Прочетен: 5697 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 19.02.2009 12:26
Всички знаем каква годишнина е днес. А аз знам, какво ме чака.
Отново ми предстои да изслушам високопарни, патетични и многословни речи за годишнината от обесването на Васил Левски. Отново поредните костюмари облечени с власт ще дрънкат до забрава . Отново разни националисти ще го споменават, наред с безумните си идеи. Отново „родолюбиви” мафиоти ще полагат венци на паметника му с надменни усмивки. Това, че ще ми писне и ще изгася телевизора, няма да промени действителността.
Някои наши сънародници си мислят, че колкото повече говорят за Апостола в този ден (пък и когато им падне), толкова повече се доближават до него в очите на останалите. Само, че не осъзнават, че цялото това дрънкане е едно бавно затъване в блатото на словоблудството, вместо изкачване към върха на величието. То, величието, не се постига с приказки и тупане в гърдите, кой по-голям родолюбец е. Величието на една нация се постига с много труд, отговорност и морал. Все неща, които липсват по тези ширини.
Помня, като малък, че когато ми казаха, че Васил Левски е бил обесен, аз попитах:
-А, кога е възкръснал?
В малкото си мозъче, аз поставях Апостола редом с Господ. Така ме бяха научили в училище –винаги когато се заговореше за Левски, тонът на приказващия придобиваше патетично-религиозни нотки, подходящи по-скоро за църква отколкото за училище. В този ред на мисли, нямаше ли преди известно време някаква глупава инициатива за обявяването му за светец?
Институционализирането (ако мога така да се изразя) на Апостола е една черта на нацията ни, която започва още след Освобождението и стига до днешния, днес -136 години след обесването му. Този начин на възприемане на националния ни герой кара повечето от нас да мислят за него в полурелигиозни категории. Това пък им пречи да видят в него обикновения човек, който показа на нашите деди, какво значат смелост, достойнство, честност и морал.
Това няма да принизи Апостола, ама хич. Напротив, ще ни напомня, че имаме един голям национален герой, който превъзхожда в много отношения по-известните му „колеги” по света. Надявам се това да ни помага да се вземаме и по-често в ръце за да може някой ден да изградим страната, за която той е мечтал! Но това става с труд и мозък, а не с националистически дрънкания за това, колко велика е България и какви чада е раждала!
"Възкръсването на апостола" -
http://parasol.blog.bg/viewpost.php?id=293068
Не всички говорят високопарни думи, някои просто помнят, припомнят и се прекланят пред паметта.
19.02.2009 12:40
А като не ти се слуша, изобщо не пускай телевизора, утре вече няма да те "безпокоят" :)))
19.02.2009 13:03
Освен това говоря с автора, а не с теб. Обидите доказват твоята простотия и ако продължаваш с тях само ще го потвърдиш. :)
Всичко в употреба. Една от малкото светини и експлоатира се, обичта на народа към нея.
пребродил пътищата й без миг покой
и казвал че Единството ще ни потрябва
но не могъл да види отзива свой
Родината му днес е свободна
от малък силно за това мечтал
дал и сили и мъдрост народна
защото за истинска свобода мечтал
Родината му днес е пресъхнал извор
изоставен и затлачен с хорска мъст
отчасти някъде навява вятър
и припомня ни думите му на кръст
Родината му днес е запустяло огнище
в нея сега топлят се само старите князе
отчасти пак са правилегиите на борците
и избуяват като бурени над родното небе
Родината му днес е плесен
размесена с партийни идоли
отчасти те тръбят от есен
и купуват за напролет гласове
Родината му днес е слаба мисъл
в нея оцеляват сега само богатите борци
отчасти някой от министрите е техен
но това е само в задкулисното ложе
Апостолът за родината ни се пожертва
не забравяйте и се борете за това
За чиста и свята република мислете
и помнете неговата саможертва
kleopatrasv 19.02.2009 г
19.02.2009 14:32
В момента чета романа на Яна Язова за Левски, който само потрвърждава това, което подозирах- че ние сме нация от ПРЕДАТЕЛИ.
Сила, достойнство, морал- могат ли да съществуват без ЛОЯЛНОСТ и готовност да браниш идеите си с живота си, ако трябва..Защо Левски е бил "Неуловимия", защо се е преобразявал по няколко пъти на ден- замисляли ли сте се? Колкото и историята ни да се опита да го премълчи- очевидно, защото навсякъде, където е минавал, е имало хора да донасят веднага на турците. Поп Кръстьо случайно е успял, и колко удобно да се прехвърли цялата вина нему.
Тъжната истина е, че народът ни е такъв- предателски.
19.02.2009 22:31
Silence
20.02.2009 16:53
21.02.2009 18:21
На другия ден тя е била извадена от кладенеца и е погребана набързо, без каквито и да са християнски ритуали и встрани от карловските гробища, тъй като българската православна християнска църква забранява самоубийството. И така, тя (майката на Дякона) е била официално и публично прокълната не само от “правоверните” „божии” служители, но и от цялото “християнско” население на града.
На погребението е присъствувала само обезумялата от скръб дъщеря Яна и две дрипави комшийки, а синът й Петър се е бил напил до безсъзнание от мъка и въобще не видял погребението. Гробът не е запазен; днес никой не знае къде точно е бил."
"Петър Иванов Кунчев (брат на Дякона) е роден през 1844 г.; бил е хъш във Влашко, участник в четата на Христо Ботев, тежко ранен при сраженията във врачанския Балкан. После е участник в дружините на Българското опълчение по време на Руско-турската война, където е бил редник в І и в ІІІ Опълченска дружина, сражавал се в боевете при Шипка и Стара Загора; първо е бил награден с военен орден на руската армия, а после и с авторитетния Георгиевски кръст за храброст. През септември 1877 г. е уволнен от Опълчението за една година поради болест, а през юли 1878 г. е уволнен завинаги с право на пенсия от 10 копейки дневно.Тъй като не само е бил тежко ранен и осакатен с ампутиран десен крак, но и заболял от туберкулоза, в края на войната той се завърнал в Карлово, където изпаднал в отчайваща бедност и тръгнал да проси, за да оцелява и да издържа децата на сестра си. През 1881 г. умрял на 37-годишна възраст и в прослава на освободена България, в която никой - нито от съгражданите, нито от неговите или на брат му съратници – не пожелал да му помогне с абсолютно нищо." (КУТИЯТА НА ПАНДОРА, стр.261-269 - има я в НБКМ "Кирил и Методий" и в библиотеката на Софийския университет).
06.02.2010 13:52
06.02.2010 13:53
06.02.2010 13:54