- Спрете, спрете, госпожице!

 - Какво има?

 - Трябва да ме качите бързо и да ме закарате, защото автобусът закъснява…

 - Но моля ви, това е тротинетка, как да ви кача?!

 - В този ужасен трафик, при този закъсняваш автобус само вие може да ме спасите с вашата бърза тротинетка, като слаломирате между колите…

- Но къде да ви кача, господине?

- Ами отзад. За десет минути ще стигнем. Не е далеч. Много, много е важно. Цял живот ще ви бъда благодарен.

 - Да не ражда жена ви?

 - Още по-спешно.

- Ако ви кача, може да ни глобят.

- Госпожице, не ставайте смешна. Те пияни и дрогирани мачкат хора и им се разминава, вие за тротинетката се кахърите. Нали не сте пили?

 - Какво говорите?

 - А дрога?

- Стига сте ме обиждали!

 - Чудесно. Няма от какво да се безпокоите. Хвърлете ме за десет минути и цял живот ще се моля за вашето здраве и щастие…

 - Значи жена ви ражда и нямате пари за такси?

- Да, всички пари отидоха за избор на екип. Нали знаете как е, инфлация.

- Е, добре. Давайте.

 - Ох, благодаря ви от цялото си сърце. Така добре ли е?

- Хванете ме по здраво с ръце през кръста.

- Нещо като прегръдка се получава, но извинявайте…

 - Тръгвам. Дръжте се. - Чудесно. Така… Наляво. След светофара вдясно. Още малко, ето там, на ъгъла може да спрете.

 - Но това не е болница, а кафене.

- Точно така, а онези тримата на масата са мои приятели. Хванах се на бас за петстотин лева с тях, че тази сутрин ще дойда, прегърнал млада блондинка… Успях. Благодаря ви от сърце.

Валери КАКАЧЕВ