Тихо е! Необикновено тихо! Стоя в тъмната стая, загледан в множеството картини, появяващи се безредно в ума ми. Ето виждам се –онова усмихнато и лъчезарно момченце, гонещо топката из зелените и тихи улици на квартала.
Ами тук?! Аз ли съм това хлапе, което всячески се мъчи да запази равновесие на първия си „Школник”?! Пада, ожулва си коляното, но веднага се изправя и яха отново колелото. А онзи петокласник, отварящ с трепет книгите, които винаги го отвеждаха в един друг, по-интересен и някак опияняващ свят. Аз ли съм отвеяния тийнейджър, който мечтае ту да покори света като Александър Велики, ту да се впусне в морски приключения като сър Френсис Дрейк.
Книгите! Да, книгите ме караха да мечтая, да фантазирам, да летя! Те винаги са били моята слабост, моят наркотик, моята любов! С тях съм изживял хиляди човешки съдби, видял съм безброй чудни места, летял съм из далечни галактики. Книгите бяха моята машина на времето, транспортираща ме мигновено из градовете на Древен Египет, Елада, Римската империя и къде ли и кога ли още не. Те ме запознаваха с интересни хора, които иначе никога не бих срещнал, защото просто отдавна са отишли в небитието. Те бяха моят любим заместител на действителността.
Имах отворен ум и знаех, че приключението наречено „живот” е пред мен... Бях уверен, че все някога ще зърна на живо светлините на Фамагуста, скалите на Тортуга, белите плажове на Таити, зелените планини на Нова Зеландия...
Не ги зърнах!
Поглеждам назад, и както сигурно милиони преди мен, се удивявам от бързия ход на времето. Като шепа вода изтичат годините, а моите пръсти бяха широко разтворени и живителната течност бързо изчезна. Мислех, че съм господар на времето, а излезе, че съм негов най-обикновен слуга. Не! Затворник! И като такъв съм заключен в тясната килия, наречена ежедневие и съм зает единствено с рутинни тривиални неща. С дребностите на един живот, които правят от него не невероятно приключение, а едно досадно и глупаво безсмислие.
А аз дори и не се опитвам да го променя. Имам ключ от килията (всеки има) и стига да поискам винаги мога да прекрача прага. Но не смея! Може би нямам куража да оставя зад себе си всички удобства, които ми осигурява моят затвор. В моменти на безумна храброст, когато съм правил две-три крачки навън, съм се оглеждал наоколо –килиите продължават наляво и дясно в един безкраен низ. И всичките са населени с хора, които дори и не осъзнават, че са там, в тях. Този факт ме е успокоявал някак и бързо-бързо съм се връщал обратно.
И всичко това ме кара да се питам: Какво по дяволите направих с живота си? Това ли е животът, който искаше да изживее онова малко момченце? Това ли са неговите смели мечти и въжделения? Знам отговора, но какво от това.
Постойте в тъмната и тиха стая! След час-два станете и светнете лампата! Огледайте се! Ако видите една килия...
Вижте номера й! Може и да сме съседи :)
09.04.2009 г.
София
Незадоволителен отговор, но отговор.
Добър е на Албер Камю, с цял "Мътът за Сизиф"
и май на Док Холидей от "Тумбстоун"
"Няма нормален живот. Няма добър и лош живот, има просто живот.":)
07.10.2010 19:24
"Някой друг да плати сметката. Аз този живот не съм си го поръчвал!"
Незадоволителен отговор, но отговор.
Добър е на Албер Камю, с цял "Мътът за Сизиф"
и май на Док Холидей от "Тумбстоун"
"Няма нормален живот. Няма добър и лош живот, има просто живот.":)
Ще ми е интересно да прочета разказа ти. Ти винаги си ме изненадвал :)
А това от Тумбстоун си е направо класика :)
От графитите на Белград:
"Някой друг да плати сметката. Аз този живот не съм си го поръчвал!"
Смех ти казвам!
07.10.2010 20:20
Махнем ли клишетата,отговорите ни са без настроение и все в тази минорна гама.
Дано утре е малко по-светло...
Едва днес, пораснал тридесет и пет диви лета и овършал още толкова плешиви есени над своето детство, най-сетне смирено прекрачил в по-смислената и по-горчивата половина на живота, разбирам бавната тежест на бащините думи. И ето ме. Насмел остатъците нежност и вродена деликатност от кьошетата на душата си, същите благи думи, изречени тихо, незлобливо, неназидателно, се опитвам да кажа и казвам сегиз-тогиз на разигралите се върху клавиатурата на компютъра мои синове. И ги повтарям, после ги потретвам, защото двоен и троен дикиш яко държи. Друг е въпросът, че такъв дикиш държи кратко и стине твърде бързо – хвърлена в снега опалена февруарска лопатка живи въглени до дворния оджак. Защото и триста жежки мехури на езика ми да цвръкнат от повтаряне, дори с фуния през лявото ухо мощно да го налея това скъпо на душата ми "Книгата, сине, чети книгата!", да го натъпча с теслата през дясното в главите им, файда няма.
Благодаря, Мамка му!
Чудовище
За да вкусим от собствената си свобода е нужно да се върнем при детските мечти.Там е разковничето...а волята е в настоящето.:)
Задължително е да се връщаме към детските мечти! За да си правим съпоставка отвреме на време, какви сме ,аджеба сега :)
Поздрави за постинга!
