„Едно бяло фрапе, БЕЗ лед и БЕЗ захар”. Това е традиционната поръчка на жена ми след вечеря в някой ресторант или просто, когато седнем в някое кафене. Пристрастена е към него и това си е! Във фрапето де. В повечето случай донесеното питие обаче е СЪС лед и СЪС захар, а носещата го повлекана е заразена от тежката форма на синдрома „Намръщен келнер”. Е, хайде сега, просто случайна грешка, ще кажете вие. Нееееееeeeeeee, ще отвърна аз, хич не е случайна, защото това недоразумение ни се случва при девет случая от десет. Даже вече започнахме да ги броим, само за да потвърдим предполагаемата черна статистика. При всеки десети случай пък, когато донесат питието, както сме го поръчали, ние изпадаме в буйна радост и сме склонни да провъзгласим келнерката за гений и да и оставим як бакшиш. Същата закономерност действа и при магданоза в салатата, който винаги е поръсен щедро из цялата чиния, въпреки че преди това неколкократно и коленопреклонно сме молили сервитьорката да не го прави.   Повод да се сетя за тия сухи факти бе, че от три месеца Петя се опитва безрезултатно да си спре услугата Водафон-лайф в М-тел. То бяха разговори с оператори, то беше висене по опашки, то бяха преговори с любезни и нелюбезни служители. И всички те я уверяваха, че са прекратили екстрата и следващия месец таксата за нея няма да бъде включена в сметката. И така три поредни месеца, в които нежеланата услуга си оставаше неизбежно да се мъдри закачливо на фактурата. По едно време Петя започна да си записва имената на обещавачите, с които разговаря, за да може после да знае, кой аджеба я е излъгал и от кого да се оплаче, че не си е свършил работата. И накрая го направи, изреждайки дълъг списък от имена, дати и часове! Явно на тия от мобилния оператор това им направи впечатление, защото няколко дни след това се обадиха и със хиляди извинения съобщиха, че прибраните от тях пари, ще и бъдат върнати! Грешката била в тях! Еврика! След три месеца! А иначе би трябвало да е просто нали? Вдигаш телефона, съобщаваш, че се отказваш от дадена услуга и край, забравяш за това! Като бяло фрапе без лед и без захар!   -Какво става в тоя народ, бе?! Защо никой не си върши работата в тая държава! –се възмущаваше Петя. -Е, чак пък никой! –опънах и се оптимистично аз. –Аз например... -Абе, я си спомни, колко пъти сме се сблъсквали с такива неща и тогава ми ги говори тия! Сещаш ли се...   И започна да ми припомня, а аз започнах да се сещам!   Преди няколко години намерихме по обява „майстори”, за да сменят изпотрошените керемиди на покрива на склада с профилни ламарини. Свършиха за един ден хората и даже ми направиха добро впечатление –едни такива културни, не псуват, не пият, не чакат обяд да им принесеш. Впечатлението ми остана такова до първия дъжд, когато в помещението се образува една голяма локва! Последваха многобройни обаждания от наша страна до „майсторите”, с горещи кандърми да дойдат и да си поправят грешката, на които те никак не поддаваха. И така до втория дъжд след една седмица, когато локвата се превърна в микроязовир! Накрая окончателно ми писна да чакам и да рискувам последващи поражения и се качих на покрива. От едната му страна тия титани на мисълта бяха наредили ламарините точно по обратния на нормалното начин и съвсем естествено беше водата да не следва техния замисъл, а природния. Пренаредих ги, завинтих ги, посложих уплътнения на винтовете, там където тия хубавци бяха пропуснали и от тогава насам долу е сухо, като в Сахара!.   До следващия случай. Ще слагаме дограма за кухнята. На чертежа в офиса на фирмата всичко е точно, но когато я докарват за монтажа, ние двамата започваме да гледаме с ококорени очи –вместо да я изработят изчистена по форма, те сложили една пръчка по средата, на която и викат делител. Разбира се, че върнахме сгрешеното творение и се наложи да ни правят ново (макар, че имам глождещото подозрение, че само преправиха старото). След няколко месеца пък, от прозореца започна нахлува студен януарски въздух и последваха няколкомесечни наши покани към хората от тая невероятна фирма да дойдат и да си изпълнят гаранционните задължения. Накрая, след едно препоръчано писмо от моя страна, в което любезно ги уведомявах, че съм тръгнал към една комисия, където те не биха искали да се споменава тяхното име, довтасаха и криво-ляво си поправиха магариите. Междувременно пролетта беше дошла и спокойно можех да изчакам още половин година! Щото, когато на вън напича слънце, зеещия процеп на дограмата си се води направо вентилационна екстра.   Микровълновата. Проучване, път, задръстване, избиране, купуване, пренасяне, пак път и пак задръстване, разопаковане и ... О, чудо!!! (Ама едно такова, неприятно чудо). Продали са ни модел в друг цвят на копчетата, дето хич не се връзват с кухнята на Петя. Връщаме се обратно и си искаме нашия си модел. Бил свършил, ни съобщават, но този бил същия, на същата цена и само цветът се различавал, пък и бил по-хубав и по-надежден... Леле, тия за олигофрени ли ни имат или наистина така си изглеждаме?! Ние обаче се запъваме, като магарета на мост –не, или си ни дайте наш`та печка или парите. Накрая след дълго мотаене ни изкопават от някъде онова, за което бяхме дошли. Разопаковаме я на място, пробваме я и чак тогава поемаме спокойни към дома. Загубено време –половин работен ден!   Спирам! Не мога да се стърпя обаче да, не спомена още за сбъркания цвят на монитора (ех тия цветове), за неизцикленото дюшеме, за дворната врата, която падна на петия месец, за бойлера, който засвятка игриво щом навърши годинка, за незнайно как сменения ни от Елекроснабдяване електромер, за който не знаеха дори от... Електроснабдяване, за кабелната ТВ, която всеки месец хронично си сменя програмите по някаква сложна за разгадаване от средния телеманиак схема...   Сигурно всеки е имал подобни потребителски неволи и всеки си е късал нервите, губил времето и харчил парите си, за да поправи щетите. Ще кажете, случва се от време на време! Но я се обърнете назад и пребройте нещата с които, като клиент не сте имали проблеми! Те са по-скоро изключение, нали? Вие сте свикнали някак си вече с тях и ги приемате за неизбежна даденост. Мен ако ме питате, всъщност това си е чист терор.   Отговорът на въпроса, защо ни сполетява това не е лесен, както не е лесен и животът на редовия клиент по тези географски ширини и дължини! Може би той се крие някъде из дебрите на балканското ни съзнание, където думичките  „точност” и „коректност” са имагинерни и отвлечени философски понятия! А може би виновни сме си и самите ние, защото обикновено сме готови да направим поредния компромис и да махнем примирено с ръка, щом се сблъскаме с подобни дивотии! На другия ден обаче, ще отидем на работа и с чиста съвест ще започнем да вършим същите тия дивотии! А! Или вие сте от другите?

