Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09.2012 12:20 - Септември
Автор: injir Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3816 Коментари: 14 Гласове:
33

Последна промяна: 01.10.2012 22:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   Септември. Пак бе тук. Пак изненадваше ту със студен вятър, ту с летни температури. Как да не му  се радва. Отпочина си от горещниците. За нищо не света нямаше да замени планетата с толкова много сезони. Няма да ходи на онази планета, където имало само пролет! Тя обичаше разнообразието. Искаше да има студ и пек,  да е дъждовно или снежно. Обичаше всички сезони. Защото чрез тях беше жива...
   Жива бе благодарение на клонирането. След катастрофата, намерили в базата данни, че искала да продължи дните си. Така де! Ако се случи лошото на  млади години, имаше право да продължи. Великият планетен съвет бе приел този закон и той много се  хареса на хората.Така и така вече броят им бе намалял след последния апокалипсис. Бяха уязвими на безчет болести. Бяха крехки създания. Бяха станали боязливи и тихи. Кротуваха и вършеха ежедневните задачи. А когато гибелта надвисваше над тях, имаха право да изберат. Втори живот...
   А сега се радваше на новия си живот. Бяха й отпуснали кредит. Още дни, месеци, години... Сега се радваше на всеки миг. Какво разбираха останалите? Трябва да преживееш онази раздяла с тялото си. Душата ти да се порее над  него. Да си задава въпрос какво всъщност се случи. И да съжаляваш. Да съжаляваш за толкова много задачи, които си имал да свършиш...
  Всъщност сега пак бързаше. Влезе в приятно затоплената кабина на въздушния автобус. Той спираше точно пред входната врата на дома й. Вратите безшумно се затвориха. И тя се понесе над любимия град. Ето ги познатите хълмове. На които бе играла като дете по цели дни. Помнеше изподрасканите си колене. Помнеше ласкавите думи на майка си. Усети сладкия вкус на филийката намазана с масло и посипана със захар... Нима всичо това бе отминало в предишния живот... Сега започваше на чисто. С нови приятели. С нови познати. Все пак бе клонинг. Не можеше да има нещо общо с хората. Те бяха така странни.Така мълчаливи. Не разбираше чувството им за хумор. Ами те нямаха такова! Искаше да се пошегува с някого. Да му каже, че не харесва мълчаливците, че иска да бърбори за какво ли не. Да потанцуват, да се повеселят. А после , гушнати в леглото, да си говорят мили глупости. А после да заспят, уморени от любовни ласки...
  Всъщност отиваше на среща. С един такъв мълчалив човек. Той беше прекалено сериозен. Не бе за приятел. Само за сериозен разговор. За уникален проект. Имаха общи идеи за стария град. Бяха открили останките на древно селище. Трябваше да го съхранят. Та това бе история! Историята на тяхната планета. Някога тук са живели хора. Хора, които са обичали. Мразели. Воювали помежду си.Погубвали са се. И са нямали втори шанс. Как са пропилявали живота си! Рискували са. В надбягвания с коли. Пътищата са вземали своите жертви. Изкачвали са заснежени върхове.Без да се боят от коварните ледници и лавини! Създавали си конфликти. И умирали... А после дошъл Апокалипсисът. Останали само онези, които били готови за това. Те продължили. По новому. Като ценели живота. Затова били мълчаливи. Не искали да се карат за нищо. Многото думи били излишни.По-добре животът им да минава в работа. Нямало време за глезотии...
  И ето такъв бе и нейният живот. До скоро. До онази катастрофа. Когато колата се преобърна... Сега бе друга. Усещаше прилив на енергия. Искаше да не бъде толкоз сериозна. А и не можеше. Току избухваше в смях, четейки анекдотите в електронния вестник. Искаше да сподели смехорията, но я посрещна строгото и замислено лице на учения. Учен! Та той беше толкова млад! Но беше сериозен. Не за възрастта си. Да . Спомни си . Те всички бяха такива. Сякаш всички проблеми на планетата бяха се струпали в ума им. И чакаха разрешаване. В най - скоро време...След като мина официалната част на срещата  /  разговорите бяха интересни и стигнаха до важни решения, които щяха в най-скоро време да приведат в действие/, двамата седнаха във всекидневната , където домакинът бе приготвил своите кулинарни изненади .Разбира се, той бе ползвал услугите на известна фирма за кетъринг. Всичко бе подготвено в изискан стил. На масата тихо горяха свещи и упойващият им аромат се носеше из стаята. Блюдата бяха превъзходни на вкус и тя се опитваше да познае от кой край на планетата бяха подправките, които създаваха удивителното преживяване при поемането на храната. Хапките се топяха в устата й и създаваха чувството на блаженство. Младият учен вдигна наздравица. Виното също беше превъзходно! То премина бързо във вените й, в които течеше синя кръв, и главата й леко се замая. Но беше приятно! Чу се музика. Тя скочи и подаде ръка на кавалера си. Искаше да го накара да потанцува! Защо трябва все да седят и да водят дълбокомислени разговори! Времето течеше! Отиваше си още един ден от нейния нов живот...
    Да. Вечерта мина прекрасно. Макар и да бе тромав, човекът танцува с нея. Държейки ръката й, той се взираше в очите й. Стори й се, че за миг съзря онзи поглед, който сякаш бе виждала. Някога. Много отдавна...Усети, че всичко това бе вече преживяно...
    Побърза да си ходи. Наметна връхната дреха/ беше си я купила от близка планета и такава нямаше никоя друга жена!/ и се сбогува студено с него. После си мислеше, че нещо се бе случило. Някак си по друг начин трепна сърцето й! Не беше като при тези фриволни запознанства с непознати, с които се застояваше за кратко, а после ги забравяше, защото не оставяха никакъв спомен. Спомен! Сега изтръпна! Разбира се! Не може да бъде. Този млад учен! Ненапразно я бе поканил. Навярно я познаваше в предишния й живот? Как не се сети! Затова бе така настоятелен! От всички, изучаващи история, избра тъкмо нея! Ах! Какъв негодник! А се прави на сериозен! И  на толкова мълчалив!  Не може да ги разбере тия хора! Не може ли да каже, че просто я харесва?...
   Слезе от кабинката на въздушния автобус. Не й се прибираше. Искаше да се поразходи. Наблизо на улицата беше спряла патрулка. Имаше хора . Разговаряха тихо. Бе станала катастрофа? Загинали? Следователите, в бели ръкавици, търсеха останки от човешките тела. Знаеха. Че имат задача. Да съберат ДНК-то им. Жертвите бяха подписали .Някога. Като нея. В Базата данни. Че отново искат да изживеят живота си. Особено когато се бяха разминали. Не познали. Пропуснали. Подминали. Онази истинска. И  неповторима. Единствена и голяма Любов...

