Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
05.03.2014 21:15 - Гестаповки в Народния театър
Автор: mamkamu Категория: Забавление   
Прочетен: 9710 Коментари: 15 Гласове:
19


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
imageНа Гардероба една намръщена лелка надига изненадващо гневен глас над струпалите се пред нея хора :
- Ма минавайте натам, какво стоите тук! Има свободни колежки в другия край. Не виждате ли?! Как може така?!
Някои изчезват нататък, като опарени от коприва. Ние стреснато я поглеждаме и чинно изчакваме реда си. Когато й подавам якето, тя троснато ми заявява.
- Не виждам лентичка за закачане! Ето, виждате ли, няма! Не може да се закачи!
- Ми метнете го направо върху закачалката, няма проблем –отговарям й любезно аз.
- Не може да се закачат така, падат без лентички за закачане! –продължава назидателно тя, впила в мен вкаменяващ поглед, карайки ме безкрайно да съжалявам, че когато съм купувал якето, не съм погледнал, дали то има такъв важен аксесоар, като лентичка за закачане. Така де, как въобще мога да имам наглостта да й подавам яке БЕЗ лентичка за закачане?! И то в този толкова важен за българската култура Гардероб.
В това време Петя поставя своето яке на плота и онази, с питбулска злост се мята върху него, забравила за моето. Оглежда го внимателно, след което я стрелка с погледа си на горгоната Медуза и запитва със скърцащ глас:
- И това ли няма лентичка за закачане?!!!
Ние за миг се вкаменяване- след което Петя с успокояващ глас й отвръща:
- Има, има…
Слава Богу, отдъхвам си аз. Поне едното яке покрива изискванията.
- Как ще има, като няма –граква горгоната и продължава да рови, като същевременно продължава разпита. – Къде е? Не я виждам! Къде? Къде?
- Маааалко по-надолу. Точно...
Накрая лентичката за закачане е намерена и лелката бавно и тъжно поема към закачалките отзад. В миг обаче рязко се обръща, взима и моето яке от плота и покровителствено ми заявява:
- Добре че вашето има качулка. Ще го закача на нея. Иначе не знам, какво щяхме да ви правим...
Виж ти, добре че е тази добра женица, тази светица, това олицетворение на любовта и компромиса, че да мога да вляза вътре. По другите гардероби из София явно не са си вършели добре работата, като са ми приемали от раз същото яке БЕЗ лентичка за закачане. Непрофесионалисти някакви ще да са били…

С благодарност поемам номерчето от ръцете на тази Майка Тереза и се отправяме към вратите. Там ми се налага да изчакам Петя за няколко минути. Докато небрежно си стоя, покрай мен минава една разпоредителка с папка в ръка и тъкмо да ме отмине, се заковава изведнъж на място и рязко се извръща към мен, гледайки ме с един такъв строг поглед. Аз, и рязкото обръщане, и погледът вече съм ги виждал преди броени минути и вътрешната ми аларма надава вой. Въпреки, че съм вцепенен, се опитвам да си придам небрежен вид, разсейвайки се със орнаментите по тавана.
- Не можете да влезете с тази раница вътре. Трябва да я оставите на гардероб.
Поглеждам я небрежно с невинен, питащ поглед.
- На вас говоря –продължава тя. - Внасянето на раници е забранено. Трябва да я оставите на Гардероба.
ГАРДЕРОБА!? О, не! Само не отново Гардероба! Пред опасността да се върна обратно там, ме полазват тръпки и решавам този път да дам отпор.
- Това не е раница – заявявам й категорично аз. – Нещо сте се объркала.
- Много добре виждам, че това е раница! Вие на сляпа ли ме правите?!
Усещам надигащи се метални нотки в гласа й и знам, че това хич не е на добро. Една жена почне ли да ти говори така, значи е време да вдигаш белия флаг. Но вече се бях хванал на хорото и знаех, че в името на свободата ще трябва да го доиграя. Затова продължих:
- Това е модел дамска чанта, не виждате ли? Дамска чанта във формата на раница. Последен модел. На големина е колкото средна дамска чанта. Дамски чанти нали може да се вкарват вътре?
- Дамски чанти може, но за раниците има заповед на директора. Оставят се задължително на гардероба. Аз добре виждам, че това е раница.
- Но вътре са ми парите, документите, компютъра и куп важни неща. Не мога да ги оставя на гардероба. А и това си е направо дискриминация по полов признак. Жените могат да си вкарват личния багаж, а мъжете не!
- Това не ме интересува! Има заповед на директора и точка. Не може да нарушавате правилника за вътрешния ред! Не може всеки да си внася, каквото иска.
Тъкмо очаквах вече да започне да крещи „Хайл Хитлер” с вдигната ръка, когато Петя дойде и ние спокойно минахме покрай нея, влизайки вътре. Нацистката гневно изгледа петината дамска чанта, която е около 2,5 пъти по-голяма от моята раничка и отиде да съблюдава правилника за вътрешния ред на друго място.
- Много ли ме чака? –попита Петя, когато вече седнахме на местата си открая. – Да не ти беше скучно?
- А, не -отвърнах й небрежно аз. - Тук не може да скучаеш, с всичките тия...барокови елементи по тавана. Мога да ги разглеждам цяла вечер.
Бяхме в салона, въпреки заложените по входовете капани под формата на възмутени горгони и строги нацистки.