Без захар и със лед!

Аз имах такива екстри с Глобул.... пуснах си молба да ми спрат едната карта, следователно те ми казват няма проблем, молбичка, обадете се на еди кой се номер, дайте кодчето и ще ви го спрем и се оказва,че 3 месеца плащам 3 такси, а не 2.... След което пуснах жалба към магазина представител и съответния служител, на които още нямам отговор... Но пък глобул ми смъкнаха 400 лева "неустойки по договора", защото някак си магически на 20 и не знам си кой април ми свършват допълнителния пакет безплатни минути /което трябва да знам единствено от датата, на която съм подписала договора, което разбира се не помня/, иначе като пращам смс ми показва,че имам еди колко си пакет минути и еди колко си ДОПЪЛНИТЕЛЕН пакет минути и аз спокойно си говоря... Следващия месец дори пак имах СМС, че имам още допълнителен пакет минути, който всъщност е изтекъл.. И ако не бях видяла фактурата, че имам 80 лева изговорени и то към приятели.... и обща сметка 118 лева, която казах,че нямад а платя, щото се ядосах.. Та после стана 400 :) Незнайно как.... Дори остатъка от таксите до изтичане на договора не бяха толкова....
А като се замисля, бойлера ми го продадоха без маркучите, двд-то без кабели, който трябва да си купиш отделно..... и какво ли не още?!........ За поръчките по заведения не ми се говори :)

