Към първата част   Коалиция за България –главен играч в тази формална коалиция е Българската Социалистическа Партия -бившата комунистическа партия на страната с над 100 годишна история. Превърнала се от най-просъветската партия в бившия източен блок в привърженик на НАТО, БСП и до ден днешен си остава една от най- проруски настроените политически формации в цяла Европа. Свързана в многобройни и често сложно преплетени връзки с олигарсите и т.нар. местни феодали , партията се опитва да се представи за типична социалдемократическа формация пред своите избиратели и в известен смисъл успява, консолидирайки около себе си по-голямата част от пенсионерите и носталгично настроените по-възрастни българи. Същевременно голяма част от ръководството и спонсорите и са откровени едри капиталисти, далеч от социалистическите идеи, подкрепящи я единствено от личен и икономически интерес. Веднага след промените през 89-та година партията успява да трансформира голяма част от партийните и държавни средства в частен капитал, чиито носители са в основата не само на политическото, но и на икономическото и господство. Голяма част от тези носители са членове на бившия репресивен орган на тоталитарното управление –Държавна сигурност (ДС). Те успяват през първите години на 90-те да положат основите на българската организирана престъпност и държавен елит. В днешни дни партията се ръководи главно от икономически интереси, които изтикват назад програмата и принципите и. В момента начело на партията е министър-председателя Сергей Станишев –бивш съветски и руски гражданин.

Съюз на патриотичните сили „Защита" –неизвестна националистическа партия, била преди време в коалиция с „Атака”, но след бурни скандали, разделила се с нея. Председателят и е бивш сътрудник на ДС. В националният и съвет е и Петър Берон –в миналото председател на СДС, след това неуспешен кандидат за президент и вицепрезидент на няколко пъти, издиган от най-различни политически формирования. През 1990 е обвинен, че е бил агент на ДС.

НДСВ – уникална либерална политическа формация начело с бившия цар до 1945 г. Симеон ІІ, образувана от него след завръщането му в България. На изборите през 2001-а, след проведена популистка кампания, печели срещу основните си противници -БСП и СДС. Тогава Симеон ІІ става първият министър председател -бивш монарх в световен мащаб. Една от първите му задачи е да предприеме действия за връщането му на многобройните царски имоти, конфискувани от комунистическия режим в края на четиридесетте. Според много юристи голяма част от тях са върнати царя незаконно, поради факта, че са били държавна, а не царска собственост. Понастоящем партията участва в управлението в състава на т.нар. тройна коалиция заедно с бившите комунисти и турската партия. След безлична политика, осем години след образуването и, подкрепата за формацията е спаднала до към 1%.

Българска социалдемокрация –по същество съставена от отцепили се по различно време от БСП политици. Начело е Александър Томов, бивш вицепремиер и зам.председател на БСП. След напускането му на БСП през 1992-а политическата му кариера е в непрекъснат упадък. Междувременно работи на ръководни постове в различни големи търговски дружества, та дори и в един от най-големите местни футболни клубове, които по презумпция са собственост на лица свързани с организираната престъпност . В момента е подсъдим за документно престъпление и длъжностно присвояване. Разследван и за недоказани доходи от близо 350 000 евро.

ПП „Българска нова демокрация" –и тази формация е съставена от отцепили се политици. Този път от НДСВ. Говори се, че разривът настъпил заради неразрешими икономически интереси. Въпреки, че те участваха до 2007 в тройната коалиция, сега активно участват в критиките срещу нея. Опитаха се да се присъединят към Синята коалиция, но от там не ги поискаха. Председател на партията е Николай Свинаров –бивш военен министър от правителството на НДСВ, който беше предложил преди време

