Започвам една седмична рубрика, за която едва ли ще имам постоянство и дисциплина да поддържам. И за това, ако изпусна някоя и друга седмица, коленопреклонно моля да ме извините. Но пък наличието на огромен брой чукове, подвизаващи се в нашия обществен и политически живот, просто ме предизвиква да направя това. Защо чукове? Ами чували сте сигурно всекидневните: „Тоя е егати чука!” или пък „Копеле, ти си голям чук!”. Разбира се можете да си припомните и вицовете за добре познатия герой чукча от руските вицове, който винаги някак си успява да не е в крак със съвремието, като например:

Отива чукчата да си направи изследвания в болница в Москва и носи един голям трилитров буркан с урина.
- Да беше донесъл и куфар с лайна – мърмори, възмутена медицинската сестра.
Чукчата се пресяга през вратата и вмъква от коридора един голям куфар:
- Знаех си аз, че ще потрябва!

И тоя куфар може да си представите, ако искате, дето за разлика от чукчата, всекидневно някой го отваря и смрадта ни обгражда яко. Даже понякога някой се освобождава от съдържанието му директно над главите ни. Ние обаче сме си свикнали с аромата и хич не ни прави впечатление.
Та за чуковете...

След дълго и голямо чудене с титлата „чук на седмицата”  безапелационно се удостоява министър председателя Сергей Станишев с неговата 80 минутна реч в Народното събрание по време на дебатите за вот на недоверие –рекорд достоен за най-големите „оратори” на съвременната ни българска държава По този начин министър председателя направо си откри предизборната кампания, превръщайки речта си в опит за реклама на своето правителство.

Разбира се, Станишев, на пръв поглед, искаше да изнерви допълнително опозицията, която и без него си е достатъчно изнервена. Натрапващото се в случая е, че когато се чувстваш силен и уверен, не би трябвало да ползваш такива евтини трикове, за да покажеш превъзходство. Ехидната усмивка обаче, съпроводена с опит за менторско държане и поучителни нотки могат само да наведат безпристрастния наблюдател на мисълта, че и министър председателя е бая не на себе си. Нещо, което може да се види поне от една година в държанието му спрямо политическите му опоненти. Сеща се явно, че трудно ще бъде следващия министър председател на България, а?

В този ред на мисли, съвсем удачна беше забележката на председателя на СДС , че и Фидел Кастро е говорил по седем часа, но полза от това няма. Че полза няма за Куба, това е ясно, но е явно, че няма полза и за парламентарната ни демокрация, тук в България. Защото, колкото по дълго дрънкаш, толкова повече нещата се размирисват. Сещам се и за други комунистически вождове, дето дрънкаха винаги по много, но в последствие разбиха „тактиката” на народите си. Сергей можеше просто ясно и точно да си каже онова, което иска и да остави политическите му опоненти да говорят. Така щеше да покаже самообладание, увереност и чувство за превъзходство. Но не би!

Този начин на изказ се нарича в психологията „компенсаторност”. Защото министър председателят ни си има много по-големи проблеми от опозицията –критиките от Европейската комисия, от Държавния департамент на САЩ, от разни чужди неправителствени организации, от бившата му родина -Русия.... И понеже на тях не може да се опъне, се репчи на беззъбата ни парламентарна опозиция, окрилен от местна „мания за величие”.

Само, че прекалената самоувереност понякога може да ти изиграе кофти шега. Съвсем обратно на желаното от теб! Великодушието не е залък за всяка уста!

За малко да стане „чук на седмицата” бе министъра на икономиката и енергетиката, който се изхвърли, че парното в София щяла да поевтинее със задна дата. Обаче щял да се „помоли” на комисията за сметка на това да не намаляват цената след 1 април. Щото Топлофикация и без това имала загуби.

Ей, тия загуби аз ли ще ги плащам с моите данъци? Аз се отоплявам на ток, бе. Някой да ме дотира мене?

После министъра щял да се срещне с частните топлофикации за да ги „убеди” и те да „преизчислят” цените. Е как става това „убеждение”, след като те са независими стопански субекти? Абе направо министъра на икономиката се превърна в един молител за народното благо през тази седмица!

Призът обаче си остава за Станишев!