Прочетен: 22021 Коментари: 47 Гласове:
Последна промяна: 27.05.2010 11:24
За втори път откакто съществува този блог си позволявам да копирам чужда статия. Това, разбира се е продиктувано от пълното ми съгласие с изводите направени в нея, както и от заграбващия език на автора, който кара човек да я прочете, както се вика „на един дъх”.
Българинът и неговата арогантност. Българинът, който си мисли, че страната му е пъпът на света. Българинът, който поради факта, че няма с какво да се гордее в съвремието, се гордее с разкрасена история и красива природа, която щеше да си е тук и без него.
Скоро отново отворих историческия атлас на Times и разглеждайки картите си дадох сметка, че България присъства едва на няколко от тях. Съвсем нормално, ще кажат някои. За други хора обаче това ще е поредния заговор на еврейски, гръцки или не знам кои си конспиратори, чиято основна задача е по всякакъв начин да омаловажат приноса ни в световната история. За трети ще е звучна плесница по патриотарската им буза, караща ги да изпаднат в поредния си националистически бяс. Разбира се, едва ли ще са прави и онези, които доволно ще хихикат обзети от нихилистично задоволство. А истината е една и е въпрос на реализъм и малко мисъл да я приемем такава, каквато е. България не е центъра на Слънчевата система, нито е майката на цивилизацията...
Но да взема да спра и да оставя автора да говори.
ЗАХАРИ КАРАБАШЛИЕВ е български писател, живеещ в Калифорния. Автор е на романа "18% сиво", който печели наградата "Роман на годината" на фондация ВИК и е сред стоте най-любими книги на българите в кампанията "Голямото четене". Втората му книга "Кратка история на самолета" печели литературната награда "Хеликон", а пиесата му "Неделя вечер" е носител на театралния приз "Аскеер 2009".
ЧЕСТО, ДОКАТО СЪМ в България, в някакъв момент се стига до "Добре де, кажи сега какво мислят американците за нас". И каквото и да съм опитвал да отговоря, е звучало винаги
някак недостатъчно. Сякаш събеседниците ми знаят единствения верен отговор и просто ме изпитват, за да се уверят, че аз пак не съм го улучил. Какъв е имиджът на България в Америка? След 13 години живот в Щатите ще опитам да нахвърля накратко няколко случки по темата.
Вчера, неделя следобед, сме на парти в познато семейство. Джефри е от Мисури, жена му Дженифър - от Канада, компанията е интернационална, около трийсетина възрастни плюс децата. В двора на къщата им сме, под сянката на секвои, децата тичат напред-назад и се пръскат с водни пистолети - за тях има какви ли не храсти и скривалища, а за възрастните - увеселителни напитки и разни мезета. Освен домакините се познаваме с малко хора, което понякога е интересно, а друг път - уморително. С напредването на следобеда разговорите потръгват, самосформират се групички по интереси, в които едни говорят за бизнес, недвижими имоти и кризата, други за сърф, а няколко от нас - за всичко останало. Заприказвам се с един французин на име Паскал, биохимик. Когато се разпитахме кой откъде е, той каза:
"О, България - сещам се за чаши". Моля?! - възкликвам аз. "Чаши - казва французинът, - имате хубави чаши." Дотогава не ми се бе случвало България да се асоциира с чаши. Паскал вдига рамене: "Ъъъ, да, ъъъ, но това е първият ми импулс за България - чаши". А сега де. Заговаряме по темата за първите импулси. Домакинята, която е театрален критик, отпива от чашата си, примижава и казва: "Хъм. Чакай да видим. България. Страна от бившия Съветски блок; не е имало война в нея, нали? Трябва да гугълна. Славяни? На Балканите е, нали? Да, трябва да гугълна. С две думи - вдига вежди Дженифър, - нямам никакво познание за нито един аспект от българската култура, а също и история". После се усмихва.