Както във всеки театър, предварително, диктор учтиво помоли всички ни да изключим мобилните си телефони. Лампите все още не бяха угасени и ние тъкмо чинно изпълнявахме молбата, за да можем да се насладим на пиесата, когато един учителски глас над нас строго произнесе:
- Айде вече да изключим джиесемите, а...?
Обърнах се и видях намръщена жена в ранна менопауза, с папка в ръка, която ни гледаше с една такава възмутеност сякаш извираща от дъното на душата й.
- И таблета! И таблета! –нареди ми отривисто тя.
Естествено, че и таблета, си помислих. Да не съм дошъл тук да чета, да сърфирам из мрежата... или да гледам кисели физиономии. Добре че пиесата започваше...


П.П. Не, това не се случи в някой провинциален театър преди 30 години, а на 1-ви март, 2014 г. в Народния театър „Иван Вазов”, където разпоредителките явно още живеят някъде в 80-те години на 20 век и понятието „любезност” е някаква непонятна патагонска дума за тях. С такова неприятно отношение до сега не се бях сблъсквал по другите софийски театри, където обикновено разпоредителите са учтиви и ненатрапчиви.

Но все пак благодаря на Ръководството на театъра за предоставената уникална възможност да се върна отново в онези не толкова далечни времена, когато сервитьорите в България бяха винаги намръщени, продавачките отегчени, а разпоредителите сякаш избрани след конкурс сред есесовците от „Освиенцим”. Благодаря и за цялото нелюбезно отношение на служителките на Народния театър, което изигра ролята на своего рода идеално пасващ пролог за комедията „Тестостерон”, която гледахме там. Въпреки дебелашкия на моменти хумор, ние с Петя се смяхме от сърце и на „пролога“ и на същинската пиеса.

По-късно разбрах, че Петя, докато търсела тоалетната, без да иска влязла в тази за инвалиди, понеже по принцип си е зле с ориентирането момичето. Вътре били още две здрави и прави жени и когато тя разбрала, каква е тоалетната, се спряла на вратата и тръгнала да се връща. Зад нея обаче в миг се появила една гестаповка от театъра и със стойка във формата на буква „Ф“ заплашително запитала:
- Колко хора си мислите, че може да влизате тук?


image




Гласувай:
20
1



1. tit - може да е като част от интериора!:):))
06.03.2014 00:15
все пак - там всичко е класика, очаква се.
Добре, че на са били с камшици...или това е за в цирка?:)
цитирай
2. apostapostoloff - Трябваше да им забиеш по един шамар и
06.03.2014 06:25
толкоз. А и една хубава псувня върши работа в такива случаи.
цитирай
3. vmir - Това да не би да е прословутата политика за въвличане на зрителите
06.03.2014 06:45
като участници в спектакъла? Сигурен ли си, че горгоните са били разпоредителки, а не актриси? Както го разправяш, изобщо не е било скучно, и най-важното - подтикнало те е към размисъл, аналогии и съпоставки, а нали това се очаква от изкуството?
цитирай
4. mamkamu - :)
06.03.2014 08:57
tit написа:
все пак - там всичко е класика, очаква се.
Добре, че на са били с камшици...или това е за в цирка?:)


Ми то си беше две в едно. Цирк и театър едновременно :)
цитирай
5. mamkamu - !
06.03.2014 09:02
apostapostoloff написа:
Трябваше да им забиеш по един шамар и
толкоз. А и една хубава псувня върши работа в такива случаи.


