Постинг
11.07.2023 19:44 -
РАЗМИНАВАНЕ НА КРИТЕРИИТЕ
Разказ по действителен случай
/ Разказ по действителен случай/
Дойде ми настроението наскоро, барнах се с един тоалет, ама от най-елегантните, грим, маникюр, пътък, чанта, а бе не е за приказка. И редовната ми пътна чанта, на служба от доста години. Малко поизбеляла в едното крайче, ама здрава, та здрава.
И хайде, на гости. А, докато стигна адреса, нося поредната книга за радиопредаването.
В метрото ме наблюдаваше възрастна жена, не се сдържа и се обади:
- Госпожо, страхотно изглеждате, ама тази пътна чанта ви разваля фасона.
- Няма как, госпожо, редовно нося по някоя книга и чета, щом има свободно място.
- Тю -ю-ю, гледай ти. Е, аз мислех да не е пълна с пари.
- Мамо, - сопна й се млада жена до нея, - не говори глупости.
- Ух, пък и аз, то затова има банки.
Наоколо се засмяха.
Ама старата хич не се смути.
- Д а не сте преподавателка?
- Не.
- Мамо!
- Нищо, нека попита, - мило се усмихнах аз.- представям млади талантливи автори по радиото.
Очаквах да продължи да пита, но тутакси настъпи мълчание.
Сепна ли се като чу " радиото" или просто загуби интерес, не разбрах, но повече нищо не каза, нито кимна, та на дъщерята не се наложи да я мъмри.
12 юли 2023г., София
Росица КОПУКОВА
цитирайДойде ми настроението наскоро, барнах се с един тоалет, ама от най-елегантните, грим, маникюр, пътък, чанта, а бе не е за приказка. И редовната ми пътна чанта, на служба от доста години. Малко поизбеляла в едното крайче, ама здрава, та здрава.
И хайде, на гости. А, докато стигна адреса, нося поредната книга за радиопредаването.
В метрото ме наблюдаваше възрастна жена, не се сдържа и се обади:
- Госпожо, страхотно изглеждате, ама тази пътна чанта ви разваля фасона.
- Няма как, госпожо, редовно нося по някоя книга и чета, щом има свободно място.
- Тю -ю-ю, гледай ти. Е, аз мислех да не е пълна с пари.
- Мамо, - сопна й се млада жена до нея, - не говори глупости.
- Ух, пък и аз, то затова има банки.
Наоколо се засмяха.
Ама старата хич не се смути.
- Д а не сте преподавателка?
- Не.
- Мамо!
- Нищо, нека попита, - мило се усмихнах аз.- представям млади талантливи автори по радиото.
Очаквах да продължи да пита, но тутакси настъпи мълчание.
Сепна ли се като чу " радиото" или просто загуби интерес, не разбрах, но повече нищо не каза, нито кимна, та на дъщерята не се наложи да я мъмри.
12 юли 2023г., София
Росица КОПУКОВА
Витоша ме насърчава,
Просто дава ми кураж.
Аз обичам да я славя,
Тя за мен е верен страж.
Гледаме се неотлъчно
И сезоните броим.
Няма ли ме, ни е мъчно,
Видим се. Ощастливим.
Планина съм като нея.
Тя е като мен - душа.
Силата ми да живея,
Черпя с тази красота.
Витоша ми е картина.
Витоша ми е сърце.
Неведнъж по нея минах
И я милвах по лице:
По вълшебните дървета
И по меката трева.
От потоците във шепи
Пих кристалната вода.
И на птици подражавах,
Пях им песните докрай,
Катерички насърчавах
Да гостуват в моя рай.
Витоша ми се отплаща
Като майка и сестра.
Често стихове ми праща
И ме прави по-добра.
12 юли 2023г., Симеоново, на вилата
Росица КОПУКОВА
цитирайПросто дава ми кураж.
Аз обичам да я славя,
Тя за мен е верен страж.
Гледаме се неотлъчно
И сезоните броим.
Няма ли ме, ни е мъчно,
Видим се. Ощастливим.
Планина съм като нея.
Тя е като мен - душа.
Силата ми да живея,
Черпя с тази красота.
Витоша ми е картина.
Витоша ми е сърце.
Неведнъж по нея минах
И я милвах по лице:
По вълшебните дървета
И по меката трева.
От потоците във шепи
Пих кристалната вода.
И на птици подражавах,
Пях им песните докрай,
Катерички насърчавах
Да гостуват в моя рай.
Витоша ми се отплаща
Като майка и сестра.
Често стихове ми праща
И ме прави по-добра.
12 юли 2023г., Симеоново, на вилата
Росица КОПУКОВА
mdaaaa......
цитирайДа--а-а-а-а-а!
цитирайЗлобен бабунгер, занемяла е от злоба и завист!
цитирайИмах познат, който по времето на социализма работеше часпром и си носеше парите в чанта постоянно със себе си. Така че резонен въпрос ти е задала пътничката в метрото.
цитирайПредполагам, че са се натрупали стихове за цяла стихосбирка, сред които този ще заеме своето достойно място.
...А този твой къс разказ, по действителен случай, за сетен път доказва, че хората са много любопитни и обичат да си навират носовете в чуждите дела.
цитирай...А този твой къс разказ, по действителен случай, за сетен път доказва, че хората са много любопитни и обичат да си навират носовете в чуждите дела.
elenkokoschkov написа:
Злобен бабунгер, занемяла е от злоба и завист!
rosiela написа:
elenkokoschkov написа:
Злобен бабунгер, занемяла е от злоба и завист!
missana написа:
Предполагам, че са се натрупали стихове за цяла стихосбирка, сред които този ще заеме своето достойно място.
...А този твой къс разказ, по действителен случай, за сетен път доказва, че хората са много любопитни и обичат да си навират носовете в чуждите дела.
...А този твой къс разказ, по действителен случай, за сетен път доказва, че хората са много любопитни и обичат да си навират носовете в чуждите дела.
kvg55 написа:
Имах познат, който по времето на социализма работеше часпром и си носеше парите в чанта постоянно със себе си. Така че резонен въпрос ти е задала пътничката в метрото.
Търсене
