Прочетен: 9257 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 06.01.2011 21:04
Едър равин стои на пазара и проповядва. Така се е случило, че един съпруг е намерил тази сутрин доказателства за прелюбодейството на жена си и тълпата я мъкне към площада, за да я убие с камъни. (Такава е познатата версия на тази история, ала един мой приятел, Говорител на мъртвите, ми разправи за двама други равини, които са се изправяли пред подобна ситуация. За тях ще ви разкажа и аз.)
Равинът отива и застава до жената. От уважение към него тълпата се въздържа и зачаква с камъни в ръце.
— Ще се намери ли някой от вас — казва им равинът, — който да не е пожелал чужда жена или чужд съпруг?
Чува се ропот и възгласи:
— Ние всички познаваме желанието. Ала, равине, никой от нас не му се е поддал.
Равинът казва:
— Тогава коленичете и благодарете, че Бог ви е направил толкова силни.
Той взема жената за ръка и я отвежда от пазара. Малко преди да я пусне да си върви, й прошепва:
— Кажи на съдията кой е спасил любовницата му. Тогава той ще знае, че съм негов верен слуга.
И така, жената оцелява, защото обществото е прекалено корумпирано, за да се защити от безредието.
Друг равин, в друг град. Той отива при жената, спира тълпата, както и в предишната история, и казва:
— Кой от вас е безгрешен? Нека той хвърли първия камък.
Хората са смутени, забравят общото си намерение при спомена за собствените си лични грехове. Някой ден, мислят си те, и аз мога да се озова в положението на тази жена, и аз ще моля за прошка и за още една възможност. Трябва да се отнеса към нея така, както бих искал да се отнесат с мен.
Докато те разтварят ръце и пускат камъните на земята, равинът взема един от тях, вдига го високо над главата на жената и го стоварва върху нея с все сила. Черепът й се пръска и мозъкът плиска по калдъръма.
— И аз не съм безгрешен — казва той на хората. — Но ако оставим само съвършените хора да прилагат закона, то скоро законите ще са мъртви, а ведно с тях — и нашият град.
И така, жената умира, защото общността е прекалено сурова, та да понесе прегрешението й.
Тази прочута история заслужава внимание, защото е удивително рядко срещана в нашия собствен опит. Повечето общности се люшкат между разложението и безпощадната строгост, а когато отидат твърде далеч, те умират. Само един равин се осмели да очаква от нас такова съвършено равновесие, че да можем да запазим закона и да простим прегрешението. Затова ние, разбира се, го убихме.
Орсън Скот Кард, „Говорителя на мъртвите”
Тагове:
Библия и общество. "Зверовете"...
Достоевски и безплодната свобода на либе...
Но просто ми харесва. Симптоматично е някак...
Поздрави!
06.01.2011 20:16
следваме златната среда..
Хубав постинг-за размисъл-поздрави!
Да ти кажа, това наказание ми е най-противно от древните. Но , като се замисля, че са заравяли крадеца заедно с цялото му семейство живи...уф, че тема за Богоявление!
Злото се надвива само с повече добри дела!
Хубава година ти желая!
Поздрави!
Благодаря! Има нещо в това...
Страхотна притча-но къде го у нас това търпение да
следваме златната среда..
Хубав постинг-за размисъл-поздрави!
Дааа! Няма го туй търпение у нас, защото обикновено то е съпроводено с полагането на неистови морални усилия :)
Вярата е в стремежа към съвършенството...което, разбира се, е непостижимо!:)
Да ти кажа, това наказание ми е най-противно от древните. Но , като се замисля, че са заравяли крадеца заедно с цялото му семейство живи...уф, че тема за Богоявление!
Злото се надвива само с повече добри дела!
Хубава година ти желая!
За много години и на теб! Щастие и ...щастие!
Имало е и по-гадни наказания, за които хич не ми се говори... Но ти си права злото, наистина се надвива с добри дела. Стига обаче да можем да различим едното от другото. Защото много често се оказва, че злото за едни е добро за други...
06.01.2011 21:01
Поздрави и от мен, Александров!
:))))))))))))))))))))))))
Защо ни е иначе възкресението без този еталон, утвърждаващ божествената вяра, че въпреки всичко, си заслужава да опитваме отново и отново? Случайно ли върховете на човешката цивилизация и култура най-често са достигани чрез този противоречив принцип? За мен никак дори не е случайно, просто компромисът си заслужава в името на нещо много по-важно от него, а то е неуловимото божествено, което ни възнаграждава за добрите намерения, макар и не веднага.
Има и нещо друго, в повечето случаи сме склонни да оправдаем равина, колкото и да не ни харесва. Защото, факт е: един живот е спасен, нищо, че е имало користни подбуди.
А продължението, може да бъде много тъжно: защото равина станал веднъж герой на тържището на идеите, после най-често набира после скорост в политиката, а народа си обича месиите, избира го и трябва да го понасяме.
С двойнствеността му, Тартюфщината му, користта му.