Ми аз тогава цяла вечер шамари и псувни трябваше да раздавам. На теб някак по-ти отиват тия работи :)
цитирай
6. mamkamu - :)
06.03.2014 09:08
vmir написа:
Това да не би да е прословутата политика за въвличане на зрителите
като участници в спектакъла? Сигурен ли си, че горгоните са били разпоредителки, а не актриси? Както го разправяш, изобщо не е било скучно, и най-важното - подтикнало те е към размисъл, аналогии и съпоставки, а нали това се очаква от изкуството?


Повярвай ми, не бяха актриси. Най-малкото щяха да го обявят в края на представлението. Чисти намръщени лелки си бяха, сякаш дошли с машината на времето от ранните 80. Но верно ме подтикнаха към размисъл :)
цитирай
7. vmir - 6. mamkamu,
06.03.2014 09:46
mamkamu написа:
vmir написа:
Това да не би да е прословутата политика за въвличане на зрителите
като участници в спектакъла? Сигурен ли си, че горгоните са били разпоредителки, а не актриси? Както го разправяш, изобщо не е било скучно, и най-важното - подтикнало те е към размисъл, аналогии и съпоставки, а нали това се очаква от изкуството?


Повярвай ми, не бяха актриси. Най-малкото щяха да го обявят в края на представлението. Чисти намръщени лелки си бяха, сякаш дошли с машината на времето от ранните 80. Но верно ме подтикнаха към размисъл :)


А може би са се вживели като неделима част от спектакъла и са се самоангажирали да подгреят публиката с плавното й въвеждане в атмосферата на същинската част? Имал съм и в други случаи подобно подозрение и оттогава имам особено мнение за хората, които доброволно и безкористно влизат в ролята на гадняри, тъпаци или злодеи.
цитирай
8. анонимен - На прост език това е
06.03.2014 14:37
обикновена диктатура на пролетар`ята.
цитирай
9. darktales - @
06.03.2014 14:58
:)))) ние си имахме една такава на гардероба на терапевтичния блок, където си карахме повечето упражнения и лекции. Бързаш, не бързаш, за по-малко от 20 минути не ставаше работата. Освен това беше или се правеше на откачена, затова никой не смееше да протестира. Аз веднаж се обадих, когато на три пъти ми подаде чужда дреха, и какво ли не чух за себе си :)))) Затова и цялата студенция чакаше с особен копнеж пролетта - вярно, че идеше сесия, но пък се избавяш от звяра на гардероба. Тия лелки са неизтребими, винаги ще ги има. В която и "държавна" болница да идеш например, непременно ще налетиш на някоя такава, която най-малкото ще те накара да разбереш, че тъпите ти проблеми й създават свръхгигантски екзистенциални затруднения :)))
цитирай
10. vencivaleri1951 - Ааа мамка му тук не съм съгласен с теб.
06.03.2014 15:06
Вероятно нямаш памет от 80те как изглездаше "Народния". То и на завесата едната дата е 1976- последния ремонт. Сега пълна мизерия. Впрочем история с чантите и пликовете на гардероба имаше и тогава. То беше зарад това, че главно дамите в кофти време идваха с ботуши или по груби обувки, а в театъра слагаха други. И не якета и дънки, а като на празник. Някои мъже същото го правеха. Нали се сещаш какво ухание става в залата ако всеки втори държи плик или торбичка с обувки.
Сега историята е съвсем друга. Когато загасят светлините /ти не го виждаш/ но минава човек с устройство и проверява багажите. Ти с раничката например можеш да влезеш и незабелязано да я оставиш и напуснеш. После БУМ... Може и камикадзе да си. Това с багажа е навсякъде по света приятелю. Ти не летиш ли човече. Не са ли те събличали, не са ли ти изливали водата? Ти нали малко американофил си падаше ...Това е от новите братоци. То, не че и при старите не ти бъркат навсякъде:))))
Лошото е друго авторе. Когато след спектакъл помниш тези дреболии то явно представлението не се е случило:( Няма как гардеробиерката да ти изкофти вечерта , ако те е завладяла сцената. Лично аз за последно бях преди двадесетина дена на "полет на кукувиче гнездо" Едвам устисках до края и не защото някога съм гледал запис с участието на Кърк Дъглас на Бродуей. Не защото съм гледал Джак Никълсън във филма. Просто постановката беше ужасна и просташка.
Аз обаче си имам по важни персони за псуване от жениците на гардероба. Борисов, Плевнелиев, Цветанов....:)))) Ти имаш и други. Псувай тях, остави жениците. Те гонят пенсия с дребни парици. Живота им тежък и черен. Не виждаш ли , че те обслужват и по млади и неучастващи от трупата.
Нали "твоите" /янките/ казват, че кагато някой ти говори да знаеш, че става въпрос за пари. Парите определят и характера на "жената с палтата" и нашия също.:( Виж ако имаше диалог с някоа "дама с камелии" разговорът щеше да бъде друг. Можеше и закачалка да ти зашие щом Петя не ще:))))
цитирай
11. apostapostoloff - Точно ти си Ентелектуалецът, който
06.03.2014 17:11
ще определя какво кому отива? А иначе и гъза не можеш да си избършеш като хората.
цитирай
12. mamkamu - :)
06.03.2014 18:15
parasol написа:
На прост език това е
обикновена диктатура на пролетар`ята.


