ти за искреният коментар!:)
цитирай
7. palisandar - Струна на цитра. Метал. Докоснат ...
10.02.2009 11:34
Струна на цитра.
Метал.
Докоснат звъни.
цитирай
8. fenris - palisandar
10.02.2009 11:35
Зън, зън
любовта пее
странни песни
песни чудесни!
Благодаря ти!
цитирай
9. reffina - Докосващо!
10.02.2009 11:45
Докосващо!
цитирай
10. miaa - Здравей fenris,
10.02.2009 11:58
Прекрасно е това, което си написал..пази любовта си.Слънчев и успешен ден.
цитирай
11. fenris - reffina
10.02.2009 12:59
Благодаря ти!:)
цитирай
12. fenris - miaa
10.02.2009 13:00
Благодаря ти, така и ще направя!:)
цитирай
13. zemela - Упорита е:)) Няма отърване.
10.02.2009 13:05
Упорита е:)) Няма отърване.
цитирай
14. fenris - zemela
10.02.2009 13:07
Даааа, такава си е, колкото повече я пренебрегваш, толкова повече те търси!:)))))))))
цитирай
15. sorceress - Ех,тая любов..... :)
10.02.2009 13:07
И на заден да бяга,пак ни настига един ден.
Enjoy your love !
цитирай
16. fenris - sorceress
10.02.2009 13:08
Винаги ни причаква, когато най-малко го очакваме!:))))Благодаря ти!:)
цитирай
17. fenris - zabavnata
10.02.2009 13:37
Защото, понякога щастието може да е страшно, заради неизвестността! Благодаря ти!:)
цитирай
18. neslanchice - :)))
10.02.2009 15:01
Дори на парченца да те разпадне любовта, само тя може да те събере. Човек може да остави миналото или да живее с него, но любовта нечакана връхлита, за да осмисли бъдещето. И настоящето. Много вълнуващо творение, поздрави :)))
цитирай
19. fenris - neslanchice
10.02.2009 16:26
Да, любовта има своиствата на птицата Феникс винаги възкръсва!:)Благодаря ти!
цитирай
20. mamas - Любовта
10.02.2009 18:14
намира тези, които имат чисти сърца. Рано или късно, но ги намира...
Поздравления за вълнуващия разказ!
цитирай
21. fenris - mamas
10.02.2009 18:40
Пава си мамче, права си!:)Благодаря ти!
цитирай
22. alisa - аз пък
11.02.2009 12:11
не искам, ама бягам. Луда работа :)))
цитирай
23. fenris - alisa
11.02.2009 12:19
Ама да знаеш, че това, от което бегаш ще те стигне!:))))
цитирай
24. injnina - Пак те гепи...
11.02.2009 22:05
ама е хубаво, дори и в задушаваща прегръдка, нали?
Поздрави! Бива те да омайваш и разказваш...
цитирай
25. fenris - injnina
11.02.2009 22:25
Винаги успява! Пък и наистина е хубаво да получаваш прегръдки постоянно! Благодаря ти!:)
цитирай
26. totkaivanovaa - :)
11.02.2009 22:47
здравей Иване, поздравявам те...много хубаво и образно си го написал....виждам, че дори когато я погребваме, любовта в различните и форми пак възкръсва...и е вечна, колкото и да мислим че е заминала...и се появява когато не я очакваме...прекрасно,какво по вълнуващо от това...преосмислена, изстрадана и вечна-това е тя ...поздравявам те...чуствам го кото теб но не мога да го напиша така...твоето е божи дар...
цитирай
27. fenris - totkaivanovaa
11.02.2009 23:24
Да любовта е странно чувство, и вечно като живота! Благодаря ти, аз може би имам този дар, но ти имаш друг!Благодаря ти още веднъж!
цитирай
28. viki11 - Всичко добре, има логика. Но, пъ...
18.02.2009 12:37
Всичко добре, има логика. Но, първо, любим не се забравя една година след катастрофата, в смисъл, раничко е за оправяне на въпроса, както и да го погледнеш. Явно не си губил наистина близък човек.
Би трябвало да са минали повечко години, според мен. Нали аз съм загубила близък, че даже не най- най- любимия.
ОСвен това за един ден тя да се разплаче за него. Дай й малко време да осъзнае, че той съществува, после, че не е като другите, а след това да започне да й липсва.
Много претупана любов.
Удължи сроковете, не разказа. Това не е проблем в писането. В живота е проблем.
Ако се съгласиш, разбира се.
цитирай
29. fenris - viki11
18.02.2009 12:53
Вики, в живота ми е всичко наред а и аз за него не говоря! Колкото до сроковете, за различните хора са различни! Ти гледаш според себе си, но героят ми е мъж и различен от теб! Аз какво съм губил, тук няма да кажа, нито какво съм преживял! Но разказът ми е художествена измислица! Благодаря ти за постинга, но аз не съм моят герой, различаваме се повече отколкото си мислиш! Любовта не се вмества в рамки и стандарти, тя е извън тях!
цитирай
30. kass - fenris
20.07.2009 11:22
любовта е субстанцията на щастието според мен, наивен е човекът, който смята че може да избяга от нея, тя е вътре в него. Как можеш да избягаш от себе си?
Чудесна история, поздрави...
цитирай
31. fenris - kass
20.07.2009 16:11
Когато не я търсиш и я избягваш тя винаги те намира така си е!:)
Благодаря ти! Не може да се избяга от нея!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fenris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1834503
Постинги: 321
Коментари: 5882
Гласове: 30773
Спечели и ти от своя блог!