Някак си помежду другото в медийното пространство и обществените уши мина, че в неделя, във Варна, фонд „Руски свят” отвори свой център. Дотук всичко добре. В една демократична държава е нормално всеки да си отваря, каквото си иска, стига да не пречи на другите. И тя не би трябвало да пречи но...
Фонд „Руски свят” е държавна руска структура, създадена преди две години с указ на бившия им президент Путин. Той се финансира от руската държава и учредителите й са министерствата на външните работи и на образованието на руската „федерация”. До тук и това добре. Всяка държава се стреми да популяризира езика и културата си но...
Защо точно в България, бе? Само като погледна, къде са им останалите задгранични центрове и тръпки ме побиват! Един в Армения, два в Таджикистан, три в Киргизстан, два в Казахстан... В Брюксел разбирам да имат присъствие –все пак е център на ЕС, а и доста руснаци живеят в Европа. Същото важи и за САЩ. Мятайки небрежен поглед отстрани обаче, непредубедения наблюдател вижда, че всичките центрове на този фонд са разположени или на места, където е оченабиващо, че руското влияние е преобладаващо или в големи държави с руски общности. Ние, обаче, тук нямаме голямо присъствие на руски емигранти. Остава тогава какво...? Що не го отвориха този център в Сърбия (техния любим фен в Европа) дето е по-логично, ами тук? Или пък да бяха опитали в Прибалтийските републики или в Полша, Чехия, Унгария, Грузия...? Там обаче нямаше да съберат и двайсет души на откриването. Щото ония, за разлика от нас, помнят топлото братското ”присъствие”, изкристализирало през 1940-та, 1956-та ,1969-та, та даже и 2008-ма.
Отварянето на този център може да значи само едно -Русия възражда по много ясен начин имперските си амбиции си спрямо малка България –един вид „ние ви възприемаме, като част от руския свят. Нищо, че сте в ЕС, братушки!”
Разбира се, руските интереси нямаше да се насочат точно тук, ако българското правителство не показа по един недвусмислен начин в последните четири години привързаността си към бившия „голям брат”. Или по-точно казано -постоянната ни неудобна поза „партер” с лице насочено към Европа, но задни части поклащащи се в посока североизток.
Потвърждение на това е и присъствието при откриването на зам. министрите на външните работи и на образованието, червения областен управител и тоже червения кмет. Нека обаче управляващите не забравят, че нашите настоящи съюзници помнят съпротивата на БСП на влизането ни в НАТО, както и русофилството на тази партия, който я прояжда яко и до днес. Те за това и отхвърлиха няколко наши представители в североатлантическия съюз, като неблагонадеждни преди години.
Иначе русофилството е една стара болест и на родината ни, от която , за съжаление, тя боледува и днес. От тази страна можем да вземем само една важна поука –как да не съграждаме държавата си по антидемократичен и човеконенавистен начин. И явно е имал причина Захари Стоянов да каже преди повече от 120 години: „Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя”. Или пък Георги Раковски, още преди него: „Длъжност свята към милото ни Отечество налага ни да открием простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителство...” А аз на тях бих вярвал повече, въпреки дистанцията на времето, отколкото на нашето правителство или пък „Руский мир”. Така, де :)
27.01.2009 09:09
Интересувал ли си се през последните години колко руснаци са купили недвижимост във и около Варна?
И броят им непрекъснато се увеличава.