Постинг
31.05.2013 11:13 -
Фестивалът в Кан –от изкуството към политическата коректност



Не, не съм хомофоб, нито пък някакъв религиозен фанатик, мислещ си, че съществуванието на различни от другите хора е обида към неговия Бог. Няма да седна и да пръскам отрова срещу разпуснатите нрави в днешни времена, просто защото не мога, пък и не ми отива някак да вляза в подобна роля, знаейки че нравите всъщност са възмутителни откакто съществува човечеството и че любовта между хомосексуални сигурно може да бъде тъй романтична, каквато е тази между нормални. Поне според древните.
Но мога да изиграя ролята на обикновения зрител, когато в края на годината награденото произведение от Кан все пак се докосне до нас, простосмъртните. Тогава ще си наложа да хвърля едно око на филма (не само на отделни кадри в YouTube) и ще се опитам да го асимилирам. Разбира се, отсега знам, че едва ли ще мога и смея да оспорвам мнението на журито начело със великия Стивън Спилбърг, което явно е видяло нещо ценно във филма със своите гарантирани рецептори за изкуство. Аз знам обаче, че не съм голям изкуствовед и след като не зървам абсолютно нищо в картините на Джаксън Полък и пластиките на Вежди Рашидов, то едва ли ще открия нещо и в един „порно“ филм… Но знае ли човек?! Това моменталически ме праща в шеста глуха, но нищо. За разлика от начетеният западен и български „елит“, повтарящ до безсъзнание стари и нови клишета, и способен да унищожи всеки шедьовър, превръщайки го в поредния вид масова култура, аз ще се въздържа да коментирам нещо, от което си нямам и понятие. Но това е друга тема за размисъл… С няколко думи пълен филмов лаик съм. Даже познатите ми се подиграват, че артистите, които знам по име и физиономия, се побират на пръстите на двете ми ръце. Аз обаче си знам, че са на едната :)
Мислите, на които ме наведе тазгодишната „палмизация“ не бяха никак възвишени, а по-скоро практични покрай наградения хомо филм. Ясно е, че последните десетилетия донесоха пълни права на хомосексуалистите, поне в нормално функциониращите държави и непрекъснатото преекспониране на техните истински или въображаеми проблеми на широкия екран, още след шедьовъра „Филаделфия”, взе да понатръсва на масовата хетеросексуална публика. Подобни чести изяви, създават и оправданото понякога сред мнозинствата чувство, че малцинствата от двете страни на Атлантика, били те сексуални, национални, расови, религиозни, професионални и прочие получават в края на краищата винаги повече права като следствие от борбата срещу дискриминацията, отколкото останалите „редови“ граждани. И когато се сетим за стотиците видове квоти за различните видове малцинства в частни и държавни компании, университети, управленски структури, гарантиращи им привилегировано положение спрямо представителите на мнозинството със същите, че и по-добри способности, започваме неусетно да се питаме, не прекалихме ли пак в устрема си за справедливост.
Разбира се, причината за цялата тая дивотия с наградата е, че преди броени дни във Франция бяха разрешени гей браковете, нещо, което трябваше да стане отдавна и което предизвика протести сред голяма част от консервативно настроеното население. Явно журито, колкото и да отрича, реши, да даде поредният пример, как изкуството може да влезе в услуга на определени цивилизационни цели. Когато такова нещо се случи обаче, тия цивилизационни цели се превръщат в чисто конюнктурно политически, понеже масовата публика в свободните държави просто не е способна по презумпция да приеме, че изкуството може да бъде рупор на властта. От там и естествено надигащата се на Запад съпротива срещу „политически коректният език“, който днес се превръща в някакъв вид официален новоговор, замествайки, свободата на съвестта, мисълта и словото. Може би на запад от Виена творците не са толкова чувствителни на тая тема, но ако бяха поживели в някоя страна от Източния блок през 70-те и 80-те години на миналия век, щяха да знаят до каква уродлива форма може да стигне изкуството, проституирайки с властта и разпространявайки нейните „добри“ идеи.

Текстът е публикуван със съкращения във в. "Репортер"
Политическата коректност е налагана последователно и упорито идеология, създадена от неомарксистите, начело с Х.Маркузе и няма нищо общо с някакви права и свободи.
Както се изразява самият Маркузе -" Нашата цел е да превърнем патологията в норма и нормата в патология" и всъщност "Малцинствата са революционната класа, с която ще превземем света".
"Хората трябва да повярват, че снегът е черен".
Честито!
цитирайКакто се изразява самият Маркузе -" Нашата цел е да превърнем патологията в норма и нормата в патология" и всъщност "Малцинствата са революционната класа, с която ще превземем света".
"Хората трябва да повярват, че снегът е черен".
Честито!