То от тая перманентна диктатура до там сме я докарали :)
цитирай
13. mamkamu - :)
06.03.2014 18:22
darktales написа:
:)))) ние си имахме една такава на гардероба на терапевтичния блок, където си карахме повечето упражнения и лекции. Бързаш, не бързаш, за по-малко от 20 минути не ставаше работата. Освен това беше или се правеше на откачена, затова никой не смееше да протестира. Аз веднаж се обадих, когато на три пъти ми подаде чужда дреха, и какво ли не чух за себе си :)))) Затова и цялата студенция чакаше с особен копнеж пролетта - вярно, че идеше сесия, но пък се избавяш от звяра на гардероба. Тия лелки са неизтребими, винаги ще ги има. В която и "държавна" болница да идеш например, непременно ще налетиш на някоя такава, която най-малкото ще те накара да разбереш, че тъпите ти проблеми й създават свръхгигантски екзистенциални затруднения :)))


А, верно :) Сблъсквал съм се и по регистратурите на болниците с тоя типаж, че и с някои "по-старши" сестри, които са си същински надзирателки :) И като си го закъсал със здравето, не смееш да се обадиш :)
цитирай
14. mamkamu - @vencivaleri1951
06.03.2014 18:56
Ааа, не съм толкова малък, помня добре 80-те :) Аз за това и пример с това десетилетие давам, щото не върви някак да говоря за 70-те например, когато от тях имам само детски спомени...
Що се отнася до летенето, правя достатъчно разлика между проверка на багажа и правото на личен багаж. Раничката ми попада в категорията ръчен багаж, както и да го гледаш. Даже три мои ранички се побират в това изискване :) Ако бяха рекли да я проверяват, нямаше да имам нищо против. Ама да я оставям на някаква си джофра не върви някак... Пък и на всяка гардеробиерна пише, че пари и ценности не се приемат.
Гледам пак си го избил накрая на политически разсъждения... Недей така бе човек. Понякога си трябва малко релакс :) Ей така, за да се посмеем. Че иначе ще заприличаме на вАмпири..
цитирай
15. mamkamu - :)
06.03.2014 19:02
apostapostoloff написа:
Точно ти си Ентелектуалецът, който
ще определя какво кому отива? А иначе и гъза не можеш да си избършеш като хората.


Бе не съм Ентелектуалец бе, човече. Не съм и журналист. И политик не съм. Най-висшата диплома, която имам е за стругар 4-ти разряд. В сравнение с твоите постижения аз съм просто един лаик :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mamkamu
Категория: Политика
Прочетен: 8349949
Постинги: 527
Коментари: 13768
Гласове: 20420
Блогрол