Поръчката ти би трябвало да гласи: "Едно бяло фрапе без лед и без захар и една купичка с лед".
Щото иначе в повечето случаи ще пиеш пльокня. Е зависи от заведението де :)

Не знам как само на теб ти се случват подобни неща. Може би защото не проверяваш по 100 пъти всичко. Един майстор докато не ти го препоръчат 2-3 човека, е почти сигурно че няма да ти свърши работа. По същия начин, ако познаваш кафеджията, вместо със захар и лед, сервитьорът ще ти донесе фрапето с усмивка. И така за всяко едно нещо горе. Мтел също ги поставям на място като се опитват да увъртат нещо.

поздрави:

Мисля, че бяха предприети някакви съдебни стъпки с-у Глобул по повод едномесечните предизвестия. Иначе и М-тел са същите тиквеници! В началото, когато бяха монополисти, го разбирах, защо си правят гаргара с потребителите, но сега при тази тройна конкуренция... :)

О, възоснова на натрупания опит, вече знам как да действам! Каквото било, било ;)

братовчедка ми плати 500 лева сметка при изключен телефон, защото беше 3 седмици в САЩ, и само за един ден си включи телефона да си получи смс-ите за рожденния ден и го изключи. Без да им отговаря. А в сметката и пише,че е влизала в интернет постоянно. Е как става?!?! Изключен телефон сам си влиза в интернет /а дори да влиза, тя много ясно ще ползва уайърлес, а не през джи пи ес/ ?! Ама тъй като картата е на фирма и знаят,че не могат да си позволят да спрат телефоните на фимрата и ще го платят и си правят каквото си искат и земи тия 500 лева сметка!!!

Аз не пия фрапе, ма знаеш ли колко зор видях докато науча барманите/само двама/ да правят късо кафе!
И това е нищо - от сряда чакам Интернет, от петък се води - че имам, а ще ми я инсталират/надявам се/ довечера!Естествено - услугата за месеца е предплатена!
Дано не вземе някой друг след мене да разправя за нашенското обслужване, че говорилнята ти днес ще стане като онази песен: Сипни ми винце, да теглим, чие е бално - по-бално, девойко!:))
От мене - да изтегля песента с гайдите!
Виното - от следващия, щот се сетих първа!
Приятна вечер!
И - без захар и без лед, или каквото ви харесва!

Хич не се и учудвам!

При мен вероятността да сбъркат или да ми поднесат бльоджа е минимализирана, защото бирата я поръчвам винаги да е от бутилка :) Вече за водката не знам...

и защо все по нашите родни ширини се случва тая работа :))

случва се,защото тук не са ги научили, че в белите страни като сбъркат, после клинета не плаща, това ми е извинението от заведението... :) А да видим, ако и тук стане така, дали ще бъркат толкова? :)

историите, които мога да разкажа за лошо обслужване ще натоварят сървъра, че са терабайтове, абсолютно))))
от малоумни келнери, които на поръчка "мерло" носят отворена бутилка шардоне и се чудят защо вдигам скандал до небесата и я връщам, през барман, който се сърди,че искам лед за ракията (ами държи я топла, идиотът, а е лято), през всички весели монополисти като бтк, електрото, мтел и прочее паплач. засега съм му намерил цаката - оплаквам се - писмено - до комисия за защита на потребиля, до горна инстанция, до началници, директори или до централа в чужбина, ако има такава. към момента водя в битката, защото има поне 4-5 институции, които съм стресирал))))
оправия няма с общината, ама и там се боря, да го видим)))))
на терора с терор - това е призива!)))))

така отказах ТЕхномаркет - не ползвам!

Ако знаеш колко интернет доставчици съм сменил. Случвало се е през месец. Докато попадна на някой, който става.