"Но не се чуди - повечето американци не знаят нищо за Канада, която граничи с повече от десет щата и е най-големият търговски партньор на тази държава, делим най-дълго просъществувалата в мир граница на света, делим един и същи език, култура, история и т.н. Извинявам се обаче, че не знам нищо за България." Аз възкликвам: "Ама за какво се извиняваш?". "Е, аз съм канадка, ние винаги се извиняваме." Смеем се. Друг член от компанията ни, журналист от еврейски произход, се включва и започва да реди импулсите си за България по точки:
1) Една от тези източноевропейски бивши сателити на Съветския съюз, която се оправи и изглежда, че не причинява никакви неприятности на никого;
2) Държава, която не само решава да предпази евреите си от нацистите, но всъщност успява да го осъществи много добре;
3) Тук един остарял, но все пак съществуващ образ: нощ или много облачен ден, ограда с бодлива тел, ръмжаща немска овчарка, опъваща каишка, държана от безлик комунистически граничар, облечен в сив шинел и с автомат, преметнат през рамо;
4) "Bulgaria" - заглавие на откачена песен на асид-рок групата It"s A Beautiful Day, базирана в Сан Франциско през шейсетте.
На връщане от партито питам дъщеря си какво знаят съучениците є за България.
"Абсолютно нищо - отвръща тя. - Но мислят, че е много яко."
Един случай: В местен бар се заприказваме с някакъв тип, който се оказа холандец, живеещ отдавна в Калифорния. През 1969 г. тръгнал с велосипед да обикаля Балканите и в някакво селце недалеч от София го завалял силен дъжд. Влязъл в някаква сграда на центъра, защото била отворена външната врата, а и се виждали хора. И какво имаше вътре? - питам го аз. "Имаше
деца със сини връзки и пееха песни пред един портрет на човек с мустаци." Сигурно е било читалище, мисля си, сигурно са пеели пред Георги Димитров. Наздраве, вдигаме чашите си. Не щеш ли, друг тип от бара, който дотогава мълчеше, каза: "Ами, аз съм бил през същата 1969 г. в България, беше в началото на лятото. Пътувахме с кола от Италия към Турция". "Е - казвам, - вие сигурно сте се разминали с холандеца някъде по пътя." Всички вдигнахме наздравица, което пък бе повод и двамата да се сетят, че любезни домакини в Българско са ги черпили с някаква силна алкохолна напитка, домашно приготвена.
Друг случай, отпреди десетина години: Бях барман в "Шератън", в който бяха отседнали няколко рок групи, едната от които бе Mercy Playground. Тяхната звезда бе изгряла точно тогава, навсякъде звучеше хитът им Sex and Candy. Вокалистът им се казваше Джон Возняк и вечерта след концерта слезе в бара и се заприказвахме. Той, разбирайки, че съм от България, каза: "Аз съм израснал с една плоча
с ваша фолк музика". "Как така?" - любопитствам аз. "Баща ми я бе донесъл отнякъде и аз постоянно я слушах. Първата си песен дори написах, като "обърнах" една от песните в албума, просто заимствах мелодията и я изсвирих обратно." По-късно аз черпя Джон едно поредно мартини, а той в замяна на това пее Sex and Candy по телефона на жена ми, която събудих. Бе 3 след полунощ. Bulgaria rocks, man!
Един познат преподавател в университет, фотограф, призна, че преди време си представял, че ако мине зад желязната завеса, светът моментално става черно-бял. Той пък си
осинови руско дете. В един дъждовен следобед преди няколко години се запознах най-случайно в Сан Диего с Роб Халфорд, фронтмена на една от любимите ми британски групи - Judas Priest. Оказа се, че той имал апартамент в Сан Диего и живеел тук през повечето време. След като му признах, че съм израснал с неговата музика, поговорихме за любимия ми техен много стар албум Sad Wings of Destiny, стана ясно, че съм от България. Той каза, че скоро преди това имал концерт в София. "Хареса ли ти?" - питам го аз. "Да - казва той, но се смее. И веднага добавя: - Бяхме на някакво късно телевизионно шоу." "Кое?" (Макар вече да подозирам какъв ще е отговорът.) "На един дълъг тип с обръсната глава." "Е, как беше?" "Ами - вдига примирително рамене и обръща длани нагоре Роб Халфорд, - накара ме да пея отново Breaking the Lаw с неговата група." Въздиша и отпуска рамене, повдига вежди, усмихва се. Ясно.
