Обхванатата от обамомания Америка избра своя президент. Присъщо за повечето такива еуфории е, че мисленето престава да е водещ процес при вземането на решения и емоциите надделяват. Така и стана и вчера. Освен, че всички хипита, малцинства, социалисти, и социално слаби гласуваха за Обама, което си е нормално, вотът за него си дадоха и слоеве от средната класа, американците от латиноамерикански произход (традиционно гласуващи за републиканците), че дори и някои представители на едрия „републикански” бизнес и даже Уолстрийт.
Защо американците постъпиха така? Икономическата криза ли ги подгони и търсят „спасител”? Или пък им писна от военни операции в чужбина? Или просто искат за екзотика президентът да е чернокож? А може би ги изпитват носталгия по Джон Кенеди? Факт е обаче, че Обама има харизма, интелигентен и начетен е (което е и е било трудно достижимо за повечето президенти на САЩ, особено за Буш Младши)
Каквито и да са причините, факта си е факт: Барак Обама е избран за президент и от тук нататък, ще трябва доста да се постарае за да оправдае надеждите на избирателите си, като първа от тях, разбира се, е да се справи с финансовата криза, преливаща вече яко в икономическа. Не знам как ще стане това, едва ли го знае и Обама, но би трябвало да знае едно: че мерките трябва да са бързи.
Има няколко заглавни момента в неговата кампания, които предизвикват тревога.
1. Обама се кани да увеличи данъците за американците с доход над 250 000 $. Този типично социалистически почин не се осмелиха да извършат дори социалистите в България. Напротив те действаха, като десни, а сега един „десен” (щото демократите може да са леви спрямо републиканците, но са десни спрямо повечето десни партии в Европа) американски президент се готви да действа, като европейски социалист. Гледах анкета в един американски град, дето една жена обобщи това хубаво: „Обама иска правителството да взима повече от американците, които желаят да работят и да изкарват повече пари и да ги дава на тези, които не работят. Това е абсурдно! Та това е Америка!” Точно, нали?
Нещата обаче са много по-сложни и е трудно да бъде подържана златната среда между частния и обществения интерес. Това обаче ми мирише на чиста проба демагогски лозунг, чрез който да привлечеш повече избиратели. А те повечето взимат под 250 000 долара, нали. А и това увеличаване на данъците, ще накара много богати американци да насочат инвестициите си извън САЩ, вместо в родната им икономика. А така кризата не ще я преборят.
2. В срок от една година американските войски да бъдат изтеглени от Ирак.
Е от това по-глупаво, няма на къде. Глупост беше, че въобще почнаха войната, а не оставиха Садам да се изпояде с аятоласите. Сега обаче, американците са се хванали на хорото и трябва да го изиграят до край, а не Обама да се опитва да изхлузи от него САЩ, като ни лук яли ни лук мирисали. Можете ли да си представите, какво ще се получи в тази арабска държава, ако съюзниците си тръгнат. Срутване на централната и местна власт, гражданска война, нова петролна криза с космически цени на нефта, евентуална намеса на Иран в подкрепа на шиитите, нови развъдници на ислямски терористи. Много по премерена в случая беше позицията на Маккейн за едно изтегляне на войските през 2013, през което време демократичните институции в Ирак да укрепнат и се развият.
3. Премахване на ваучерната система в образованието, т.е. на възможността да се ползват ваучерите за плащане при записване в частно училище. Също неудачен момент, който ще лиши милиони деца от перспектива и бъдеще.
4. Безплатно здравеопазване. Чудя се тогава, как ще накара, онези които си плащат здравни застраховки, да продължат да го правят. А и ние т`ва сме го видели по време на социалистическата диктатура. Не им го препоръчвам, ама хич.И още нещо. Я си представете, че тия дни беше извършен някой голям атентат нейде из САЩ. Щяхме да кажем набързо Good-bye Обама, Hello Маккейн? Но това нямаше как да се случи, защото Осама иска Обама
Дано Обама направи наистина промени - ще е добре не само за Америка. А иначе - повече от ясно е че войната + липса на контрол върху големи финансови институции/CEOs (т.е. там си битуваше социалистическия принцип - кради, мажи, лъжи) и други проблеми доведоха до желание за промяна в Щатите. Апропо всички хора (е - не бяха кой знае колко много, но все пак) от Швейцария и Германия, с които говорих изразяваха ужас, ако президент стане Макейн. Сега предстои да видим дали и какво ще стори Обама. Ще бъде любопитно.