    
   
               injir
            septemvri 2012



Тагове:   Септември,


Гласувай:
35



Следващ постинг
Предишен постинг

1. brym4ence87 - Втори шанс?
28.09.2012 13:09
Трябва да има ;-)
цитирай
2. mt46 - Поздрав!
28.09.2012 13:15
Хубав, интересен фантастичен разказ!...
цитирай
3. анонимен - Живот на кредит...
28.09.2012 14:32
Хубав петък! ;)
цитирай
4. mariniki - живот...
28.09.2012 16:31
такъв какъвто е...
развълнува ме..
цитирай
5. rossi9 - страхотно!
28.09.2012 17:35
дали ще се осъществи някога - кандидатирам се за доброволка:)
цитирай
6. li4kata - Хубав разказ, Мария!
28.09.2012 17:46
Но според мен нямаме втори шанс. Дори да ни клонират, дори да се преродим н-пъти, няма да си спомняме нищо и ще живеем живота на друг. На този нов живот ще се радва някой ДРУГ.
цитирай
7. stela50 - Поздрави, injir ...
28.09.2012 18:30
Прекрасен фантастичен разказ...интересен и размислящ.
Може би ... някога, след години това ще е реално възможно.
Хубава вечер !
цитирай
8. boristodorov56 - Поздрав!
28.09.2012 18:47
Още ме е яд, че не можах да дойда на промоцията на книгата ти!
цитирай
9. injir - Благодаря Ви за отзивите, Прият...
28.09.2012 20:03
Благодаря Ви за отзивите, Приятели! :)
цитирай
10. hristo27 - Чудесно се е получило! Много ми х...
29.09.2012 08:37
Чудесно се е получило! Много ми хареса.
цитирай
11. djani - Много съдържателно и свежо...
03.10.2012 10:10
И дори не звучи съвсем фантастично. Може би прераждането е по-прекия път към следващия живот? В ДНК-то има материален потенциал за клониране, но не и спомени от миналия живот. Поздрави за чудесния ти разказ!
цитирай
12. raiavid - Браво!
08.10.2012 13:58
Хубава фантастика! И спомени с трепети, че някъде с някого сме се срещали в някой друг живот.Случвало ми се е! Благодаря за прекрасното четиво!
цитирай
13. martito - Винаги го има вторият шанс. . . Въ...
23.10.2012 20:32
Винаги го има вторият шанс... Въпросът е дали ще бъде забелязан изобщо..
цитирай
14. injir - Е, това е въпросът.:)
23.10.2012 22:50
Е, това е въпросът.:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: injir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 998392
Постинги: 323
Коментари: 2080
Гласове: 18500
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031