Ето и една асоциация за България, с която се срещнах в Америка: голяма част от възрастните са израснали с един детски филм-мюзикъл на име "Чити Чити Бенг Бенг" (1968). В него покрай другото се разказва и за царството Вългария (на английски се произнася досущ като България, с променена първа съгласна) и в това царство един ужасен владетел ненавижда децата и ги хвърля в затвори. В това царство
щастието е престъпление. Доста хора са ми казвали, че когато чуят "България", в съзнанието им неволно изникват образи от "Чити Чити Бенг Бенг".
Та така. Примерите са страшно много и един от друг по-интересни. Но като цяло най-честото изражение на американец, който току-що чува откъде си, е позитивно, но празно. И това изпълва с възмущение някои от сънародниците ми. Как така простите американци не били чували нищо за България!? Та ние, с нашата хилядолетна история, ехееей... Но какво, ако такъв един докачлив българин все пак преодолее за миг връхлетялата го горчивина и се сети на свой ред да попита човека пред себе си той/тя откъде е и не щеш ли - попадне на някой от Небраска, Омаха, Айова или Гуам?
Какво знаем ние за тези места? Да, и аз така мисля - нищо. Нищо.
За мен не е странна честната реакция на американец, който не знае нищо за България; странна е арогантността на българина, който е възмутен от този факт!
Като дете моите родители ме изпращаха често да прекарвам ваканциите си "на село" при баба и дядо. Спомням си как, минавайки покрай насядалите по пейките баби с избелели забрадки, се ядосвах на неизменното им "Ти на кого си момче? От"де идваш?". Какво им влизаше в работата на тези бабушкери да ме питат на кого съм момче? - ядосвах се аз тогава. Схващах думите им като въпроси, а всъщност те са били просто етикет, код на общуване на едно традиционно общество, което още тогава бе започнало да се разпада, а в наши дни агонизира. "Какво мислят американците за нас, българите?" е въпрос, който може да дойде само от недрата на тази традиционна парадигма на мислене. Кои точно американци, за кои точно българи - не е ясно. И защо е интересно да се знае какво мислят ТЕ за НАС? С какво това ще промени ежедневието ни? Тази традиционна парадигма е най-най-най-общо казано парадигма на племенното мислене; в нея светът се дели на наши и ваши, на тук и на там; в нея е важно кой откъде произлиза, големец ли е чичо му, апартаментът му в центъра ли е, на колко ката е къщата му, колко глави добитък има, баща му лежал ли е в затвора и т.н. В тази схема на мислене бе изключително важно "да не се излагаме пред чужденците", да се представим добре на Световното,
"да им разкажем игрите", да вземаме медали на Олимпиадата, да се "гордеем с историята си", да се "срамуваме" от постъпките на този или онзи политик. Всеки българин в тази парадигма е не просто индивидуалност, а удължение на родината, своеобразен амбасадор, който с всяка своя постъпка носи на племето си или чест, или свян.
А истината е, че имиджът на България зависи от това с кого говориш. Американците, с които аз общувам, имат силно позитивна представа за България. За останалите мога само да гадая. България е
мъничко петънце на картата на света, с великолепни природни забележителности и прилични хора, причинили по-малко страдания на човечеството от повечето свои европейски съграждани. Какъв е имиджът на Белгия за сравнение? Страната - домакин на Европейския съюз и НАТО, Белгия, е отговорна за едни от най-ужасяващите масови престъпления срещу човечеството, извършени по времето на крал Леополд в Конго. Геноцид в размер на милиони и милиони местни жители, избити в края на 19. и началото на 20. век - не знам как това засяга имиджа на белгийците към днешна дата. Да не говорим за имиджа на Германия, Япония, Турция, Русия...
Но американците просто не гледат на света по този начин, защото така са научени от най-ранна възраст. Да съдиш за личността по това откъде идва е сериозна форма на невежество. Американците не се интересуват откъде идваш, а закъде си тръгнал. Бивайки заклети индивидуалисти, те не наслагват твоята личност върху силуета на държавата, от която си. България, както и всяка страна на планетата, в която те не са били, е тера инкогнита.
