Постинг
21.11.2010 17:58 -
Пъзел
Автор: mamkamu
Категория: Поезия
Прочетен: 2771 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 21.11.2010 18:00
Прочетен: 2771 Коментари: 3 Гласове:
15
Последна промяна: 21.11.2010 18:00
Събирам парченцата от спомени-
късчета от пъзела на времето.
Редя ги във рисунки неоформени
и премахвам някак на злината семето.
После със замах ги разпилявам
и пак отново със надежда ги събирам
преглеждам ги и тайно се надявам,
но туй що търся, тъй и не намирам.
Изгубих нещо, но какво спечелих,
загледан със любов във пъпа си?
Сенки във душата си заселих
и сега отново търся пътя си.
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
mn
21.11.2010 19:05
21.11.2010 19:05
Все пак търсиш пътя си, а това е една надежда за по-добри времена
цитирайQui quaerit invenit :)
цитирай
3.
анонимен -
....Елица
22.11.2010 12:39
22.11.2010 12:39
"Сенки във душата си заселих
и сега отново търся пътя си."
Може би сенките са тези,които ти
пречат-важното е,че не си се отказал...
да го търсиш...а може би в това е смисъла-
ТЪРСЕНЕТО!!
цитирайи сега отново търся пътя си."
Може би сенките са тези,които ти
пречат-важното е,че не си се отказал...
да го търсиш...а може би в това е смисъла-
ТЪРСЕНЕТО!!