Синята коалиция – съставена от двата основни наследника на първата българска демократична партия след краха на комунизма –Съюз на демократичните сили (СДС) и Демократи за силна България (ДСБ). След множество разцепления и вътрешно партийни скандали, сините успяват в последните години да отблъснат достатъчно избиратели, за да не тежат в политиката отдавна. През управлението на настоящия председател на ДСБ Иван Костов, през периода 1997-2001 г. започват икономическите реформи в страната, дълго отлагани от предишните доминирани от комунисти правителства довели страната до банкрут. Те обаче се извършват по начин, който застрашава властта на олигарсите и организираната престъпност. Ефектът –контролираните от тях медии започват безпрецедентна кампания против министър-председателя. Това дава своето отражение и на следващите избори през 2001 г. СДС е наказан -победен е от НДСВ. Настъпилото ново разцепление след това и публичните разправии между водещи сини политици превръща двете партии в малки политически субекти, без влияние в държавното управление. Настоящото обединение под формата на коалиция дава надежди на някои наблюдатели, че сините ще се върнат по-силни на политическата сцена, като коалиционен партньор на почти сигурния победител ГЕРБ, с когото членуват заедно в Европейската народна партия. Новоизбрания председател на СДС, младият Мартин Димитров, започна неуверено на лидерската си позиция, особено при скорошните поредни опити за разцепление на партията, но сякаш напоследък добива все повече политическа самоувереност.

ПП „Зелените" –една съставена от млади хора симпатична тематична партия, която едвам успя да събере изисквания депозит от 25000 евро за участие в изборите. За съжаление зелените идеи са твърде далече от обезверения и отчаян българин, който не би гласувал за партия, която в публикуваните си принципи поставя на първо място„защитата и опазването на природата и околната среда”, а не проблемите на обществото. Липсата на финанси за реклама е един от основните фактори, които ще попречат на младите кандидат-политици да влязат в политиката.

Коалиция „Напред" – коалицията остана излъгана, когато партия ЛИДЕР неочаквано я напусна. Така останалите партии във формацията изгубиха финансовия си донор. Макар, че участващите в коалицията националисти от ВМРО начело с Красимир Каракачанов и ръководената от бивш шоумен партия Гергьовден бяха са сред най-големите критици на престъпността, те без много угризения се съюзиха със съмнителния бос Христо Ковачки. Сега остават сами и, както и на предишни избори, нямат особени шансове. Освен тези два субекта в коалицията членува една от многобройните аграрни партии в страната и една никому неизвестна новосъздадена партия. През 1989 г. Красимир Каракачанов е работил за Държавна сигурност.   Това са субектите от българската политическа действителност. Тази балканска страна все още си остава едно екзотично място на картата на обединена Европа, разтроено по един шизофреничен начин между Ориента, Москва и Запада! Нещо, което не се е променило, кой знае колко от освобождението и от османско владичество през 1878 г.   препечатано от агенция ТКЮА (Така Каза Юрий Александров) :)  :) :)

не малкото си проблеми (хич не го идеализирам), това екзотично място е кипяло от европейски идеи, напредък и тотална смяна на чипа (както се казва в днешни дни) за един период от около 40-50 години. И не малко от нещата са почнали да улягат. Докато довтаса съветската армия с непокладим и до ден днешен паметник в центъра на София. За разлика от паметниците на българите, загинали за освобождението ни, обединението ни и т.н. (има и такива, но не могат да се мерят по място и величие със солдата).

Като си помисля за политическата ни действителност ми става тъжно. Като четох горното - също. Но реалността понякога е тъжна.

Днес 19.05.2009 Нека почетем днешният ден. На 19.05.1978 година Пред парламента на площад народно събрание беше осъществен първият в Историята на България мирен протест срещу диктатурата на комунистическите престъпници,която продължава и днес.С двадесет метров лозунг спуснат до сградата на студентският дом,и още пет места в София, с надпис "Долу комунистическата диктатура" и листовки разкриващи престъпленията на комунистическите злодеи,както и Декларация '78 от няколко точки напълно актуални и днес. Комунистическата престъпна власт изпада в истеричен делириум активирайки целият си репресивен и помощен апарат. Всеки който помни или знае нещо от онова време нека го разкаже и сподели.