Открих я съвсем случайно, докато обхванат от непонятни за мен пориви почиствах дома си от разни непотребности, неизбежно натрупани с времето. Стоеше в един прашясал ъгъл, самата тя потънала в прах и спомени. Изоставена, непотребна вече на никого. Старата ми пишеща машина.
Купих я през 92-а и помня всяко едно от обзелите ме тогава чувства –еуфория, гордост, удовлетвореност, бъдещите ми надежди и грандиозни планове. Изпитвах тези чувства и сега, докато я гледах със странна смесица от умиление и изненада. Боже, та това е старата ми пишеща машина!
На нея щраках хрумналите ми импулсивно разкази, дори и един исторически роман бях подхванал, непосилен за едно 21 годишно момче, отрасло сред никак не предразполагащата за подобни неща атмосфера на тогавашна Коньовица. И понеже я бях купил втора употреба, според финансовите си възможности, помня че имаше един малък дефект. Когато натисках буквата „м”, тя не винаги се отбелязваше на листа и трябваше да влагам сила върху бутона, за да може тя да излезе, що годе добре.
Какво ти говоря, когато пишеш на пишеща машина, не трябва да галиш бутоните, както на компютърната клавиатура. Необходимо е да превърнеш пръстите си в едни мини чукчета, които отработено да се стоварват върху клавишите с премерена сила. Естествено звукът от тази операция не е никак тих. Уточнявам това за по-младите, които никога през живота си не са зървали такъв античен предмет. Боже, стигнах до момента, когато говоря мъдро на по-младите. Май взех да одъртявам...
До ден днешен помня нощите, когато аз, отплеснат в писане, т.е. щракане, дочувах ехтящия глас на баба ми от съседната стая: „Стига с тая машина бе, диване, ще изпосъбудиш всички съседи”. И според настроението ми, или прекъсвах писането, или упорито продължавах, докато от парното не се разнесеше звънтящият звук на чукащ с остър предмет по него възмутен съсед...
Отворих капакът и я погледнах. Стоеше си вътре, съвсем чистичка и сякаш ме канеше на поредния танц на духа. Не можах да устоя, взех един лист от принтера и написах настоящето. Може би последното написано на моята мила стара пишеща машина...
13 храни за отслабване
Опитай се да бъдеш малко по-добър... Нат...
20.12.2010 10:12
20.12.2010 10:32
Поздрави и от мен!
20.12.2010 14:21
20.12.2010 15:10
Тогава работеше в завода и накрая беше като платежно.
Знаеш ли къде ме върна с този пост . На първото ми работно място.
Точно там дето се нареждат буквите и се центроват да не заяждат :)
После децата я ползваха като играчка но с нея учеха буквите и щракаха мощно :)))
И при всеки удар съседското куче лаеше ...
Голяма лудница :)
Пазя я и ще я пазя като скъп спомен :)
Поздрав за постинга !
Чу
на балкона имам две машини - латиница и кирилица. от години се каня да ги изхвърля, но още не мога. сигурно съм пристрастена към спомените.
20.12.2010 21:31
Тази стара пишеща машина задвижи въображението ми -и ви посветих нов постниг.
Хубава вечер!
21.12.2010 00:00
21.12.2010 02:13
21.12.2010 02:37
И двете са ми подарък. Естествено, че на БДС - мразя фонетичните глупости, където хлапетата килифинчат езика и например "Яна" излиза като "кана", да не говорим за "ъ" и "ьо"...
Но пък - за 4 грешки трябваше да хвърлям лист... И ръцете болят, колкото и да е лека клавиатурата - хе, писала съм на древна "Ерика" в училище - там се искаше мускул!
Машините, които обичаме, защото сме оставили част от себе си по тях - и все пак...
хубаво, де, ще изплюя камъчето: обичам компютрите - и онези, които разбират от дума и като ги наругаеш, започват да се държат почти интелигентно...
може би е някъде на тавана в родната ми къща ....
Поздрав, мамка му!
21.12.2010 13:12
21.12.2010 21:39
Дойдоха за спирката, прогоних ги веднъж, сега се върнаха отново и я разфасоват в момента, а жена ми звъни на полицията да ги гепят на място. Щях да забравя, днес също така разбиха трафопоста, но ги изгоних преди да отмъкнат нещо.
01.11.2012 01:48