Прочетен: 4008 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 25.02.2009 00:26
Сенките от невъзможното ни минало ни преследват и до ден днешен -20 години след края на онази мила червена диктатура. Почти две десетилетия след онзи миг, когато всички ние си мислехме, че сме загърбили един лайнарски режим, заедно с неговите носители и сме тръгнали да влизаме в семейството на свободните нации. Е, всички знаем, за съжаление, как се развиха след това нещата и как до ден днешен продължаваме да се сблъскваме с действията на бившата комунистическа номенклатура, пласирала се удачно в държавния, икономическия, та чак и престъпния свят.
Една такава сянка се появи отново и подразни изострения ми слух вчера вечерта, когато нещо се бях разготвил вкъщи и слушах „Дарик” за фон. По едно време започна да говори Гиньо Ганев –националният ни омбудсман. Тоя пък от къде се взе, си викам, но взех, че се напънах да го изслушам. Речта му беше пред студенти от Висшето училище по застраховане и финанси. Темата - „130 години съвременна българска държава”. Слушах го около десет минути, но и това ми стигна да си напомня обезателно, в каква пародия живеем!
Що умни неща изговори този човек и колко мъдро говореше. За „истинската същност на парламентарния режим”, за „управление чрез дискусия”, за „баланс между властите”, за това, че „никой няма право сам да упражнява една безконтролна и лична власт”, за „конституционализъм и консенсуализъм”, за „съгласието, което е там, където няма еднопартийни режими”, за „триумф на демокрацията”, за „приемственост с първите ни народни представители”...
Леле, ако ги беше изтърсил тези неща преди четвърт век, когато беше член на Държавния съвет на „народната” република, Тодор Живков щеше бая да му дърпа ушите. Най-малкото! А и самото съществуване на този „Държавен съвет”, наред с огромните му правомощия си беше едно пълно отрицание на парламентаризма и разделението на властите –все неща, дето нашия герой днес неистово защитава.. Или пък, как не ги говорИ тези работи, по време на 14 годишното му пребиваване, като „народен представител” в онази пародия на парламент, каквото беше Народното събрание по времето на комунизма. Или пък като председател на „Отечествения фронт” –едно сателитно подразделение на БКП.
Та въпроса ми е: „До колко може човек да трансформира светогледа си в коренно противоположен си и какво е максимално допустимото време за това”? Отговорът е ясен -още година след като беше заемал горепосочените постове, настоящият национален омбудсман започна да се изживява като баща на новата демократична Конституция. Даже успя да си извоюва и уважение сред обществото. Звучи познато, нали –„бащите на конституцията”! Те обаче са друга тема, безкрайно далечна за нас.
Аз обаче се чудя, сега ли да му вярвам на приказките или да гледам делата му в онова минало, което всички искаме да забравим? Даже май и той!
И за какво, по дяволите, ми е омбудсман, който по презумпция трябва да защитава правата ми, когато същия този, в онова тъмно време, беше част от държавен апарат, създаден именно с цел елиминиране на всякакви права?! Това направо го приемам, като свежа дългогодишна подигравка с всички нас.
И друг въпрос се питам. Тая институция доживотна ли е? Щото на 80 годишна възраст... Да не стане, като с оная друга сянка от миналото ни –патриарх Максим? Ама айде, че много въпроси станаха. Пък и на умряло куче нож съм взел да вадя! Друг е въпроса (отново въпрос!), че ония типове от онова време, хич, ама хич не са умрели. И няма, кой да им извади нож!
26.02.2009 10:07
26.02.2009 11:07
Трудно ми е да си обясня психиката на този вид "хора", бих могла да опитам, но ще отнеме време и място... Основното е, че на комунистите им липсва МОРАЛ, ХРИСТИЯНСКИ ЦЕННОСТИ /ЛЮБОВ КЪМ БЛИЖНИЯ, НЕ ПОЖЕЛАВАЙ ЧУЖДОТО.../
Напоследък живеем с българска политика, която има аромат на нещо ферментирало, вид на нещо ръждясало, усет на нечистоплътно и разнасяща звуците на уж позабрвена тоталитарна пропаганда.