Подготовката. Претъпкани магазини, истерични тълпи, непробиваеми задръствания...! Тичане, блъскане, хватки... Тъпи продавачки! Тъпи купувачки. Хипермаркети. Техномаркети. Молове. Липса на места за паркиране. Липса на колички. Липса на възпитание. Отново галопиращи стада от хора. Купуване, купуване, още купуване....Глупави коледни филмчета по телевизията. Още по глупави мелодийки –по радиото. Червен дядо Коледа през половин час. Загряване на маса –леко похапване и попийване. Късно лягане, ранно ставане (все пак са още работни дни).
Празниците. Галоп към последния отворен магазин! После –ядене и Пиене. Подаръци! Отново късно лягане! Тежко ставане! Пак ядене и Пиене! Песни! Танци! Жега! Високо кръвно! Главоболие! Пресипнало гърло! Мечта за шкембе! Гости тук! Гости там! Отново ядене и Пиене! Студ! Паднал акумулатор! Натрупан сняг. Бутане на кола! Пиене, по-малко ядене! Подържане на весел и жизнерадостен вид!
Първия работен ден след празниците, ранна сутрин: Камбани?! Не, будилник. Жажда! Бира?! Неее, вода. Шкембе? Не, кафе. Душ! Добреее! Работа! Кеф?
Е, питам! Къде видяхте нещо хубаво в цялата тая патърдия! Щом и пиенето взе да ни се опъва! А някъде да мернахте зачатък на радост от раждането на Спасителя? Аз поне не. Даже и в собственото си сърце. Видяхте ли християнското милосърдие, любовта към ближния или пък онова искрящо вдъхновение, което е накарало ония тримата да изминат толкова път, за да Му се поклонят. Само два часа разходка из предколедна София, стигат на човек да се отчая окончателно от човешкия род. А като вземем предвид, че нашият град е само бледо подобие на повечето европейски столици, то би трябвало моменталически да ни стане ясно, че човечеството яко го е закъсало.
Има, обаче хора, които ни отсрамват всички нас. Не само на Коледа. Целогодишно. Хора, които не чакат отплата за добрите си постъпки. Човеци, които просто помагат. Правят го явно подтиквани от оная вътрешна нужда, присъща на високо еволюиралите хора, която ни кара да приберем наранено птиче, да нахраним бездомно куче, да погалим коте. При тях тази нужда е в пъти по голяма. Осмисля живота им и ги кара да се чувстват по-добре.
Едни такива хора, подържат сайта http://www.save-darina.org/ . Евала пичове и пички!
А, ние останалите да забравим поне за миг себе си и въображаемите си нужди и да помогнем, с каквото можем. Със слово, с пари, с реклама... Но не самовлюбено, както го прави утепаният ни елит, нито пък заради някакъв Всевиждащ Бог, а ей така заради себе си! За да заглушим поне за малко оня крещящ вътрешен глас наречен съвест.
Пък после и питието е по-сладко. Пробвайте, може и да стане!