Което е великолепно. И накрая завършвам с един спомен от първата си година в Щатите. Живеем в Кълъмбъс, Охайо, и аз съм в един магазин за втора употреба на Salvation Army. Крача полубезцелно между рафтовете с боклуци, не помня какво търся, беше май нещо свързано с фотоапарата ми. Който е ходил в магазини за втора употреба, знае как миришат те - на стари хора. Не намирам каквото търся и вече почти на изхода попадам на един сандък с овехтели списания National Geographic и кой знае защо започвам да ровя из тях като борсук. Не знам как ровят борсуците, но си представям, че ровят точно така - като че са в магазин за втора употреба. Изведнъж попадам на един брой от юли 1980 г. - на корицата му е снимка на изящно конче от тракийските съкровища. Прелистих го смаян и установих, че на практика половината списание е за България. За България тогава, за България преди, за комунизма, за османското владичество, за прабългарите, траките, за тези преди тях и за тези преди преди тях. Купих го за 29 цента и излязох. Всичко, което има да се знае за народа, към който принадлежа, може да се научи точно от този брой на National Geographic. Автори на материалите са Бойд Гибънс, а фотогограф е Джеймс Л. Стенфийлд. Снимките са феноменално добри - те улавят не просто многото лица на България, а най-характерното и общо в тях. Материалът започва в село Горна Сушица, Пиринско, с камион ГАЗ-51, минава през "Дондуков", София - сутрин, "Св. Александър Невски" нощем, през Пловдив и Долината на розите, Шипка и манастирите, Пазарджик, Стара Загора, за да свърши с плажовете на Слънчев бряг и Албена. История, география, политика и лични разкази са изплели четиво, което е извлякло
най-същественото от нас, квинтесенцията на бита ни. Никъде нищо не е украсено, нищо не е политически оцветено, всичко е такова, каквото навярно е, ако промием калта на злободневието. От страниците на това списание ме гледаше една България, която хем познавах до втръсване, хем сякаш откривах за първи път. Никаква патетика и славни псевдоисторически измишльотини. Никакво изкривяване на факти. Просто съвестно и добронамерено, майсторско и достойно търсене на облика на една достойна култура, каквато е българската.
България е такава, каквато е. Няма никакво значение "какво мислят американците за нас, българите". Далеч по-важно е какво мислим ние, българите, за нас, българите.
Статията е препечатана от списание "Мениджър"
Страници на автора.
http://www.18procentasivo.com/
Против внушенията за приемане на „гръцка...
© Меси го, вари го, печи го и накрая го ...
27.05.2010 11:59
Иначе ,добре написано....
Не мога да ти кажа само с няколко думи! Трябва ми цял постинг!
Досети се сам!
Цяло чудо е ,че автора е намерил това списание!
Обикновено за България - или лошо ,или нищо!
Така ми каза моя приятелка , която е в Германия от 40 години!
Ние трябва да вдигнем завесата , която ни покрива и да покажем
БЪЛГАРИЯ в целия й блясък! За да заеме тя достойно място сред другите държави! И ние бъдем достойни , сред голямото семейство на народите!
27.05.2010 13:06
В контекста на тази сатия как бихме могли да разгледаме тази случка? Вероятно първият официален представител на българската държава, който вижда творбата трябваше да заяви, че ние сме най-важната част на новостроящият се европейски дом... и да се усмихне. А какво стана...
Радва ме да речем, като видя нещо като "България търси таланти" и не е въпрос точно на гордост, а на щастие като виждам толкова даровити хора, които ми пълнят душата, но после си идва сянката, че този толкова богат ресурс у нас, като че ли не може да намери средата да се развие. Защото има друго, много по-силно от него.
В този ред на мисли преди време разговаряхме с мои колеги - турци по темата защо гърци и турци толкова не се долюбват. На въпроса, "а вие защо не мразите българите?", един от тях отговори "ами, нищо не искате от нас и ние няма какво да вземем от вас" ... Цинично, някак си, но много правдиво.
Иначе и аз смятам, че България е всеки един от нас.