но си задаваме близки въпроси.
Махнем ли клишетата,отговорите ни са без настроение и все в тази минорна гама.
Дано утре е малко по-светло...
Ооо, утрешния ден е винаги по-светъл от днешния. Поне в представите ни :)
Ако сме непоправими оптимисти, де :)
Естествено! Не се и учудвам :)
Поздрави за постинга!
Оооо, аз винаги си го мисля. Поне два пъти в годината :)
При мен, обаче никой не ми дърпаше книгата, сигурно защото знаеше, че онова там, под учебника, е нещото, което е по-ценно от назубрения урок. За което, естествено, трябва безкрайно да благодаря на майка ми!
А номерата на килиите те първа ще ги уточняваме :) Защото някои затворници са на облекчен режим :)))
Пожелавам ти още много мечти !
Те са тези, които радват...другото е проза.
стените да разкъсам
и слънцето отвън да зърна
и ласкавия вятър да прегърна,
да метна раничката на гърба
и по пътя да се понеса...
Мамка му..."
“Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш. ... “ Оскар Уайлд
И Чудовището е прав - колкото и да повтарям и аз "Книгата, сине, чети книгата!" файдата е никаква. Явно с всяко следващо поколение килиите стават все по-тъмни и по-обсебващи, та тия, дето след нас идват, няма и да осъзнаят къде се намират :(
И МНОГО ВЪПРОСИ...ЗАЩО И КАК...
Постойте в тъмната и тиха стая! След час-два станете и светнете лампата! Огледайте се! Ако видите една килия...
Вижте номера й! Може и да сме съседи :)
08.10.2010 11:43
Човек неможе бе мечти, но за един миг трябва да ги забрави и да се огледа, да види и проумее, че живота му е мечта за други хора, че той всъщност би трябвало да е много щастлив човек, макар и да не може да обиколи света. Да се радва на дребните неща, да се радва на момента, когато е на работа да не мечтае да е вкъщи, а когато е вкъщи да мечтае да е на работа. Да прави всичко с любов.
Трудно е, но кой е казал, че животът е лесен? Животът е една мечта.
Животът е чудо :)
И си мечтая за същите работи като вас. Тука само платените психотерапевти дето ни боцкат насилствено ни се присмиват когато носим тениска със "Сахара" надпис на гърди. Нали само те с техните 100 000 на месец са днешните покорители на Сахара!? То сме си за смях!
Да тръгнеш - накъде? И с каква цел? За мен понякога дори самото пътуване е цел. Независимо до къде е. Ако си наясно - всичко се урежда по вълшебен начин. Докато си седиш в килията и се чудиш - как да ти се помогне? Той ни е дал свободна воля и ни чака да вземем решението си, за да ни помага всякак. Поне при мен е така. И в килията няма нищо лошо, стига да служи за ашрам за изчистване на мислите, чувствата и намеренията. Когато това стане - ставаш и тръгваш и се чудиш - ти ли си това! Лекота и детско удивление... И като се наскиташ - добре е да имаш място за завръщане. Килията. Отдих, зареждане и - така до края! И не ми говорете за политика и външни ограничения. Нямаш ли вътрешна свобода - нищо нямаш. Почти по ап.Павел. Защото свободата е и любов. Към всичко и всички! Безусловна. Съзнавам, че пиша на атеист, но това е личният ми опит. Работи.
Поздрави, Юри!
1.Отивате във най-близката Синагога и изявявате желание да приемете Юдаизма.
Знаете, че това е най-висшата религия.12 пъти ще ви връщат,след това ще ви вземат на обучение.Представятели си какви духовни хоризонти ще ви се открият, изучавайки Талмуда, особенно?!
2. След това заминавате за Израел.Най-висшата,демократична и хуманна държава в света.Поне, според вас!
3.Ще послужите в Армията някоя и друга година,е... ще се наложи да поизбиете 10 палестинеца.Но те са Чудовища, заслужават го!Особенно, малките палестински деца-чудовища.
4. След това, като се остановите в цивилният живот там,ще можете да се финансирате и да имате възможност за Тортуга и другите екзотични дестинации. Е пращайки сведения на Мосад постоянно,но това е в реда на нещата.
И сега ако не е ред да почерпите за този ценен съвет, здраве му кажи!
Ако сега не можете, ще чакам 32 сребърни шекела от Тел Авив. Аз ще се почерпя сам.
Айде, сполай ти! Шалом!Да, живей!
08.10.2010 22:04
Zatova neka si sa6testvuvame mirni4ko i krotko,za da ne ni boli glava.Vajnoto e da ne mislim i da ne razsajdavame,za6toto i bez tova ne mojem da dadem smisal na sa6testvuvaneto.
A kolkoto do tova da prekra4i6 praga-ne stava vapros za udobstva nyakakvi si,a za tova 4e posle ne znae6 kade ti e myastoto v tozi jivot i na tazi Zemya
Хенри Уодсуърт Лонгфелоу
Моята книга. . .
През ваканциите пътувай много - разглеждай нови места, потапяй се в живота там. Но обезателно - в чужбина.
Така ще се почувстваш удовлетворен и свободен.Ще пребиваваш в твоя затвор, който ти предоставя средства за тези приключения, с кеф.