@11, 12 На всякакви ширини се случват тези неща, но особено на места, където преди това е имало комунизъм. България е сравнително неразвита, но със сигурност бяла страна.

Забелязал съм, че потребителските неволи стават много по-малко и по-редки, ако тежиш 90 кила и гледаш лошо.

При мен започва да се оформя пък нещо обратно на манията за пазаруване. Изпитвам ужас, че трябва да си купя, нещо най-насъщно. Говоря за цигари, за някои сладкиш или нещо сериозно за хапване. Все на мен ли ми се случва, но точно когато ми се наложи, най-дебелата и най-приказливата баба от района ще е пред мен, а най-копнеещата за общуване продавачка ще е зад щанда.

Мъжът ми не може да пие студени питиета и затова винаги поръчваме топла бира :) В бутилка разбира се. Знам как звучи, и можеш да си представиш какъв шаш предизвикваме.
А това, че не обичаме (ние българите) да работим си е факт.

С фрапето имам същия проблем! Дори напоследък след като повторя няколко пъти искането си след това се обзалагам с околните, че и този път ще е със захар! И ако имаш наглостта да помолиш да ти го сменят и да ти донесат това, което си поискал са готови да се заяждат мноооого дълго!

да не кажа -махленско.
Ако искаш да си поръчаш еспресо-късо и двойно,непременно първия път трябва да станеш от масата и да отидеш до кафемашината ,та да окажеш визуален контрол.....
И ако се окаже ,че за кафеджиите тази поръчка означава просто едно дъъълго и, естествено, слааабо...няма смисъл да ги учиш как се прави.Просто,никога повече не сядаш в това кафене!
Но има и такива , които ценят клиента и знаят как се прави двойно , късо.Хвала,дето се вика!

Ами поогледай се, после иди на някоя екскурзия до Македония (но само сухоземна!), Сърбия, Украйна или Беларус! После отскочи до Виена и сравни нещата и пак ще си говорим :)

Всъщност някой ходил ли е на екскурзия в Беларус?

Това с ракията ми се е случвало на няколко места! Втори път там не съм стъпил! Мамка им и гадове :) Какво ли държат тогава в хладилника на бара?

Не ми говори за продавачите в Техномаркет! Целият ден им е отдаден на разговори! Ама не с клиенти, а помежду си! И когато след дълго и изнервящо чакане попитам някой от тях: Няма ли кой да ме обслужи, тиквеникът насреща ми чупи стойки, сякаш си вика: Тоя пък навляк, откъде се взе да ми развали хубавия лаф!
За толкова години съм попаднал само на едно свестно момче там!

Верния поглед съм си го наследил по рождение, а от доста време работя и по въпроса за килограмите :) Докарал съм ги едва до 81 и едва сега разбирам, защо се ебават така злостно с мен :)

Като се замисля май трябва да попорасна малко и на височина :)

Това си е чист заговор :)

Не се коси! На мен пък са ми сервирали изстудено червено вино :) Лаици...

Тук Петя ще ти влезе изцяло в положението :)

Да ама по пътя на елиминацията, то свестни заведения няма да останат! Пък аз обичам разнообразието :)

dorichela , бойлерите не се продават с "маркучи"

и се върнах снощи :)) но това е тема за отделен пост. :)

ми как се наричат ония съединения, дето приличат на маркучи и излизат от бойлера и се гмурват някъде в стената :):):) Жена съм, ще ми простиш за въпроса :):):)

И накрая ще останат само най-добрите!
Като цяло за цялата мизерия в обслужването до голяма степен е виновен и икономическия бум.
Наша работа е да си разказваме един на друг - с имената на заведенията, фирмите и майсторите!
.. а децата ти, вече ще имат и твоя/моя опит и няма да им се случват подобни неща!

:):):):)

С това за икономическия бум съм съгласен! Но си мисля, че и ние сме си виновни, особено, когато отминаваме с мълчание подобни "дреболии".

най-забавното за мен бе, че и на други геогр. ширини съм имал сходни проблеми с майстори и доставки. Ала е в други измерения (не с такава честота). Оказа се, че майстори-калпазани са обединени от всички страни! Скъпчии и мърльовци.