се съдържа във въпроса:
"А какво знаеш ти за Небраска, Омаха, Айова или Гуам"?
Не знаеш ли как е открита Америка?
Значи, пътува БГ флотилията начело с Христо Колумбов (по-късно от гадни гръцко испански историци преименуван на Христофор Колумб) и стигат до устието на една от големите американски реки - Амазонка.
И Христо като я видял и възкликнал: "Амма рикаааааа"! Демек, ебаси реката.
И другите подели и те: амма рикааа, амма рикааа.
И така, от "амма рикааа", дошло и името на континента, открит от българина Христо Колумбов - Америка.
Българи са открили и Африка.
Все още не е ясно, кой е откривателят, но схемата била подобна.
Пътува БГ флотилията, стигнали до Африка, пак до някаква река, и станало много, ама много горещо.
И всички започнали да си подвикват: А ф риката, а ф риката. Демек, хайде да се топнем у реката, че е ебаси жегата.
И от " а ф риката" дошло името на континента - "Африка".
Българи са кацнали първи и на Луната, ама да не прекалявам, де.
такива работи.
:)))
27.05.2010 16:01
27.05.2010 16:07
Напълно подкрепям тази позиция!
Първо ние българите трябва да променим мнението ни за собствената ни Родина и колкото и да са некадърни управниците ни, България е прекрасна страна!
Преди да тръгнем по света да си търсим късмета, нека продължаваме да се пробваме и да се борим за него тук!
Нека първо опознаем собствената си държава и после, да ходим по света да гледаме чуждите красоти!
И да напиша нещо в тази връзка - по-лесно е да намразиш, от колкото да обикнеш!
27.05.2010 16:54
И България е на ..... пъпа й
:)
27.05.2010 17:46
27.05.2010 17:58
Съгласен съм изцяло с написаното.Комплексиран народец сме(не е само заради малката територийка,която обитаваме)и затова избиваме комплекси с:Китайската стена е построена заради нашествието на българите.Българите са построили пирамидите в Египет.В тукашните земи се е зародило човечеството и първата цивилизация(виж Людмила Филипова).Българин е измислил компа.Христофор Колумб е всъщност българин....Тези откровени глупости минават за абсолютна истина.Тъжна работа...Да оставим и факта на страна,че за нас всичките ни съседи са някак си недостойни.Турците са гаджали.Румънците са влашки цигани и мамалигари.Гърците са коварни византийци.Македонците са българи с промито самосъзнание..."
В такъв случай, какво се нервите когато македонците си крадат история и си я приписват!Вие правите СЪЩОТО, смешници такива!Така е - македонците са си българи, една капка вода сте, една капка вода в олигофренията!!!!
27.05.2010 17:59
27.05.2010 18:01
Нихилизма пречи да се извадят на показ положителните страни на нацията. Отрицателните лесно се виждат . Борбата е за истината. Към нея трябва да сме позитивни.
Иначе ми е през нещо си какво си мисли некой ред нек за Родината ни. Лошото е,че ние не искаме да си отворим скритите и затворени страници от историята
Гордостта е грях и ненужно чувство, но себеуважение трябва, това е част от инстинкта за самосъхранение и на лично ниво, и на национално. Липсата на приоритети в образованието , науката и националната доктрина са ни довели до хала в момента. Да, днес няма какво да покажем ,освен природни дадености, интелектуалния потенциал е на работа под чуждоземни юрисдикции, остава историческото наследство . От все сърце ви моля,колеги - има достъп до документите на латински и гръцки с преводи - вижте за какво става въпрос , и тогава давайте мнението си за византийските номера на съседите ни .
Сборниците ЛИБИ, ГИБИ - издания на БАН, има и форуми с изтъкнати изследователи на миналото ни - нещата не са еднозначни, а аз не съм единодушен(както казва Тони Филипов,д-р) .
Поздрави!
27.05.2010 18:25
27.05.2010 18:42
Правото си е тяхно! Спор няма и не може да има. Само исках да вметна,че до Симеон май не сме имали независима държава, а сме били федерати. Още по-срамно? Не, нищо срамно няма в истината...
