Не беше прав едно време Румен Белчев, когато казваше „Малко се пие в тази държава”. Ама хич не беше прав. По онова време, когато изрече тези думи, в началото на „демокрацията”, направо си се пиеше порядъчно. Пък и евтина огнена вода винаги можеше да си намериш. Нямаше ги европейските акцизи, бандеролите на капачките и данъка върху течността от домашния казан. Не бяха чак толкоз и заведенията, дето ако случайно влезеш и речеш да обърнеш едно малко, ще трябва да се простиш поне с месечната заплата. Интелигенцията си беше на мястото и опустошаваше със завидни темпове спиртните напитки родно производство в няколко приятни кръчмета, дето хем можеш да обърнеш две-три на поносими цени, хем хапнеш нещо вкусно, хем да не слушаш чалга, хем вътре да не е пълно с безпросветни балкански субекти, хем да има с кого да обмениш мисли и идеи. В националния спорт участваше и продължава да участва средния българин кой на „салатка и ракийка вкъщи”, кой в кварталното или селско кръчме, дето хем можеш да си „махнеш главата” на воля с наливна водка, хем да поступаш някой съсед, хем на сутринта да си с чиста съвест, щото не помниш нищо. Абе направо екстри. Е, за унищожения спирт спомагаше и чалгата, която просто няма как да бъде смляна освен с обилно количество алкохол. Едно време един приятел викаше :”Леле, как мразим чалгата, ама след третото почва да става поносима”. Прав си беше! Ама след петото вече скачаше на масата да играе кючек. Да погледнем в как е ситуацията в днешни времена. Разбира се, че чалга културата продължава да е основен потребител на алкохол, но вече в по-блестящи клубове, дето пак можеш да правиш същите простотии, само че поляни обезателно с маркови питиета. И трябва да носиш задължително маркови дрехи, маркови обувки, марков телефон, маркови презервативи и маркова конфекция мозък. Абе с една дума място за гъзари. Е, селските и квартални кръчмета си остават основен проводник на чалгизма, но пък вече можем да кажем с чисто сърце, че това е музиката (и културата, де) на един цял народ, дето се разнася от кръчмата на мегдана в Долно Уйно до големия софийски мегдан, оня с жълтите плочки. И къде в цялата тази олигофрения са интелектуалците. Някои от тях (по-малката част), дето могат да си позволят или пък изкарват достатъчно пари, се подвизават по лъскави хай-лайф клубове, други се появяват чат-пат на някои откривания и юбилеи, където могат да хапнат и пийнат на воля, трети пък въобще са се скрили, навярно от срам от това, в което се е превърнала България. Ех, къде са онези парижки кафенета..., къде е онази атмосфера?! И какво чета аз днес. Вчера в токсикологията на Пирогов бил приет само един студент. Голема излагация, бре! Очаквах от строителния материал за бъдещия ни интелектуален елит повече. Вие да сте чували студент да не пие! Пият! Обаче явно вече пият по по-малко за да има да си платят спането. Щото ако се изтипосаш в най-луксозния хотел в Банско дето нощувката ти е над 400 лв. на тебе и гаджето и плащаш за едно питие 50 лв., как накрая ще се натряскаш, след като по презумпция си беден студент Ами нема начин. Обаче нема начин и да идеш на някоя хижа дето спането ще ти е 20 или 30 щото останалите от компанията ще те вземат за дръвник. Пък и гаджетата нема много-много да се лепят за теб, защото и те си искат своето. Оня ден, както си вървиме по „Витошка”, жена ми ме дърпа: „Ела да влезем в този магазин, да видя едни шапки”. Аз естествено, като добър съпруг, я последвах и о, Боже, вътре яка гмеж. Но беше пълно не само с обичайните за всеки магазин гарги от женски пол, търсещи да грабнат нещо лъскаво, но и с гарвани, дето се чудеха, как да се накипрят: „Брато, това тича ли ми?”, „Копеле глей кв`а шапка, а! Дай двайсе кинта, че няма да имам за входа”  Бяха на около двайсет-идеална студентска възраст. Ба, маа му, си викам, тия не са педали, а що се ровят из тия дрехи, като геюве? И тази тенденция я наблюдавам поне от няколко години! Момчетата все повече заприличват на кокони, каквито понякога, дори момичетата не са. Тук трябва да възкликна, като един древен римлянин „О времена о нрави” и ще го направя. Защото с моя ограничен светоглед явно не мога да си представя времена, в които двайсетгодишните момчета разсъждават като четиридесетгодишни жени. И предпочитат дрехите и лукса, пред това да се натряскат порядъчно.               Малко се пие вече в тая държава! Нали?

ами и абсолютно некачествено.Пример:Вместо да се напиеш да станеш и да си заминеш или да направиш един хубав скандал и здрав бой,ми се наливат докато припаднат.Това на нищо не прилича.А на купон вкъщи с алкохол душа да ти сака,едвам кило ракия ми изпиха :( и даже салатата не изядоха :-(.А хубава салата си беше.

Наздраве :):):)

Е,аз се разминах с токсикология,но за сметка на тва цял ден ми се иска просто да умра.И никой не иска да ходи до магазина да ми купи сладолед,да съм си ходела аз като ми се ядяло.Е да,ама аз и до тоалетната стигам трудно без да се влача по стените.Ха.И тва за студентите хич не е вярно!Напихме си се порядъчно,в порядъчна и сравнително евтина рок кръчма,тръгнахме си като пичове и днес цял ден се борим с махмурлука ама вече му знаем цаката - хапче за глава,сладолед и вода.Наздраве и дай Боже още да паднат цените на алкохола...ху.

да пиеш много не е хубаво нещо :) обаче в България нямаш избор, просто пиеш хаха

Я да те напопържам аз малко. С такова удоволствие те чета, а ти - какви приказки :) Надявам се не всички двадесет годишни момчета да се държат като гейове, това не мога да го знам със сигурност. Но със сигурност мога да кажа за четиридесетгодишните жени, че не всички са такива, каквито си ги представяш.
Някакво доказателство искаш? Миии, ето - тук съм и те чета. :)