Поради което, аз най-често се придържам към "препоръчано от познати". И от своя страна препоръчвам моите дограмаджии и други добри майстори (едва сега, след 10-12 опита намерих и добри майстори за покрива - това се оказа по-по-най-трудно). Тъжно ми е, че моят бояджия вече не работи и другият - дето ми правеше вода/ток... но само с майстори на познати се върши работа. Иначе ... кофти.

но само да споделя, че преди 1989-та беше ... леле, колко по-зле ... като цяло за тези 20 г. нещата поне в областтана обслужването и избор станаха на порядъци по-добре. Но пък мислене за 20 години изцяло се не променя - нали?

Значи знам към кого да се обърна щом ми дотрябва някой майстор :) Само че имената ще ми ги пращаш на лично съобщение, щото ако ги оповестиш на всеослушание, няма да мога да се доредя до тях :)

Проблемът с Техномаркет е, научих с немалка изненада наскоро, че т.н. продавач-консултанти НЕ СА на процент, а на твърда заплата (която е абсурдно ниска - в Плевен е 320 лв.).

Т.е. докато в магазините за джиесеми примерно продавачът мило и драго дава, за да ти пробута нещо, щото ще вземе бонус за това, в Техномаркет колкото и да се натягаш нищо няма да последва от това... тъй че що да се мориш?

Наричат се меки връзки. Доколкото знам, не се продават с бойлерите, а отделно.

поздрави:

Да. Икономическата логика отдавна е наложила схемата за подобни длъжности: заплата (мижава) + процент!

Направо съм изненадан! Но пък всичко си идва на мястото, когато се сблъскаш с обслужването там. За тия пари читави хора няма да намериш!

има един много бърз, лесен и необорим начин да се покаже точно колко е точен, коректен и изобщо годен да работи нещо по-различно от общ работник/ хигиенист средностатистическия българин.
Ти си от София, та сигурно и сам си забелязал.
Първо погледни движението в понеделник сутрин - ад, коли, задръствания.
Вторник пак ад. Сряда като че ли е по-добре.
Четвъртък сутрин е определено по-добре.
Петък трафика е бонбон.
Защо ? Защото е ден на майстора и от 50 до 70% от работната ръка е измислила как да се кашира.

Като ми се наложи да намирам майстор (за нещо, за което си нямам свой) или фирма (за нещо) - винаги питам по няколко приятеля и пускам въпрос в един форум, където познавам повечето хора.

От друга страна един близък цитираше баща си: "На приятел - никога не препоръчвай майстор, не го уреждай с годеница, не му давай стая под наем". Аз обаче приемам препоръки за майстори и давам такива. Разбира се, че ще е на ЛС - освен за споменатата от теб опция и за мен ще е добре, ако случайно препоръката ми се издъни :)))

Събитията на живота имат начало и край. Дърветата имат клони, държавите- закони. В реда на нещата е едно да ни кефи, от друго, да сме недоволни, от трето учудени... затова светът е хубав
Вашият блог- интересен

grehovete na decata se prehvurlyat na bashtite im. Tova, che sega sme takiva, ne oznchava, che vinagi sme bili ili che vinagi shte budem takiva. Dostatuchno e da se razvali obrazovanieto i vuzpitanieto na dve pokolenia, za da se smeni IZCYALO mantaliteta na edin narod, taka che da ne mojesh da go poznaesh.
Nyamam kirElEca na rabota

В живота винаги има неща , които не са според нашите очаквания.Да се примиряваме с това , не е най добрата позиция.В такива случаи , аз просто казвам че съм недоволна и търся начин да намеря решение на проблема.Апропо , фрапето също ми е любима напитка в кафенетата.Обикновено го пия бяло а ми го носят , черно.Що се отнася до темата за намръщените сервитьорки- бих говорила много , защото тя се отнася за всички , които обслужват хора.Предстои ми да водя скоро едно обучение за култура на обслужване на администрацията от една държавна институция.Ще има шоу !Поздрав!