27.05.2010 18:49
27.05.2010 19:28
И на мен нещо хич не ми е горделиво с БГ напоследък.
Най ме впечатли това:"Най-честото изражение на американец, който току-що чува откъде си, е позитивно, но ПРАЗНО". Ами, ние сме си едно голямо нищо, затова така.И няма какво да им се сърдим на хората, че са го казали...
27.05.2010 21:58
На мен лично ми омръзна от разни графомани, които изразяват мнението си въз основа единствено на някакво пътешествие или пребиваване някъде. Айде, аман от програма Атлас. Не мога да разбера защо всеки поживял малко в САЩ, решава, че трябва да стане писател.
По въпроса с националното ни чувство ще ви кажа, че то е въпрос на възпитание, а не на минивикторина по география, която провеждате с всеки срещнат циганин по света. Повече от 50 % от американците дори не знаят къде и коя е столицата на САЩ. Повече от 20 % са неграмотни. Но повечето са приучени да не ви се зъбят при първата среща. Затова и неопитният човек възприема тяхното "празно" отношение към България с "позитивно".
Ако не можете да намерите поводи да се чувствате горди, че сте българи в самата България, със сигурност няма да ги намерите по-лесно в останалия свят.
Апропо - част от днешната ни територия е носила името "Европа" ,когато е била в границата на Римската империя - от Босфора към Одрин. Европа се е родила по тези земи, Щатите ги роди Европа. Кой къде е сега - това са резултатите от световната конюнктура, а тя се мени. Едни империи се рушат, други се възраждат! Е, ние имахме късметя да се пръкнем сега - но не трябва нито да си вменяваме срам за чужди грехове, нито гордост за чужди постижения!
Номер 37, от Айова - имаш кило хубава ракия от мен! Чуден изказ, че и смислен, и мотивиран. Всеки носи родината в сърцето си . И големината й за всеки един от нас зависи от това, колко голямо е сърцето му!
Беше прав! Ние тук си живеем с идеята, че сме по-по-най и че целия свят се върти около нас, обаче се оказва, че милиони и милярди хора по света си живеят прекрасно и без да знаят коя е столицата на България. И в това няма нищо чудно. По странно е когато попаднеш на някой, който знае нещо. Най-често свързват страната ни със Стоичков. Е и това е нещо, нали? :-))
Те просто са наясно, че толкова им е знанието. Американците не знаят факти и за собствената си история, не знаят сигурно и причината за Гражданската война. Не знаят много факти и за други държави по света. Нямат и 1/100 от историята на България.
На мен ми е болно, че много българи одобряват тази статия и че се съгласяват с нея. Че могат много лесно да принизят собствената си Родина.
И как може да се дава точно Америка за липса на арогантност?! Та те самите избиват комплексите си, като избиват голяма част от света... Да не говорим за надпреварата по Олимпиади и през Студената войно! Задължително се надъхват, че трябва да са най-добрите на игрите, задължително трябва да изпреварят Русия, задължително трябва да имат по-добри оръжия от Русия - нещо, което продължава и до днес!
И каква е тази логика, че една държава трябва да се обича според територията й и според богатството й? И друг път съм го казвала: Тежко на държавата, чиято народна любов се крепи на парите!
Очевидно е, че този пост принадлежи на човек, който изпитва неприязън към България и българите. Очевидно е, че има и българи, които го подкрепят. Добре, събирайте се в този пост да мразите и плюете България - щом така се чувствате по-достойни хора...
Но на всички вас ще кажа едно нещо за България, което искам да запомните:
ПО БЕЗПЛОДНО ДЪРВО КАМЪНИ НЕ ХВЪРЛЯТ!
Не разбрах каква е асоциацията с България, но е впечатляващ факта.
Нека започнем наново.
Прочетете и научете кои сме, какви сме и какво сме правили. Научете историята, уважавайте себе си и бъдете щастливи от това кои сме! Чак тогава можете да попитате някой дали е чувал за нас. Защото тогава можете да му разкажете с много огнено чувство за всички велики дела, а не само за киселото мляко, розовото масло и Христо Стоичков...
01.06.2010 11:55